"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава тридесет и четвърта
От автора.
„Неизказани опасения, страх от бъдещето, неизпълнени обещания лежат на дъното на моите страхове като подводни камъни, покриват се с тинята на времето, но аз знам, че камъкът съществува и ми се струва, че мога да се опра на него, че той може да се превърне в основа. Случвало ли ти се е някога да се къпеш в морето на плиткото, където цялото дъно е покрито с камъни и където никой не е влизал скоро? По-добре не опитвай. По дъното на тихия залив лежат камъни, покрити с тиня, слуз и водорасли, на които е трудно да се задържи човек. За вълните не можеш да се хванеш, на хлъзгавата повърхност не можеш да се задържиш, неведнъж по време на такова къпане в морето получавах синини по краката и ръцете, но не желая да имам синини на душата си. Неизказаните опасения - защо са такова бреме, защо не бива да ги изкажеш и да се избавиш от опасенията? Защо и кому е нужна енергията на толкова тежки емоции и какво правят с нея в ПортАл?
- Ти искаш да отговоря на въпроса ти или ме упрекваш? Аз съм изпълнител, моето място винаги е било тук, не знам къде отива тежката енергия и не знам къде отива леката. Знам, че тя пристига и се преработва. А за да не спре процесът, вие трябва да се страхувате. Всички. От всичко. Да се страхувате от всяка дреболия. От всяка несполука. Ключовете на страха са МЪЛЧИ. Когато говориш - енергията отива в пространството просто така, разсейва се без полза. Затова беше построен ПортАл, да събира вашата емоционална сила. Толкова скъп продукт вече не се намира никъде във Вселената.
- Ти да не си вампир?
- Не, аз съм Ангел, клонинг на ангел, копие 751.
Добре, така да бъде, ще кажа мнението си. Трудно е да се работи без удовлетворение. Понякога си мисля, че моята книга за нищо не става, че моите герои са скучни и нетипични, тогава за какво отделям време от живота си? В него и така има много никому ненужен „боклук”. У дома аз си имам читатели: синът ми Андрей, брат ми Пьотр, приятелят ми Борис. Те ме питат: „Напечата ли следващата глава?” Ако кажа „да”, оставят всичко друго и слушат, а аз им чета. Сега се стигна дотам, че им чета черновите, не успявам да ги напечатам. За мен е много важно да знам мнението им, защото слушателите ми подсказват какво не трябва да вкарвам в книгата, добавят по нещо от събитията в своя живот.
Например случаят със запалката и с предателството на враната ми разказа синът ми Андрей. Пьотр сподели какви чувства изпитва един младеж към по-възрастна от него жена, какво го стимулира. Това ми беше от полза във втората част на книгата.
Понякога сюжетът стига до задънена улица, от която няма логичен изход. Докато обмислях изхода, много ми пречеше един мъж, по-млад от мене с двадесет години. Защо му трябваше на него, красавеца, да се влюбва в мен - пенсионерката, монахинята, майката на шест деца? Той не ми даваше нито да работя, нито да спя, задръстваше мобилният ми телефон със съобщения. Отначало аз се ядосвах. Ако можех да го набия, сигурно щях да го направя, но той живее в Петербург и пристига в Краснодар, опитва се да се срещне с мен. И така две години. Отначало аз само си изключих телефона, после си купих нова сим-карта. Това ми помогна да работя. А след това си помислих: защо да губя толкова ценен материал? И така неговите съобщения влязоха в 30-та глава на втората част на книгата.
„Всичко това би било смешно, когато не беше толкова тъжно”. Вероятно, ПортАл изпълнява нова поръчка. Но аз знам всичко, защо да храня незнайно кого с моите страсти? А и не вярвам в такава любов, за която ми пишат в съобщенията. Мисля, че там намеренията са други. Украинската поетеса Лина Костенко писа: « Та хто б вин був, без Пушкина, Дантес? А так вин теж ввийшов в литературу» В превод: „Кой щеше да е Дантес, ако го нямаше Пушкин? А така той също попадна в литературата.” Та кой щеше да бъде той, без неговите есемеси? А така и той влезе в моята книга. И не само той.
Във втората част ще има много събития, любов, предателство, трагедия - всичко, както е в живота.
Главни действащи лица във втората част са Соня и Андрей. В третата част главен герой е Андрей. Не се вълнувайте, това е приказка, а в приказката доброто и любовта винаги побеждават. Но докато се случи това, ще успеете да поплачете до насита. Ще научите много нови неща. Вчера аз и Борис обсъждахме нещо, по израза на лицето му аз видях, че този нов поглед върху някои общочовешките проблеми, който аз описвам, го е вкарал в дълбок размисъл. Аз бързам, трябва да успея да кажа на хората нещо важно за разбиране. С всеки изминал ден животът клони ми все по-бързо към залеза си. Искам да успея.
Стендал беше писал, че ако в хилядна тълпа те разберат двама, значи не си говорил напразно. Дори ако моите записки ги прочетат двама, аз ще продължа да пиша.
