През тези дни Филизът много пораснал, заякнал, и вече заприличал на малка фиданка. И когато сутринта търговците и купувачите отново се срещнали на пазара, - най-накрая забелязали Смелия, - когато някой от купувачите се спънал в него.
А когато човек на равно място се спъва в нещо по някаква причина,то винаги гледа, в какво се е спънал.
- Ау! - извикал от болка Филизът.
- Ау, ама тук расте нещо! - учудено възкликнала жената с интелигентен вид, леко склонявайки се над Филиза.
- Хм! - изкоментирал небръснатият мъж със стисната в зъбите цигара, - и тутакси си продължил по пътя, забравяйки за Филиза, като за нещо несъществено.
Впрочем, жената също нямала време много да се замисля за съдбата на Филиза. И тя, дарявайки го със своето благосклонно внимание само за секунда повече от мъжа – също така забързала по своите задачи.
През този ден повече никой не обръщал внимание на Смелия, и повече никой не се спънал в него.
В края на деня надигнал глас Благоразумният, не съумял да сдържи леката си насмешка:
- Мислиш, че ти е провървяло, нали? Мислиш,чеса те забелязали и веднага всички ще започнат да ти се кланят? Ха! Как ли пък не! Имаш късмет, че изобщо не са те счупили! Но забележи: просто имаш късмет, не повече! А късметът - знаеш ли какво е? Онова, което се случва не винаги! Смели, погледни истината в очите: по начина, по който си избрал, никога не ще станеш Дърво! Чуваш ли? Никога! Защото, ако нете счупят, то ще те изтръгнат с корените и ще те изхвърлят. Хората не обичат да се спъват!
Смелият Филиз не отвръщал нищо на това, само много тъжал. Освен това, рана на стъблото боляла: когато жената се спънала в него, то неволно одрала малко от нежната кора в самата основа.
Филизът изпитвал болка, но още повече му се плачело от безпомощност, че е едно НИЩО и не му е по силите да се промени: нито да премине на друго място, нито да извика: "Ей! По-внимателно! Аз раста тук!"...
- Господи, та защо не мога да вървя като хората! Та нали те живеят някак без корени??! - тихо проплакал Смелият.
- Правилно! Пореви, пореви! А аз ти казвах, предупреждавах те! Казвах ти: следвай ме, слушай съвета ми, иначе ще съжаляваш! Не пожела да слушаш - сега сърбай попарата на своя глупав инат. А аз, между другото, вече въплъщавам това, за което може само да си мечтаеш! И забележи: никой не ме е настъпил нито веднъж! И не може никой да настъпи! А ти – и да ревеш, и да не ревеш... - раздразнено се караше Благоразумният...
Перевод: Веселина Русинова
Оригинал: http://www.proza.ru/2012/10/16/1498