"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава двадесет и осма
В ПортАл се получи нова заявка - голяма и изгодна поръчка. 800 нана на минута за неопределено време, докато се получи сигнала за отказ. На Ала-Мандер подготвяха банкет. Голямата поръчка зарадва дежурните, на тях вече им беше станало скучно от досадните заявки за енергия на забравата и пълното неразбиране. Дежурните се оживиха, започнаха да настройват приборите за следене на хората, за да угодят на Ала-Мандер, а и вероятно да получат след банкета отпуск за дома, макар и за малко.
Поръчката беше дадена по случай голямото събитие в живота на Ллойд, конкистора на централното време. Банкетът се организираше в чест на неговата съпруга. Отдавна на Ала-Мандер не бяха се появявали нови лица от сливане на двете отделни начала. В повечето случаи клонираха себеподобни, а след това се налагаше да преселват клонингите на различни места, за да не се карат за права и местожителство.
Копията не желаеха да отстъпват на оригинала мястото, на което бяха свикнали да живеят. Изпращаха ги принудително на различна работа, по-далече от греха, в неразвитите краища на Галактиката, но те не спираха да се възмущават, да въстават, да подготвят революции, преврати и бягства у дома. Тези отрепки бяха вече навсякъде и не позволяваха на никого да преминава през техните местообитания. Заканваха се, че ще променят синхронизацията на времето и дори веднъж го направиха.
Те мислеха, че творението може да стане творец, но нищо не се получи. Всичко, което постигнаха, беше невъзможността да се изменя ходът на събитията. Но пък се появиха странични ефекти. Изведнъж се отвориха възможности, които преди бяха затворени. Ихелла, съпругата на Ллойд, представителка на коренната раса от модула на сектор С, който владееше всички програми за синхронизация, се събра в колайдера със своя спътник Ллойд и по никому неизвестни причини отначало двамата изчезнаха от видимото поле, а след това се появиха. И до тях - още две плазмени същества, на езика на земните жители - деца.
Изследването показа, че те притежават честотата на зачеването на себеподобни. По-рано дежурните изтегляха тези честоти от хората. Получаваше се двойствен ефект.
Тъй като хората усещаха, че в състояние на дълбок сън някой невидим твори с тях нещо странно, те разказваха на своите сънародници, че през нощта при тях идват извънземни. Правят им операции, в резултат на които земните жени в продължение на 30 дни се чувстват като бременни, усещат как расте плодът в матката им, оплакват се на мъжете си и на лекарите за състоянието си, но никой не приема техните разкази сериозно. В най-добрия случай ги съветват да вземат успокоителни, дори въртят палец в слепоочието си, а понякога направо ги пращат при психиатър.
Жените преставаха да споделят, тихичко се измъчваха, после раждаха дете, което те виждаха, но никой около тях не виждаше. Майките страдаха от това, че техните деца не могат, макар и невидими, да живеят с тях. Дежурните успокояваха бедните жени, доколкото можеха, показваха им щастливия свят на техните невидими деца, обещаваха понякога да им донасят децата в съня им. Най-големият проблем беше, че след това тези жени раждаха вече видими деца, които обаче не бяха обичайните за хората деца. Те притежаваха способността мислено да пътуват из вселената, да виждат през стени, през времето и от разстояние. Те притежаваха необичайната за хората врата на възприятието - тясно насочен лъч в неизвестното пространство.
Децата усещаха това чуждо начало вътре в себе си, страдаха, търсеха възможности да разберат своето състояние, обаче никой нищо не можеше да им обясни. Някои майки казваха на децата си, че ги разбират и знаят, че има ключ, но какъв е този ключ и къде е – не знаеха. Дежурните се опитваха да съобщят на тези деца по време на съня им универсалния код: една буква и три цифри. Децата възприемаха тази информация, помнеха я, но не разбираха как могат да използват този код, за да се отправят към своята духовна родина. Когато се опитваха да влязат с помощта на кода в някоя друга реалност, те трябваше да преминат тест за вярност. Теста го провеждаше робот. Хората искат да бъдат верни на себе си и един на друг, но не и на една машина. Роботът внимателно проследяваше всички честоти, но не пропускаше другите – човешките. Част от съзнанието на хората се заклещваше в недрата на робота в търсене на единствения изход - да избягат. Но това не довеждаше до нищо, техните мисли се отклоняваха от правилния път и преминаваха в друго измерение.
Така се появиха „Търсещите своя път”, какъвто те нямаха. Не можеха да имат и нямаше да имат никога. Защото трябва сам да станеш пламък, за да се научиш да живееш в пламъците. Някои успяваха да достигнат до такова състояние. Отказваха се от света, от храната, от всички човешки чувства, усамотяваха се в безлюдни места. Какво правеха там със себе си – това освен тях никой друг не знаеше. Обаче, след смъртта им, техните тела изчезваха. В какъв род лъчи се превръщаше тяхната плът – и това засега не знае никой. Ако дежурният имаше тил, щеше дълго да се почесва по него, размишлявайки какво бяха сътворили с напълно невинните хора в желанието си да се възползват от тях. Защо са си позволявали да правят това и да постъпват така? Наблюдавайки хората. Например, на земята живеят пчели. Устройството им е такова, че те не могат да виждат човека. Обаче това не пречи на хората да отглеждат пчели, да вземат от тях мед и да го продават за лична изгода. Тогава по какво се различават от тях дежурните? И те също малко по-малко събират своя урожай.
Обаче днес поръчката беше доста по–различна. Търсеха изискана стока, каквато досега никога не беше имало. Несъвместими емоции в един коктейл и той да бъде силен, така да ти спира дъха, че да се помни дълго.
Дежурните прехвърлиха всички известни им донори, от които биха могли да свалят този коктейл. Нищо особено, непривично и необичайно не откриваха те в своите „градини”. Когато вече бяха започнаха да осъзнават, че поръчката е почти неизпълнима, че е на границата на провала, че няма и да помиришат отпуск, че всички големи и малки градове вече са изследвани, а техните жители са доведени с разни уловки до побъркване, изведнъж видяха в едно малко, незабележимо градче две нови искри: младеж търсел майчина обич и ето, накрая случайно срещнал една жена, такава, каквато той искал да чувства своята майка. А тази жена се устремила към него с неосъзнатата още цел - да усети любовта на мъжа. Тази, която е трябвало да срещне в своята младост. Тази, която никога не била имала.
Радостта на дежурните нямаше граници. Ама че необичаен коктейл ще се получи: момчето търси любовта на жената като майчина обич, а жената иска любовта на момчето като любов на мъж. Трябваше да се бърза, да се ускорят събитията, иначе ще се опомнят, ще си спомнят миналото и поръчката току-виж пропаднала. Дежурните оставиха всичко друго настрана, приготвиха съдовете за пробване на коктейла, за всеки случай изчистиха всички прехвърлящи устройства, смениха филтрите и зачакаха.
Соня натисна звънеца на вратата на бабината си къща.