Топяха се върховете.Февруари си отиваше.
А март дежурството си да поеме идваше.
Та и на човека много ли му е нужно,
По-щастлив той да стане мъничко?
Слънцето е живот! Ала не е просто,на
И примоли се едно момче тогава:
Още не съм се наситил на снега!
Почакай, Зимо, не си отивай сега!
Що за прищявка? Но послуша го Зимата,
Та нали рядко сняг на бис някой пожела!
Щедро от най-хубавия сняг тя разстла,
За да зарадва, та нали е живот радостта!
За цяла седмица се договори
От Март този срок тя измоли.
Господи! Колко е страхотно то,
Да виждаш сняг!- се молеше то…
Ето, седмица мина…Отново се топяха
Дантелите снежни по дървесата
Почакай, Зимо!- отново заплакаха
На онзи човек тихо словата.
И на кредит още седмица измоли,
Щедро пръскайки женски чар,
Сипеше Зимата с ръце бързи
За момчето –поклонник дар…
Има немалко способи да останеше,
Само повод да имаше тя !
Не се нагледах на снега до насита!-И на
Отчаяно момчето отново прошептя.
И махайки снизходително с ръка,
Март на Зимата дар предложи
Две седмици! И стремително така
Почна тя срока с гуляи да нищожи.
И кръжеше, и в радост се вихреше!
И кат палаво дете странности вършеше:
За кой ли път нужна се чувстваше !
И в очите на това момче се виждаше .
Не искаше да съзира постни лица
Тъгуващи за топлината на пролетта!
”Не се нагледах на снега до насита!”
Това бяха думите, които тя пожела…
Гледайки себе си във влюбени очи,
На последния подарен бал сега
Забелязваше отново слова неволни:
„Как обичам да гледам снега!”…
И въздишката тревожна, искрено,
И молбата тъжна в очите ловеше:
Отново топи се снегът! Момчето мислено
Във Вратата небесни почукваше:
„Не се нагледах на снега до насита!
Подари седмица-две, Априлка!
Подари седмица, две мразовита,
И поне още една вихрушка!”
И Април си разпери ръцете :
Е, щом молиш, така да е!”- рече.
И лицето на момчето засия,
А в очите му щастие изгря…
Що за прищявка, странна лудост?
Ако не знаех, аз не бих разбрал:
Просто в родината бе се върнал,-
Много годни сняг не бе видял…
Перевод Веселина Русинова
http://www.proza.ru/2012/11/06/1902