Соня се събуди от странно чувство. Тя се разсъни в колата, която се движеше по пътищата на Краснодарска област. След формалностите на митницата, известно време Соня гледа през прозореца към мяркащите се бързо дървета и след малко заспа. Събуди се от странното чувство на свобода. Струваше й се, че е попаднала в съвсем друга реалност. Изчезнало беше постоянното потискащо напрежение, което винаги усещаше в Нежин. Андрей спеше. Вася дъвчеше нещо и внимателно гледаше пътя.
- Странно чувство, - обърна се Соня към шофьора, - все едно съм в друг свят.
-Естествено, ние влязохме в друг егрегор, - оживи се Вася, радвайки се на възможността да поговори и да разнообрази скучните часове на пътуването.
- Какво е това егрегор? – попита го Соня.
- Имам една езотерична книга, доста е интересна, ако искаш, мога да ти разкажа какво прочетох в нея, - каза Васил.
- Естествено, разказвай, – оживи се Соня. Тя си помисли, че е готова да изслуша всичко, само и само пътуването да мине по-весело.
- В тази книга – започна разказа си Вася, - пише, че всеки човек и всяко място на земята има своя егрегор, от гръцки - Ангел-Хранител. И още прочетох, че всички места на Земята съответстват на нещо, като в човешкия организъм. Например Украйна в организма на планетата е нещо като бъбреците в човешкото тяло, с всички функции на бъбреци. А какво правят бъбреците? Пропускат през себе си цялата кръв на човека, пречистват я и изхвърлят във външната среда, знаеш какво. Затова през Украйна минават всички пътища и цялата кръв, и цялата мръсотия на хората. Сега ние пътуваме през такова място, където се решава съдбата на всеки човек. Русия - това е сърцето, а нейната столица Москва - нещо като главата. През сърцето минава цялата кръв, чистата кръв, човек не може да живее без сърце, а бъбреците са два – дори да не работи единият, другият се справя. А сърцето е едно. Естествено, сега медицината направи голяма крачка напред, вече могат да сменят и сърцето. Обаче още не са се научили да сменят главата.
- А Краснодарският край какво е? - попита Соня.
- Краснодарският край – това на първо място е Кавказ, планините. Кавказките планини представляват тазовата чаша, и в тази чаша лежи това, без което човекът не може да живее. Къде се случва началото на живота? В малкия таз. Помисли, какво означава Кавказ.
Соня се замисли над думите, казани от Вася. Притихна, затвори очи и мислено започна да оглежда своята тазова чаша, където се създава живота. За един миг й се стори, че пред нейния вътрешен взор се мярнаха две картини. На първата картина тя видя аквариум, в който плуваха две риби. Соня по някаква причина знаеше, че тези риби са мъжки.
На втората картина имаше счупен и залепен аквариум. В него плуваше нещо, приличащо на две яйца, в които се появиха малки попови лъжички. Тези картини уплашиха Соня и тя не пожела да ги разглежда, а отвори очи. Вася продължаваше своя разказ. Соня беше изпуснала някои неща от разказа му, но не го прекъсна, продължи да слуша. Той говори дълго за някакви непонятни за Соня неща, това я приспиваше, тя отново задряма и се събуди, когато Вася го спряха на влизане в Краснодар.
С правата и документите всичко беше наред. Пътните инспектори обясниха на Вася как да стигне до улица „Коростильов” и те продължиха по-нататък. Соня беше идвала неведнъж в Краснодар на гости на Любаша. Идваше тук с Павлик и заедно с Любаша ходеха на почивка на Черно море, в тяхната любима Архипо-Осиповка. През всичкото това време Соня нито веднъж не беше почивала в Сочи. Макар, че беше слушала от Любаша, че Сочи е много красив град.
Погребението на Любаша мина спокойно и без особени затруднения. Макар и самотна, тя беше много общителна жена. Всичко необходимо беше приготвено от нейните приятелки. Свещеникът отслужи панихидата, хапнаха за „Бог да прости” и се разотидоха по домовете си. Соня остана с Андрей и Вася в къщата на Любаша. Къщата не беше голяма, не беше и нова, но беше чиста и подредена. Имаше прекрасно дворче с цветни лехи. Бедната, самотна Любаша, до края на дните си се труди, отглежда цветя, подрежда двора си и храни своята любима котка Мурка. В това се състоеше живота й.
Соня излезе на двора, седна на пейката и се замисли за това, че и нея я очаква същия самотен живот. О, ако имаше деца! Тогава всичко щеше да е по-различно. Нейният размисъл бе прекъснат от деликатното покашляне на един непознат мъж.
- Простете, че ви досаждам в такъв ден, но трябва да обсъдя с вас един въпрос. Притеснява ме, че ще искате бързо да си заминете, затова реших да поговоря с вас сега. Може ли?
- Да, разбира се. - отвърна Соня.
- Аз съм нотариус. Искам да ви съобщя, че цялото си имущество Любов Викторовна завеща на вас. Вие не бива да заминавате, ние с вас трябва да изпълним редица формалности. Като отчитам, че сте от друга държава и вероятно работите и трябва да се връщате на работа, искам да обсъдя някои въпроси с вас, за да не се налага скоро да се връщате пак в Краснодар.
