Из моето скромно ежедневие
(Подходящо 18+)
Аз работя вътрешна работа и рядко ползвам почивния си ден. Но изляза ли, все ще ми се лепне някой . Е, хубава съм, млада съм, само на нам...найсет години. Обаче ми се лепят все едни глупаци с претенции, че знаят какво искам. Феноменално! Кой твърди, че логиката на жените е алогична? Кой твърди, че никой мъж не може да разбере какво искат жените?Кой твърди, че често и ние самите не знаем какво искаме? Няма такива работи!Такова животно нема!Обажда ми се на GSM-а един местен и казва:” Като те видя, ще те целуна, ако ми харесаш” . Ами ти ще ми харесаш ли?! На втората минута иска да ме води у тях, защото знаел какво искам: жена си, следователно непременно искаш мъж. Не че съм обратна. Просто смятам, че жените сме по-добрата половина от човечеството! Вече смятам, че сме и по-умната половина, защото на нас долната не може да надвие на горната. Викам му :
- Дай ми за малко слънчевите си очила, случайно съм забравила моите.
- Ма, те струват 200 евро.
Е, и? Смяташ ме достойна да се навреш между краката ми, а очите ми – недостойни да поносят очилата ти.
- Айде,вика, да те водя да ядем.- ти само за ядене ли мислиш? Ама аз гладна ли съм? Каква кухня харесвам? Кой ме пита! Значи трябва да ям!
- Не харесвам вашата кухня- опитвам да се измъкна- и ям само салати, които си приготвям сама.
- О, ще те водя вкъщи. Има всичко, което ти трябва.
И тя стана като при Иванчо и Марийка, дето Иванчо викал на Марийка:” Айде, Марийке, да те водя в гората”. „ А, Иванчо, не ща. Ще ме ... бш”. „Е, няма, ма Марийке”. „Ами че тогаз защо да ходим” – рекла Марийка. Че и аз де! Не отидох у тях. И друг един искаше да ме води да ядем, но той пък ми предлагаше да ме води на хотел. Там поне и да ме заключи, повече от 24 часа няма как да ме задържи. Абе аз и там не отидох, ама тоя упорито ми звъни всеки ден. По не знам каква причина при нас обхватът на мобилните е много лош . За да се разбереш, трябва да излезеш навън да говориш. Получава се така, че при всички случаи , щом звъни телефонът – търчиш. Ако звъни статичният – тичаш към него, за да го вдигнеш. Ако звъни мобилният – надигаш го и тичаш с него навън, за да се разбереш. И, естествено, тук всеки знае всичко, за всекиго. И тъй, веднъж звъни мобилният ми. Аз го хващам, надигам го, тичам и чувам:
- ;;;; ;;;. ;’ ;;;;;- демек :”Здравей, обичам те.”
- Бе, викам, те мен много хора ме обичат и аз съм щастлива, защото съм обичана.
- Само аз те обичам истински – казва „телефонът”.
- Не си само ти, викам, много са. Защото съм красива, добра.
- Това, че си красива, не трябва да го казваш ти. Трябва аз да ти го кажа.
- Че защо? Ако аз сама не се харесвам, как да ме харесват другите?!
- Ти, ми вика, си много красива и си много умна.
- Аз и това го знам. Не си единственият, който ми го казва.
В това време кирийката 1 ми вика:
- ;;;;, ;; ;;;;;;; ( Ана, какво правиш?).
- Приказвам с един глупак.
- Това, кай, го разбрах. Само не разбрах как ги намираш все глупаци. Като излезеш в почивния си ден какво правиш? Заставаш насред Омониа и викаш :”търся глупаци” ли?
