Оловният войник през първия ден от раждането си разбра, че не се е родил напразно, а най-важното – че ролята му в съдбата на човечеството ще е значителна. Беше много горд с осъзнаването на своята значимост и само чакаше деня, когато можеше да изпълни своята важна мисия…
И този ден дойде.
Веднъж оловния войник го претопиха в куршум, който заредиха в пушка, и стреляха в сърцето на човек…
Човекът умря.
И никой, освен майка му, не разбра значението на тази загуба…
Оригинал
http://www.proza.ru/2012/10/16/1623