-Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
-Помня,разбира се!-Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност-нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
-Имам час при Роси-фризьорката ми...И после отивам направо на срещата! Виж...Приготви си нещо набързо за вечеря...Нали?!
Ти знаеш!
-Знам! Какво толкова има?! –Казвам повече на себе си, отколкото на нея и поглеждам нагоре-към рафта с подарените от приятели книги. Там над тях има една папка с розов кант. Ще имам време дори да прочета още веднъж „Стръкче любов“ на Рия...
Интересно, като се заоплакват някои хора: „Не ми стига време!“... „Няма да мога в такива срокове!“ Айде, холан! Всичко е въпрос на организация в крайна сметка!
Ето сега...Колко му е да отскоча до кварталния пазар...Там има всякакви цветя...И да взема такси от стоянката до него! Имам цели два часа, та и повече...
-Аз излизам, скъпи!-Чува се от коридора. Ставам колкото да усетя разпръснатия „Нина Ричи“ и да мярна една червена лента в процепа на затварящата се входна врата.
Връщам се. Лявата ми ръка някак сама взема от етажерката папката с розов кант...
Следва...
Б.Калинов
14.08.2012г.
Банско