Валери на болгарском языке

               

     Аз и съпругът ми Виктор се запознахме с Валери по време на нашето поредно пътуване до С.. Запозна ни доктор Аспарух. Те бяха стари приятели. Валери е висок, слаб, леко прегърбен мъж около петдесетте. Целият му облик излъчваше една загадъчност. Сякаш той знаеше нещо, което ние, земните хора, не знаем и ни гледаше снизходително от височината на своя ръст. Неговият облик и маниери говореха за това, че някога той добре е изглеждал, много е преживял, но е получил шамар от живота и сега е самотен и нещастен.
Докторът го бе поканил, за да можем по-лесно да общуваме – Валери свободно преминанаше от руски на български и обратно, а лекият акцент и малките грешки в склонението на руските думи придаваха на произношението му известен чар.

Още с първия непосредствен разговор между нас, Валери „издаде” част от своята тайна – той дълго време живеел и работил в Украйна, занимавал се с бизнес, но сега той загърбил всичко. С носталгия показа снимки на своя мобилен телефон от Киев, на Храма „Христос Спасител” и, сякаш между другото, на млада жена, която нарече „моята Наташка”.
На раздяла Валери сподели, че сега прекарва времето си в четене на Стария и Новия Завет и вече може да разказва много неща в тази област. На сбогуване той ме посъветва да науча Псалом 90, който аз отдавна знаех като „Отче наш” и то на църковнославянски език.
При следващото ни идване в С. срещата ни с Валери протече като между стари познати. Това се случи на празника Пасха или Великден, както го наричат в България. В Москва през това време на годината беше студено и влажно, а тук всичко цъвтеше и се раззеленяваше. След празничната вечеря в гостоприемния дом на Доктора, когато общият разговор, преминавайки през всичките си стадии, започна да стихва, до мен се оказа Валери и плахо заговори. Той заразказва историята, когато през 2007 г. в България започнала да мироточи руската икона на Николай Угодник. Тогава решили да я предадат на Руската Православна църква. В състава на официалната българска делегация участвал и Валери. Делегацията придружила тази икона, цялата обляна в миро и в нова позлатена обковка и я предала на московския Митрополит Кирил. Това събитие видимо направило огромно впечатление на Валери.