Аз какво да направя като свестните са ангажирани, явно! Виж, един нашенец би го направил по- интелигентно. Например:” Искаш ли да отидем на ресторант с жива музика? Ще хапнем, ще пийнем и... ей, тия три работи.” Абе аз много се назлъндисвам и накрая моята да не стане като на оная баба, дето на младини била проститутка. На стогодишнината й отишла една млада , красива журналистка да я интервюира.: ”Бабе, на младини ти си упражнявала най-древната професия – била си проститутка. Съжаляваш ли за нещо? Съжаляваш ли дето си давала на толкова мъже?” „ Аз, баби, не съжалявам дето съм давала, ами съжалявам дето не съм си и искала.”. И аз, за да не съжалявам, реших да си поискам. Толкоз време съм на диета, чета само менюто и карам на едно-три, щот две не виждам. Викам – ще си поискам. От кого да си поискам – от нашенец, разбира се, защото по гръцки не ми се яде(първо). Така де, те нали все ще ме водят да ям. Както кажеш, ама после да ядем! Нашенец ще е! Че аз сам кърък, го знам. Такъв кърък съм, че на конкурс за къръци ще заема второ място.Ама попаднах на още по- голям кърък. Той пък направо би отпаднал от класацията. Това обаче не го знаех. Голям симпатяга! Малиии... Страшен! Криво-ляво, разбрахме се. Ще я бъде оная там Иванчовата работа! Хубаво, ама кога? Днес- утре- четири месеца не можем да се стиковаме, да се изтаковаме. „ Телефон все ни свързва, телефон ни дели”. Ама и аз все го търся да е дебел, ама и да не е къс. Става дума за джоба му, де. Обаче е много сложно. Таквиз не се намират лесно. И затова съм много разстроена. Търся някой да ми чукне две яйца, да ме застрои. Ами вие как се оправяте с разстройството? Аз като няма кой да ме застрои , шия гоблен. „Тайната вечеря” – голям чаршаф! С единия от апостолите вече като се видим и се гледаме. Има си всичко: ушички, ръчички, главичка, краченца... всичко. Сега си лягам с втория. Дано доживея на младини да си легна с всичките дванайсет плюс Христос. Засега съм под масата и държа оная работа на Юда, дългата. Тоест, шия под масата.(Айде пак!) Не се навирам под масата, за да шия, ами на гоблена шия туй , що се види под масата. Уших краката вече и на третия от дясно на Христос, сиреч на Юда умих(пардон!) уших, краката и сега съм хванала оная му работа... Чакай! Аз пак тъй го казах! Значи : те нали имат едно такова дълго, дето се вижда под масата. Ей, това, да, мантия! Ей това е оная му работа и с нея сега лягам и с нея ставам. То с кого другиго? Тя веднъж кирийката ми вика:” Виж, Мария,...” Аз съм Дана, те ме кръстиха Ана, а понакога ми викат и Мария. Та...
- Виж, Мария, отивам на работа. Да наминеш горе, че детето спи, да не би да се събуди. Ама, вика, той и мъжът ми е горе – спи.
Хубаво де. Той като е горе, аз какво да правя там? Да ида да легна при него на спалнята ли? То не че ще е лошо, пък и него си го бива: млад, чаровен, полицай и на всичкото отгоре интелигент го раздава. То и зъб няма да ми вади, пък другото дали ще го извади... навреме?!Ама не е редно, пък и то на приказки... И като казах приказки... Най-напред, като дойдох тук, свикнах много бързо с това да си приказвам свободно и на висок глас глупостите дето си ги мисля. В чужда държава съм... кой ми разбира езика! И веднъж съм в едно кафене с двама приятели. Идва сервитьор и те почват да се питат каво ще пият. Викам на единия:
- Сладък, тя бирата е за пикане, ракията е за спане, а виното е за ...б@не. - Решихме да е вино! - Леле, сладък, викам, какво 4укане ще ти направя, после може и цяла седмица да се оригвам на Tуй. - Ама си ги дрънкам тъй – немерени. Кой ме разбира! - Леле, викам, „шъ ти скъсам гъза” – пееше я Васко Кръпката в началото на демокрацията в Българя. После пък една друга се пееше: „ Що не си свалиш фланелката моряшка, аз ще ти покажа мойта синя прашка”. Но то е друга тема.
И си поръчвам, иначе на гръцки език кафето, при което сервитьорката вика:
- Поръчайте на български, аз съм българка.
Олеле, резил! Език кокали няма, кокали троши. То с езика си е трудничко. Един познат вика:” С езика се оправям, свикнах му. Ама с миризмата не мога.” Големи излагации! Стига съм дрънкала глупости. Да вървя, че човек ме чака на легло. Айде, пи4ко хубаво, mъдете здрави! И каквото мислите – да стиснете!
***
1- кирийка (от ;;;;;)- госпожа, в нашия случай - стопанката на къщата.