Очакване

Любомир Георгиев
От Сатаната ли пратен или пък от Бог
Животът отмина като вой на вълк единак:
провлачен и тъжен, свиреп и жесток,
пристигнал от мрака, потъващ във мрак

С настръхнала плът от зимния мраз,
с тяло прегърбено от живота ми – бреме,
аз чакам Смъртта в своя черен атлаз
да срещна във Времето и да ме приеме.