    За да покажа своето отношение към църквата, аз споделих, че в живота си два пъти съм се опитвала да се „черкувам”, но и двата пъти – несуспешно, тъй като чувствах някакъв фалш и не можех да се преструвам. Валери заговори в защита на църквата, за Божията справедливост, за това, че на всеки ще бъде въздадено соред вярата му, цитираше Псалми..., с една дума – демонстрираше своята ерудиция. За да сложа край на нашия разговор, аз казах, че съм обидена на живота и на Бога заради смъртта на сина ни Альоша пред 2 години. Тогава той беше на 21 години. Альоша беше вявращ. Той носеше иконки на Господа, на Светии, на ангели във всеки свой джоб, в портмонето си, в чантата – навсякъде! Но никой не го спаси! Всякаква сган живее, а Альоша го няма. Валери разпалено заговори, че на Бога не можем да се обиждаме, кои сме ние, за да се обиждаме на Бога?! „За всичко, което Всевишният ти изпраща, Тянюша, ти Му благодари с цялата си душа. Дали ти изпраща радост или тъга, ти всичко приемай с радост и любов!”- говореше Валери. „Твоят син вече е при Бога! Земният живот е нищо! Важното е там! Това Той ми го откри!”- и Валери посочи с показалеца си към небето. „И още много други неща Той ми показа. В един миг разруши живота ми, моя неправилен живот.” И той започна своя разказ:
- В края на 80-те години напуснах България. Отначало работих в Либия, в пустинята. Там се запознах с момчета от Украйна и заминах за Киев да печеля пари. Времената бяха сложни. Някои хора имаха труден живот, но при мен всичко вървеше като по вода, парите потекоха като река. Пръсках ги наляво и надясно, имах всичко: най-скъпите коли, карах „Кадилак”, бивша собственост на Президента на Украйна. Имах по три коли и всичките западни. Сменях жените си, имах любовници... живеех по-лошо от всеки плейбой!
- А имаш ли деца?- плахо рекъснах неговия монолог.
- Деца ли? Разбира се, че имам! Три законни и още две, за които Той по-късно ми каза. Аз с никого и с нищо не съм се скъпял! Но карах жените да правят аборти! А колко пиех! Още в Либия често пиехме, сами правехме ракия. После - и водка, коняк...Ужас! Колко пиех! Пушех по две кутии на ден. Ресторанти, гуляи... това беше моят живот. Бях истински боклук! Именно боклук е точната дума. А какво високо мнение имах за себе си! Бях висок, красив като бор! Боровете растат в гората, а тиквите в полето - обичах да казвам. После Той ми показа, че без Него аз нищо не мога да направя. Бог ми показа какво всъщност съм аз, колко съм долен! Когато се гърчех в мъки, Той ми каза: „Гледай!” И в отделни кадри  показа целия ми живот, цялата ми мърсотия!
Валери замълча, гледайки в пространството, сякаш там виждаше кадрите от своя безпътен минал живот.
- А сега пиеш ли още?- прекъснах аз неговото съзерцание.
- Не, разбира се! Нито пия, нито пуша! Той ми забрани. Предадох се в Неговите ръце: „Защото ти си канара моя и стена моя; заради Твоето име води ме и ме управлявай!” Той ми каза: „Ще правиш това, което Аз ти кажа!” Така и правя – само това, което Той ми каже! Не мога да върша нищо друго!
- А на какъв език Той ти говори? На руски, на български? -  попитах аз.
- Какво значение има на какъв език? – отговори той с неприкрита досада. – На руски, на български, изобщо не зная как Го чувам. Той говори по различни начини, Танюша! – гласът му омекна и на мен ми олекна.
- Както е казал Господ: „Чуйте Моя глас!”, така и правя – чувам Неговия глас и правя това, което Той ми каже. Питам Го: „Господи, какво да правя?” А Той ми отговаря: „Храни птиците!” И ето аз храня птиците. Ако не ги нахраня, те започват да се удрят с стъклата на прозорците и падат. Може да загинат. Когато това се случи, аз излизам, вдигам птичката, държа я ето така, - и той сви дългите си длани като лодка, - чета „Отче наш” и тя оживява и отлита! Той не ми дава нищо да правя! Не ми разрешава да се занимавам с никакъв бизнес, не разрешава да сядам зад волана.
Живея с майка ми. Тя е на 80 години. Тя ме смяташе за луд. Откакто започнах да я лекувам с молитва, вече не ме смята за такъв. Имам дългове по ипотека, може да ми вземат къщата, срещу мен има заведено дело, жена ми, Наташка, ме остави, чувствам се ненужен на никого... А Той ми каза: „На Мен си Ми нуже!” Аз се моля с думи от Псалмите: „Презри ме и ме помилвай, защото аз съм сам и угнетен!” А Той отговаря: „Ти не си сам! Аз съм с теб! Служи на Мен!” И ето аз вече не мога нищо повече да правя. Мога само да се моля и да чета книгите, които Той е дал на хората чрез пророците. Той, нашият Господ Бог Иисус Христос, в едно със Светата Троица на Отец и Син и Святия Дух!- и той отново замлъкна, загледан в пространството.

След известно време Валери продължи своя разказ: „Мога само да се моля. Моля се час, два, не зная колко време... 24 часа! Не мога нито да ям, нито да спя. Той ми показа в облаците като на филм всичките мои грехове. „Гледай!!”- казва. Аз вдигам очи и виждам целия си живот кадър по кадър. Ужас, какъв е животът ми – мърсотия! Изповядах се пред свещеник за своите грехове. Връщам се от изповед и се сещам, че не казах всичко. Върнах се обратно и се покаях за това, за което бях забравил. Както се казва в Псалом 31: „Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах:”ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми.” Връщам се у дома, сядам на леглото пред иконата на Пресвета Богородица, ще ти покажа къде, и Той ми даде такова блаженство, което не може да се сравни с нищо, с думи не може да се изрази! „Блажен е оня, комуто беззаконията са прастени, и чиито грехове са покрити!”- се казва в Псалом 31. – и Валери устреми отново поглед в небето. Аз забелязах, че лицето му сякаш засия, струваше ми се, че този човек не е способен да направи нищо лошо, не е възможно той да е пил, развратничел и вършел всичко това, за което той сам разказва. Тук има някаква грешка! Незнайно защо Валери клевети сам себе си!

