Братислав Либертус
Веднъж една старица с кошничка отивала на пазар. А в кошничката имала много много вишни. Вишните били добре узрели и много сладки. Тя дошла на пазара, приютила се на самия край, където нямало дори и сергия- всичко било заето! И зачакала купувачи… Най-накрая дошъл човек и купил вишни от нея. Той си сложил кофичката и бабата му сипала вишни. Ала като ги сипвала, два плода изпаднали… Плодовете паднали и се търкулнали направо в пукнатината на асфалта.
И ето че след време, през пролетта, костилките на тези плодове родили по един Филиз. И Филизите започнали да си говорят и да градят планове за живота.
Първият Филиз казал:
-Така си мечтая по-бързо да стана Дърво!
Ами да, то е ясно: всеки иска да стане Дърво!
Вторият му отвърнал:
-Как, тук, на асфалта? Където хората постоянно сноват и не си гледат в краката? Забрави!
-А нима ти не искаш да станеш Дърво?- учудено попитал първият.
-Искам, разбира се! Кой не иска? Но не тук,- тъжно отговорил вторият.
-А къде тогава?
-Ами ей там отстрани.
-А как ще стигнеш там?- се изумил Филизът.
-Как, как! Много просто! Под асфалта. Ще раста настрани под асфалта, а като свърши асфалта ще раста нагоре.
-А аз ще раста направо тук!- смело решил първият Филиз.
-Ще те стъпчат тук.
-Ако имам късмет, бог ще ме опази.-бодро отвърнал на мрачния си брат.
-Не изкушавай съдбата!- раздразнено обърнал внимание Благоразумният Филиз.- Бог не поощрява глупостта.
Първият въздъхнал на това.
-Разбери! Не мога да се завра в тъмнината. Цялата ми душа се стреми към светлината.
-Това е гордостта! Тя ще те погуби! Усмири си гордостта и ме следвай, и ще живееш. После ще ми бъдеш дори благодарен!- увещавал Благоразумният.
-Не, не мога, прости ми! Разумът ми казва, че си прав, но сърцето… Сърцето казва друго! Ще последвам сърцето си.
-Избираш пътя на безумието. Промени решението си, докато не е твърде късно.
-Все пак ще се надявам на Бога-тъжно се усмихнал той.
-Помогни си сам, за да ти помогне и господ- чувал ли си тази поговорка? Трябва да разчиташ само на себе си, иначе никой бог няма да ти помогне.
На това Смелият само се усмихнал.
-Ето че ти сега каза две противоположни твърдения.
-Знаеш ли какво, Смели?- раздразнено рекъл той- Виждам, че много обичаш да се правиш на умен, а самият се хвърляш в краката , да те стъпчат! Това, според теб, умно ли е? Ти си противоречиш сам, а не аз! И стига толкоз! Не желая да слушам повече безумните ти речи! Да приключим този разговор. Виждам, че е безполезно да се говори с теб.
Тук Филизите престанали да си говорят и се извили всеки на своята страна…
Оригинал: http://www.proza.ru/2012/10/16/1477