Нотариусът разказа на Соня какви документи и в какви срокове трябва да бъдат оформени, за да може тя да влезе в правата си на наследник. Получаваше се така, че за нея щеше да е най-добре да остане за известно време в Краснодар.
Соня се зарадва на такова развитие на нещата. Имаше възможност да си почине малко, да се разсее, да отиде до Сочи. Вася, разбира се, ще се върне в къщи. А те с Андрей ще останат тук. Соня беше свикнала да взема решенията бързо и самостоятелно. Затова отговори на нотариуса, че ще остане и ще направи всичко така, както ще я посъветва той.
- Има и още един малък личен въпрос, - продължи нотариусът, - Преди да почине, вашата леля Любаша остави за вас тази голяма тетрадка. Аз я прегледах. Там с нейния почерк са записани някакви бележки, вие ще ги видите после и ще се ориентирате. В тетрадката лежи и един запечатан плик. Погледнете, тук пише: ”Завещание на баба Агафя”. Отворете го в мое присъствие, може би в него има нещо, което аз трябва да знам.
Соня отвори плика. На карирано листче бяха написани някакви думи. Соня набързо го прегледа и подаде листа на нотариуса. Там нямаше нищо, свързано с него. Той се сбогува и си тръгна. Соня с треперещи ръце взе листа, струваше й се, че отново усеща топлите бабини ръце. Спомни си трудните за нея младежки години. Сълзите сами потекоха по бузите й.
- Какво правиш, Слънчице? - Андрей се приближи, прегърна Соня и погледна в листчето. - Какво е това? Послание от други светове или писмо от миналото?
- Това е завещанието на баба ми Агафя, - отвърна Соня.
- Искаш да го прочетеш сама, аз няма да ти преча, - Андрей отиде към края на двора, отначало се опита да прави лицеви опори, а после извади цигара, запали я, седна и внимателно се загледа в Соня.
- Само те моля, без сълзи.
- Добре, няма, обеща Соня и започна да чете.
Баба Агафя не можеше да пише, а само да чете. Затова в завещанието с нейната ръка бяха надраскани само две думи: СКЪПА СОНЯ
Целия следващ текст, вероятно, го беше писала Любаша. И така.
СКЪПА СОНЯ
Учи се да прощаваш и практикувай прошката.
Двама души гледат едно и също нещо, но го виждат по-различен начин. Не се опитвай да спасиш този, който не иска да бъде спасен.
Никой не цени спасителите, от тях се отвращават, защото те знаят слабите страни на спасения. За спасителите се сещат само тогава, когато е зле.
Няма да получиш нищо от това, което искаш, а само това, от което имаш нужда.
Цени това, което ти е скъпо.
Ти вече си голяма и трябва да разбираш всичко.
Умей да прощаваш, но не се насилвай да забравиш, това е невъзможно.
Човек може да е на сто процента прав, но не трябва да обвинява другия, защото после няма да може да го обича и да му вярва.
Енергията на желанието прехвърля времето на човешкия живот в миналото. Това може да бъде едновременно и спасително и разрушително.
Войните пораждат ненавист, стресът превръща човека в животно, а любовта очовечава.
Не настоящето и не бъдещето, в паметта живее само миналото, значи само то съществува. Там отива жизнената сила на човека.
Хората имат своя воля и трябва да знаят какво вършат.
Човек, който търси праведност, е информационен канал.
На земята няма безгрешни.
Светии - съвсем.
Има търсещи истината и намиращи нейната светлина, това е светостта.
Търси праведността, правилния път, посочен ти от Бога, и ще бъдеш свята.
Ще дойде ден, когато ще поискаш да обвиниш Бог. Ти ще търсиш отговор на въпроса:
„ Защо Господ допуска хората да грешат?”
Докато хората грешат, е ясно, че са хора, а не богове.
Бог е един, той не греши. Грешат демоните.
Демоните - това е Демо, демонстрация на своето „Аз” в копиран вариант.
Ако видиш светкавици в небето - това е ПортАл. Пази се.
Не търси любовта на земята, тук я няма, има я на небето. По-често поглеждай небето, Соня.
Жалко, че не пожела в онова време, когато ти предлагах, да седиш до мене на беседите с хората, отказа, и не разви интуицията си.
Това, което те очаква сега, нямаше да се случи.
Но каквото и да се случи, помни, че аз винаги те гледам от небето, моля се за теб.
Попитай Андрей защо не ти даде камъка.
В завещанието имаше още нещо написано, но Соня спря да чете, защото се учуди: откъде баба й можеше да знае за Андрей? И какъв камък трябваше да й даде? С този въпрос Соня тръгна към Андрей.
- Ах, да, съвсем забравих - Андрей извади от чантата си кутийка, в която в магазина обикновено слагат ювелирни изделия. Отвори я и Соня видя две прекрасни, приличащи едно на друго като две капки вода, красиво шлифовани камъчета. Андрей извади едното, после затвори кутийката и я прибра в джоба на дънките си. Застана на колене пред Соня, сложи камъчето в протегнатата ръка на Соня, и гледайки я право в очите, попита:
- Ще се омъжиш ли за мен?