     На следващия ден моят съпруг Виктор и Доктор Аспарух отидоха по работа, а аз и Валери тръгнахме на църква. Вървяхме по улици, покрай къщи, украсени сякаш с букети от разцъфнали дървета. В такива малки градчета, като С., всички се познават. Почти всеки минаващ покрай нас човек поздравяваше Валери. Той ме запознаваше с някои от тях, но аз, отмнавайки, веднага забравях имената им, без да се надявам, че ще ги срещна отново. Непознат мъж поздрави и Валери го попита как е гърбът му. Мъжът отговори нещо, което аз не разбрах. Когато се отдалечихме, Валери обясни, че неотдавна този човек имал болки в гърба и Валери го излекувал чрез полагане на ръцете си и с молитва към Господа.
Висок и слаб, Валери изглеждаше малко странно сред своите съграждани. Приличаше на гълъб, загубил се сред ято врабчета, преструвайки се, че е от техния род.

Скоро стигнахме до църквата, скрита сред къщите и зелените дървета. Вътре миришеше на тамян; възрастен свещеник водеше Литургията. Няколко възрасти жени пееха с жални гласове. Присъстваха основно бабички. Те стояха прави до стената. Валери намери едно свободно място за мен, а сам мина напред. С благоговение и смирено лице той слушаше завършващата Литургия. След службата ние излязохме от храма и тръгнахме из града. Когато заговаряхме за светски неща, Валери говореше без желание и интерес,  стараейки се разговорът да премине на религиозни теми. „Видя ли какво стана?- ппта той. – Ние дойдохме последни в храма, но намерихме места отпред, сред първите! Същото е казал и Христос, че първите ще станат последни, а последните – първи. Бог ни обича и ни праща испитания! И колкото повече ни обича, толкова повече ни испитва! Ние трябва всичко да приемаме и да не роптаем. Като Иов. Знаеш ли книгата „Иов”?
Да, аз знаех книгата „Иов“. Последните две години често ми говореха за нея. Няколко пъти започвах да я чета, но не ми стигаха сили да я прочета докрай. Поговорихме малко за многострадалния Иов.
- Аз, Танюша, преди година и половина пристигнах от Киев и тук се случи катастрофата. Бях целия изпочупен, гръбнакът ми беше зле, не можех да се движа. Най-ужасното е, че аз карах колата, а моят приятел пътуваше с мен и… загина. Излиза, че аз по невнимание съм убил човек. Врязах се в кола, която превозваше керамична печка, колата беше тежкотоварна. А той седеше отзад. При удара той счупи задното стъкло, излетя от колата и остана на място!
- Без колан ли беше?
- Да! Казах му:“Сложи си поне колана!“, но той не пожела. Този човек дойде при мен с един приятел. Помолиха ме да ги закарам до София, за да ги запозная с един бизнесмен. Аз не исках да карам, защото бях пийнал малко сутринта на пикник. Но те много настояваха. Предложих някой от тях да кара, а те: „Колата сама си знае пътя, а ти познаваш колата. Така че - да тръгваме!“ Тръгнахме и… Единият оцеля, а другият остана на място. Той беше от Украйна, почти не го познавах. Как се молех на Господ! „Господи, защо аз не загинах? Защо той? Господи, защо ми се случва всичко това? Защо?“ И Той ми отговори: „Аз позволих да стане това. Това трябваше да се случи! А за човека, който загина, не се безпокой! Той е при мен!“ Господ ме остави да живея на тази земя, даде ми време да се покая и да заживея в Истината.
- Преди шест години,- продължи Валери,- аз исках да напусна своя безмислен живот, който водех. Това се случи в Киев. Стоя на прозореца и гледам надолу. Мисля си: „Сега ще скоча!“ А там долу имаше библиотека. Аз все се канех да вляза и да взема една книга, да попрочета – Библията. Бях Му обещал да почета именно Библията, но все отлагах. Слязох долу, влязох в библиотеката и взех Библията. Тя и сега е у мен. Четох цял ден, през нощта също. Продължих да чета и после.
- Не я ли върна в библиотеката?- попитах с упрек аз.
- Купих друга и върнах нея, а тази оставих за себе си. - оправда се той. – Но и това не ме промени! Продължих да живея по същия начин… И така, случи се катастрофата. Много пострадах, здраво място нямаше по мен. Как съм стигнал до болницата, не помня. В момента, в който се осъзнах и разбрах какво е станало, започнах да моля да ме оставят да се хвърля от прозореца, да умра. Бях на петия етаж, така че едва ли щях да умра, но изобщо не исках да живея. По-късно, когато Той говореше с мен, разбрах, че и това е било Неговата воля. Разбрах, че аз нищо не мога да направя без Него. Всичко става по Негова воля!
   Вървяхме по една улица в страни от центъра незнайно накъде водеше тя. Стигнахме до къща с паднала ограда. Валери каза, че това е неговия дом и предложи да влезем. Срещу нас се показа майката на Валери – дребничка женица, слаба, подгърбена и спретната. Лицето й бе покрито с бръчки, но въпреки старостта, бе запазило красивите си черти. Валери бе почти два пъти по-висок от нея. Къщата бе заобиколена от неголяма градина, оградена с мрежа, през която се виждаха съседи. Валери предложи да се качим на покрива под стряхата, и аз тръгнах след него по груби бетонни стъпала, мислейки си, че „покрив“ звучи някак си по библейски. Стряхата се оказа просторен таван с големи прозорци. Наоколо изглеждаше така, сякаш строителите до вчера бяха правили ремонт, но неочаквано си бяха тръгнали, оставяйки всичко. В две посоки на света гледаха тераси, но без парапет. От прозорците се откриваше красива гледка към недалечните простори.

