"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава четиридесет и пета
Настъпи тъмна, южна нощ. Андрей известно време гледа телевизия. Щракаше с дистанционното от канал на канал, без да се задържа специално на нито една от програмите. Соня си почиваше с притворени ресници. Не съвсем плътно. Гледаше това скъпо и близко момче. Така й се искаше да се притисне до него, та той да я прегърне, да я погали. Но не бързаше да направи това. След малко забеляза, че Андей е заспал.
На Соня не й се спеше. Струваше й се, че в стаята е задушно и горещо. Тя отвори широко прозореца, но това не промени нищо. Соня реши да излезе в двора на къщата, да поседи в беседката. Така и направи. Малко се поразхлади, разглеждаше непривичната звездна картина. Някой леко я докосна по рамото. Не приличаше на докосването на Андрей. Соня бавно се обърна и се оказа лице в лице с муцуната на Рей – кучето на стопанката. Соня дори не успя да се уплаши. Рей захапа със зъби долния край на нейния халат и уверено тръгна към вътрешния двор. Соня не започна да се съпротивлява, а послушно последва кучето.
Тя беше забравила предупреждението на хазайката им, че през нощта пуска кучето от клетката. Рей явно беше по-тежък от Соня. Да се бори с такъв вълкодав нямаше никакъв смисъл. Соня можеше да изкрещи и да повика Андрей, но не беше сигурна дали той ще чуе нейния вик. Дори и да го чуеше, можеха да пострадат и двамата. А така по-добре да ухапе само нея. Но Рей не причиняваше на Соня никаква болка. Той спря до вратата на мазата, пусна халата й и погледна към вратата. Сякаш я канеше да влезе в мазата. От недобре затворената врата проникваше слаба светлина. Соня постоя малко, а след това направи движение, сякаш иска да се върне в къщата. Рей изръмжа сърдито и побутна с муцуната си Соня към мазата. Не й оставаше нищо друго, освен да отвори вратата и да влезе вътре. Соня застана на стъпалото. Вратата зад нея хлопна.
Е, няма да стои така цяла нощ. Трябва да слезе долу и да разгледа какво има там. Соня бавно започна да слиза по стъпалата. Те бяха общо 33. Следваше неголямо помещение, което не приличаше на маза, а по-скоро на стая. Можеше да се досети, че стаята е изкопана в земята под планинския склон. В стаята имаше само едно малко прозорче. През него се промъкваше светлина от уличната лампа, разположена от другата страна на каньона. В стаята имаше малка кушетка. Соня седна и започна да чака утрото и връщането на хазяйката от нощното й дежурство в санаториума. В стаята беше свежо и прохладно. Соня се успокои, загърна се в халата и заспа. Към полунощ я събуди странен звук. Звъняха камбанки и се смееха деца. Соня отвори очи. Не видя нито деца, нито камбанки. В стаята беше тъмно. Светлината от прозореца вече не я осветяваше. Соня се вслуша в усещанията си и разбра, че звуците идват от камъчето в нейния медальон.
- Не се плаши, Соня, тук те доведох аз, Алкиона, духът на святата планина Чимангуа. Тук ти ще намериш ключа и ще научиш тайната на своя род.
- Има ли още нещо, освен Нона?
- Нона е женското начало на вашият род. А е имало и мъжко. Спомни си, във вашия род е имало девойка, която се е влюбила неизвестно в кого, някакъв момък от цигански табор, последвала го е и е попаднала в България.
- Спомням си нещо такова...
- Легни, затвори очи, ще ти покажа един сюжет. Ти сигурно си чувала, че животът на всеки човек се записва, като филм. В тялото на хората има една транспортна ДНК, която в момента на зачатието предава информацията в телата на следващите 14 поколения. Степента на концентрация на информацията е толкова висока, че в момента на зачеването детето получава в наследство от своите прадеди много филми от живота на техния род, по равно от майката и от бащата. Невидимо за него, тези сюжети се въртят в подсъзнанието на детето през всичките девет месеца от развитието му в утробата. През това време детето избира на своя модел на поведение. То само решава на кого иска да прилича, усвоява навици и поведение. Това, което ще видиш сега, не е информация, сглобена от мене. Това е заложено в твоята генна памет. Не се чуди и не се страхувай, това е твое и ти принадлежи по право, като родово наследство. Ти само гледай. Ще разбереш всичко по-късно.
Соня се успокои, затвори очи и й се стори, че заспива.
Картината беше необичайна. Не беше Сочи, не беше и Нежин. Изглежда, че беше Великден. Три странно облечени деца тичаха из стаята на някаква старинна къща. Жена, приличаща на селянка, приспиваше в люлка четвъртото дете. Някой почука на прозореца.
- Христос воскресе, Дюка! Върна ли се вече светия отец?
- Не, още е на службата, влизай.
Една жена влезе в къщата, раздаде на децата подаръци и се приближи да види малкото момченце.
- Хубавец. Тежка съдба го очаква. Но той ще стане богат и известен. Ще прослави рода Тесла и цяла Сърбия. Всички деца на отец Милутин са особени. Всички са ангели Господни. Но този е ангел на ангелите. Божият промисъл ще го намери.
Видението стана неясно, може би защото, както й се стори, Соня не разбираше кои са тези хора и какво отношение имат към нея. След това картината отново се проясни. Георгина, по прякор Дюка, плачеше, скрита зад завесата. Беше й мъчно за сина й Никола. Той спореше с баща си, искаше благословията му да отиде да учи в Политехническия институт. Баща му забраняваше. Никола избяга на улицата и вървя под поройния дъжд чак до сутринта. Вечерта вдигна температура, бълнуваше. В бълнуването си произнасяше непознати думи. Унира, ПортАл. Викаше някой си Алкиона. Тялото му изгаряше, понякога изглеждаше, че от него струи светлина. Беше ясно, че Никола умира. Отец Милутин падна на колене и започна да моли Господ да се смили над Никола. Той обеща да пусне сина си да учи. На сутринта температурата спадна. Никола Тесла оздравя. После Соня видя своя прадядо като млад студент. Той чете много, учи се старателно. Интересува се от въпроси, свързани с явленията на въртящото се магнитно поле. След голямо умствено напрежение Никола получава тежки и странни нарушения, явяват му се видения, съпроводени от проблясъци бяла светлина, така наречените фосфени. Тези проблясъци са много опасни за човека. Силните светлинни проблясъци скриват картините на реалните обекти и изместват мислите на Никола от неговото съзнание, заемайки тяхното място. Те имат реални свойства, но той ги възприема като видения. С времето Никола се научава да пътува мислено в неизвестни места, в други светове - където живее, сприятелява се и се сродява. От тези свои пътувания в другата реалност, Никола донася идеи. Започва с дистанционното управление на малки лодчици. След това, по време на гръмотевична буря, наблюдава стоящите вълни, свързва вторите изводи на лампите с влажната земя и лампите светват. Той разбира, че земята е проводник на електрическия ток и могат да се използват неограничени запаси енергия. Никола започва да пренася свойствата на живота от планетата Унира на Земята. Не се получава много добре. Светещото кълбо над лабораторията му пламти. Но всички, които се докосват до метални предмети, получават електрошок. Дори пеперудите се наелектризират и безпомощно се въртят в кръг. На техните крилца струят сини ореоли.