Так тонко скрипка зазвучала...
Там на далёком берегу.
Ей сердце нежно отвечало,
Во всём доверившись смычку.
А скрипка плакала, молила,
Была светлА, была добрА.
Я не спала, мечтала, милый,
Глаз не сомкнула до утра.
Мне музыка дала надежду,
Те звуки до сих пор храню
И свято верю, как и прежде,
В любовь,порядочность,судьбу.
Это стихотворение перевела на болгарский поэтесса ЮЛИЯНА ДОНЕВА:
ЦИГУЛКА
Тъй тънко звучи цигулката…
Далече там на брега.
Сърцето й нежно отвръща,
доверява се тя на лъка.
А цигулката плаче и моли.
Бе светла и беше добра.
Аз не спя, мечтая, мили,
не затварям очи до зора.
Музиката обнадеждява ме,
звуците и до сега пазя.
Като преди свято вярвам
в любовта, честността, съдбата.
Иллюстрация - Репродукция акварели художника Вильяма Хенритса.