Валери продължи своя разказ:
- Върнах се от болницата у дома. Къщата е ипотекирана, могат я вземат по всяко време, имам дългова, Наташка ме остави, майка ми ме смята за луд, нямам пари, срещу мен е заведено дело, могат да ме осъдят за причиняване на смърт по невнимание. Какво да правя? Започнах да се моля: „Господи, помогни ми!“ Той ми каза: „Вземи Псалтира и чети!“ Взимам Псалтира и започвам да чета Псалом 90. „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!“
От тогава аз се предадох в ръцете на Господа. Той ми каза:“На колене! Моли се!“ Аз паднах на колене, ето тук, на това място, и се молех. И не можех да стана, не ми дава да стана! „Сега Аз ще ти кажа какво да правиш!“ Имах непоносими болки, бъбреците ме боляха, всичко ме болеше. А Той ми казва: „Повече никакви лекарства! Сега Аз ще те лекувам!“ И се започна! „Подмени“ целия ми организъм, чувствах как всичко в мен се променя. Сърцето, бъбреците – всичко вече е ново! В болницата лекарите ми откриха туберколоза, искаха да ме лекуват с лекарства. Не признавам вече никакви лекарства! Аз се отдадох на Бога и Той ще ме излекува.
Както се казва в Псалом 15 „Даже ночью учит меня внутренность моя“ посред нощ ме буди, казва ми кои Псалми да чета, каквото ми казва, това и правя. Без Него нищо не правя. Питам Го: „Господи, какво ще стане с мен? Срещу мен е заведено дело!“ Отварям Псалтира напосоки, попадам на Псалом 11 стих 6: „…ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.“ От очите ми текат сълзи, чувствам такава благодарност, изпълва ме такава любов към Господа…Какво блаженство! Как да живея вече без Бога?! Не искам да живея без Него нито минута! Без Него аз съм едно нищо! Само Той ме държи на този свят. Обича ме „Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“.

