"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава четиридесет и втора.
Илона мечтаеше да живее в Париж. Е, в краен случай - в Лион. Но как да постигне мечтата си? Прекалено висока летва беше вдигнала пред себе си. Разбираше го, но не можеше да се откаже от мечтата си. Нощните шумове също внушаваха на Илона, че нейната мечта ще се сбъдне. Понякога Илона не можеше да заспи: привиждаше й се някаква светлина зад прозореца, странни отблясъци, шумолене на несъществуващи листа и натрапчивата мисъл: скоро ще бъдеш в Париж, а след това в Лион. Но как би могла да попадне там, Илона не знаеше.
Целия си съзнателен живот беше прекарала в Киев. В двустайния апартамент на родителите си, където 27 години не беше правен ремонт. В жилището нямаше нищо красиво и ценно. Но на стената, в стаята на Илона, висеше овехтяла репродукция. На нея беше нарисувана улица в Париж. Вали дъжд и две самотни фигури бързат по своите дела. Илона гледаше тази картина вечер, преди да заспи и сутрин, щом отвореше очи. Може би, затова в нея се оформи мечтата да види тази улица. Но какво щеше да прави Илона в Париж?
От малка Илона не виждаше добре. Налагаше й се да крие това по една единствена причина – в тийнейджърска възраст всички се стараят да покажат себе си пред съучениците си в най-добрата светлина и не искат никой да знае за техните физически недостатъци. В началните класове й се налагаше да носи очила, защото учителката винаги казваше на родителите й за тяхното отсъствие на носа й всеки път, когато за пореден път влизаше в магазина, където майка й работеше като продавачка. Заради това на Илона й се наложи да измисли маса причини, поради които не желае да учи в това училище, баща й я прехвърли в друго, където никой не подозираше за очилата й и те спокойно си лежеха в джоба й до момента, когато момичето отваряше вратата на дома им.Илона не виждаше добре, затова седеше на първия чин и напрягаше с всички сили слуха си. По този начин тя се научи да се справя в ситуации, когато се налагаше да реагира бързо на постъпващата информация.
Един ден Краля, както казваха на един неин съученик, помоли очилаткото, който седеше на вторият чин, да се премести по-назад. Очилаткото се премести и Краля зае неговото място до едно момче, с две години по-голямо от него. Този съученик беше болен, имаше порок на сърцето, дълго време се лекува и затова изостана с две години от своите връстници. Беше едър младеж, спокоен, разсъдлив, изглеждаше стар, умен, към него се обръщаха с въпроси, засягащи житейски проблеми. Той никога не даваше съвети, а питаше: „А ти как мислиш”? Или: „Ти какво смяташ да правиш?” Внимателно изслушваше, а след това предлагаше да се почака, да се потърпи малко, да се изчака подходящия момент.
Илона нямаше къде да се премести от първия чин, не искаше да издава и способността си да чува добре. По този начин тя, без да иска, стана ученичка на мъдреца и научи тайните на целия клас. На тази възраст всички искат да бъдат първи, искат да обичат, искат да бъдат обичани. Никой от момчетата в класа не обичаше Илона, най-малкото тя не знаеше за това. Затова така се запечата в паметта й разговора, когато Краля разказа на Мъдреца колко е влюбен в едно момиче от другия клас. Те се канели да избягат от къщи, да се венчаят тайно, а какво щели да правят след това, Краля не знаеше. Затова Мъдреца посъветва Краля първо да завърши училище, оставаха им само две години, а след това ще стане ясно. Краля се съгласи.
След този ден Илона се превърна в Наблюдателя, а Краля – в Наблюдавания. Вярно е, че той не подозираше за това. Ролите Илона взе от книгите на английския писател Сид Чаплин, чиято книга „Наблюдатели и наблюдавани” тя четеше тогава. Ролята на Наблюдателя не й допадаше много, може да се каже дори че никак не й харесваше, обаче вроденото женско любопитство взе връх над ироничната, негативно обрисувана роля. Тази роля й позволяваше да не скучае през междучасията, да следва винаги Краля по петите и да учи от него азбуката на първата любов - как да се целуваш в училище, когато по край тебе е пълно с народ и няма скришни кътчета. Тя винаги гледаше само началото, а след това навеждаше глава и си тръгваше. Беше й толкова приятно да осъзнава, че любовта съществува, че е посетила нейни близки познати, а това означаваше, че непременно ще дойде и при нея. Любимата на Краля й се струваше върха на съвършенството - мила, скромна, хубава като ангел. Илона я наблюдаваше и се опитваше да й подражава. Така тя неволно възпитаваше Илона, без да знае за това и без да я познава. Дойде момента, когато на Илона здраво й лепнаха прякора „Ангелче”, който и до ден днешен се смята за основно качество на нейния характер. Наблюдаваните научиха Наблюдателя да обича, да бъде любима жена, да вярва в любовта, да пази любовта.
Кралят и Кралицата се ожениха, в тяхното Кралство се родиха деца, а след това Кралството се разруши. Тогава къде отива любовта? Там, откъдето е дошла. Всичко винаги идва и си отива през една и съща врата. Любовта никога не свършва. Ако тя свърши, значи това не е било любов, а или чувство за завоевание, или манипулация. Илона реши да нарече това "завоевание". Можеш да обичаш и след това да загубиш любовта, а може и така: да се опиташ да постигнеш целта си. Илона рискува. Опитът й в любовта беше несполучлив. Значи, трябва да си постави цел. Илона реши да отиде на работа в чужбина. Дори и нелегално. Да намери пари за екскурзия и да остане там. Чистачки се търсят навсякъде. А после - каквото дойде. Сега трябваше да помисли от кого от познатите си да поиска назаем голямата сума за екскурзията. Едва ли някой щеше да й даде цялата необходима сума наведнъж. Трябва да се опита да заема по малко. Тя извади от нощното си шкафче изтъркан тефтер и започна да звъни по телефона. Днес беше нейният ден. Невероятно й вървеше. Всички се съгласиха да й дадат по малко пари. Нищо чудно. Тя искаше съвсем малки суми. А това, че трябваше да ги вземе от 23 човека не беше никакъв проблем, тя не бързаше, за една седмица щеше да ги посети всички. Жалко само, че не успя да се види със Сергей Черноморец. При него се случи трагедия, неговият син уби доведената му дъщеря. И сам изчезна неизвестно къде.