-И в Германия е така... Не може да правиш каквото си щеш! - Наведе някак виновно глава Митьо, като да покаже, че е сбъркал нещо си там- по германско. Пръстите на дясната му ръка зачепкаха подал се от левия ръкав на шушлековото яке конец, като това да беше особено важно занятие точно в този момент. Дръпна рязко, та го скъса...
Разбраха го. Никой не попита повече нищо...
-То, дето и да идем е все-така! Все я забъркваме някаква... Хайде, наздраве, че бързам...Ех, че е хубава тая пущина! - Закашля се бай Стоян от по-сериозната глътка мастика примесена с малко мента- Ама...Пуста работа! Нали, Мите? Ти сега си айляк...
Остави чашката си на масата, а до нея и шапката с омазнена козирка и надпис по „ингилизки”, дето никой не знае как се чете. А свали ли си бай ти Стоян каскета, значи...
- Ам’ че... Зарежи я тогава! Работата, де... - Ухили се беззъбо насреща му Колю- третият утринен посетител на селската кръчма- Аз мога днеска и да не изкарвам козите... Хайде де!!!
Скокна и взе, та свали елека си –в „замаскиран” цвят-метна го на стола от съседната маса, дето бе най-близо. Ако можеше, столът би хукнал през глава на някъде...
Слънцето още не се е подало откъм Бели рид... Само небето е засветляло от Изток, та се виждат вече по-ясно тримата души, седнали под опушения дървен навес пред кръчмата, на чиято врата виси огромен катинар.
Кръчмарят още не се е събудил.
Ей-сегинка ще пропеят трети петли...
Б.Калинов- Странник
04.05.2013г.
Банско.