Той ми говори с думи от Псалом 31: „Ще те вразумя, ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над теб.“ Излизам и гледам небето. И какво да видя на небето – око, едно красиво око ме гледа. Аз даже го снимах с телефона и го показах на някои хора. Всички се чудят!
Попитах Валери, къде е тази снимка сега, а той каза, че я е изтрил. „Той ми каза да  махна окото от телефона.“
Когато бях зле, исках да се обеся. Ето тук, на тази греда. Мислех си, един миг – и край! И всички проблеми ще бъдат решени! А Той ми каза: „Ако направиш това, няма да бъдеш с Мен там!“ И аз се отказах. Повече такива опити не съм правил. Искам да съм с Него!
Аз седях на пластмасов стол под стряхата, гледах през огромния от пода до тавана прозорец красивата далечина и не знаех кое от чутото е реалност и кое е плод на въображението. Но Валери говореше много убедително.
И той продължи:
- Ех, Танюша, на когото и да кажа какво става с мен, никой не вярва. Край, побъркал се е човека. И на телефона се показваха надписи за това какво да правя. Вземам го и чета: “Призован!“ А телефонът не работеше, не беше зареждан с пари отдавна. И DVD-то отдавна не работеше, а Той ме казва: “Сложи диск!“ Слагам диск, но не работи. Казвам: „Господи, не работи!“, а Той ми отговаря: „Сложи друг диск!“ Слагам друг диск и започва филм от Стария Завет. И, изведнъж, на място, където се чува глас от небето, филмът прекъсва  и DVD-то повече не работи.
Чудеса, чудеса стават! Аз едновременно и плача, и се смея.
Или ми казва: „Ти помниш ли първата си любов?“ Аз си мисля: „Коя беше първата ми любов? Людка ли беше?“ За първи път се ожених на 17 г., а тя беше по-малка. Не, не беше тя. Изброих всички момичета до детската градина. Не се сещам за никоя! После намерих на тавана стара икона на Пресветата Дева. Когато бях малък, тя висеше на стената над моето легло. Богородица с Младенеца! Още тогава ми се струваше, че не може да има по-красива от нея жена. Чувам: „Да, това е твоята първа любов!“ Закачих иконата на стената  и сега тя е при мен. Моля се пред нея.
   
Той ми показа, че мога да се храня само с хляб. Както е казано в Евангелието: „Човек ще живее не само с хляб, но и с всяко Божие слово.“ Показа ми, че мога и без хляб, без вода и даже без въздух. Още много други неща ми показа Той, откри ми много тайни, какво ще се случи на Земята. Ще има големи катаклизми, но няма да е скоро.
При мен дойде Наташка. Аз й разказах всичко, което се случи с мен, казах й, че съм призван от Господа наш Иисус Христос. Първият й въпрос беше: “А защо ти?“ Представяш ли си, пита, защо именно аз! Аз й отговорих: „Какво каза Господ, когато дойде в този свят? „Дойдох да спася не праведните, а грешните!“ Праведните хора сами ще се спасят с праведните си дела, а Той иска да спаси грешните! Аз се срамувам за своите грехове, срам ме е! Но Той не ме отхвърли! Той възлюби хората – и грешните, и праведните. Призовава всеки да изповяда пред Него своите грехове и да живее в Истината.
Майка ми води тук жени, иска да ме жени. Но аз вече нищо не искам! След всичко, което получих от Господа, жените вече не ме интересуват, макар че не ми е добре сам. Питам Го: „Господи, как да живея от сега натам? Наташка ще се върне ли при мен?“ Отговори ми, че ще се върне. А аз казах: „Както кажеш, Господи, но не искам нищо да застава между мен и Теб!“
     После Валери ми показа онова място на хоризонта, където имал видения, и друго, където от ясното безоблачно небе завалял дъжд. В този момент аз не бих се учудила, ако от небето се спуснеше гълъб или се посипеше манна небесна. Казах, че може би той не трябва да разказва на чуждите хора всичко, което му се случва. Може би това е тайна между него и Господ. Иначе хората ще го смятат за ненормален. На тази моя забележка Валери възрази като каза, че му е все едно какво ще си мислят хората за него. Господ казва: „Това, което ви говоря в тъмнина, вие говорете на светло; и което на ухо чувате, проповядвайте от покрива.“
Изведнъж си представих как Валери излиза на балкона без парапет и силно проповядва на съседите си, намиращи се покрай оградата. Изпитах страх за него.
Помниш ли думите от Евангелието?- продължи той. –„Този, който се срамува от Мен и моите думи, от него Човешкият син ще се срамува, когато дойде в славата Си пред Отца!“ Така, че как аз ще спра да говоря за Него, щом от Него чувам всичко това?!. Той ми дава какво да говоря! Не от себе си говоря, а от Него!
И още Той е казал: „Не се грижете предварителна за какво ще говорите, и не мислете; но това, което ви се даде в онзи час, това и говорете, защото не вие ще говорите, а Святия Дух.“ Ето аз си говоря с теб, а думите сами идват в ума ми. Той ми дава какво да говоря. Понякога става така, че нищо не мога да кажа. Не ми дава да говоря, и това е! Казвам ти, без Него нищо не мога да направя!
А ти за сина си не те се тревожи. Той е при Господ! Той на Господа е бил нужен. На Него там добри Му трябват! Смири се и благодари на Бога! Благодари за всичко, което ти праща. И Той няма да те остави. Събудих се през нощта и се замислих за вашия син. Не можах да заспя, плаках. И питах Господ, къде е той. И видях такава светлина! Не можеш да си представиш! Казвам ти, при Господ е той!
     Аз слушах и вярвах! Вярвах, че Альоша не е умрял през онази ужасна нощ, когато неговото сърце внезапно спря да бие. Той просто продължи по-нататък, започнал е неговия следващ етап в живота. И тогава, на Великденския четвъртък, Бог взе душата му, толкова светла и добра, толкова обичаща! от този груб, жесток земен живот. И ние нищо не успяхме да направим, за да го задържим. Така е трябвало да стане! Не ни е дадено да знаем защо! Нашият живот не свършва на тази земя! Альоша живее някъде другаде. Трябва да се смирим и да вярваме!

     През това време Валери продължаваше да говори: „Питам: „Какво да правя, Господи?“ А Той ми отговаря:“Моли се за хората!“, казва ми за кого да се моля – за този, за онзи. За моя приятел Тошко, който идваше при мен всеки ден през тези седем месеца, когато бях болен, за Райко и неговото семейство, за Наташка и за всичките ми бивши жени, и за децата, за Аспарух и Василка, за майка ми, за живите и за вече мъртви хора, за онзи приятел от Украйна, който загина – за всички се моля! Молех се за вас с Виктор след първата ни среща без да зная защо, още не знаех за вашата болка! Моля се за пристава, дошъл да ми вземе къщата. За всички. Казва ми Господ: „Моли се!“ и аз се моля. И какви думи Той ми дава, какви думи! И сълзите потичат от очите ми, плача, не мога да се сдържа. Няма нито един човек, с когото да съм се срещал и да не съм се помолил за него. Дали е жив или го няма вече сред живите – не е важно!“
Отидохме на първия етаж в кухнята, където майка му шеташе. Тя започна да ме угощава. Валери донесе своята Библия, която не беше върнал в Киевската библиотека, и ние започнахме да четем на глас.
     Попитах го как върви делото. Той отговори, че каквато и да е присъдата, той ще я приеме като глас Божий. Ако го изпратят в затвора, значи ще отиде в затвора, може би там той е нужен на някого. Значи такава е Божията воля!
От прозореца Валери ми посочи падналата ограда и разказа, че там по-рано е имало бор, който правел сянка на къщата. Той искал да го отреже, но все не намирал време. И един ден борът изведнъж паднал и бутнал оградата. Така Господ му показал как Той може да се постъпи с тези, които се смятат за „Бор“ и се надяват на себе си, а не на Бога.
През това време моят мъж се върна заедно с доктор Аспарух и прекъснаха нашия разговор. Тъкмо навреме, защото умът ми искаше вече почивка…

Следва продължение.


Превод от руски език: Мариана Пеянина