"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава двадесет и пета
Забравете всичко, което сте знаели за Соня Исакова вчера. Забравете всичко, което се случва в света днес, защото днес започва времето, когато всичко ще се промени.
Коя е сега Соня? След смъртта на баба Агафя, Соня остана да живее с Любаша и Павлик. Сестрата - близначка на Соня, неподвижна по рождение, набързо напусна Соня и си отиде след баба им. За тяхното погребение помагаше Олег Петрович. Отец Валентин опя по православния канон новопредставените, на гробовете им сложиха кръстове.
Преди да умре, Агафя се покая за греховете си, взе причастие и беше миропомазана, затова тя се пресели в отвъдното тихо и спокойно. До края на дните си Агафя се страхуваше от смъртта. Хората казват, че има лечители от Бога, а има и от дявола. Трудно е да се каже приживе кой на кого служи, а понякога дори е невъзможно. И едните и другите се молят пред иконите, палят свещи, съветват хората да ходят на църква, да се изповядват, да се причестяват и да се молят.
Това е разбираемо, в Светото Писание предупреждават, че и бесовете вярват и треперят. Вярват още по-силно от хората, защото хората не могат да видят Бога, а враговете могат. Някога, много отдавна, техният княз бил любим ангел на Господа. Но той се възгордял, решил, че не всичко в света е справедливо, въстанал, съблазнил много други ангели и заради това бил прогонен. Той се опитал да промени света, но разбрал, че това не е по силите му. Но докато се опитвал да промени света и да направи всички хора успяващи, богати, здрави и щастливи, Зорница съблазнил толкова народ, че тази негова дейност по преустройството на света била по-лоша от първото му падение. Да би поискал да върне всичко така, както е било в началото, това можело да стане само ако всички хора, които бил съблазнил, признаят, че той не е прав и се отрекат от него, тогава може би щяло да се случи неговото покаяние и прошка. Но хората, вкусили от неговите съблазни, не искат рая. Там ще им бъде скучно без бирата, цигарите, наркотиците, без скъпите коли и леките жени.
И предводителят на падналите ангели избрал стратегията да измъчва хората, та те да му се разсърдят и да се отрекат от него. Вместо това, обаче, хората се сърдят на Бога, роптаят и тичат да търсят спасение при слугите на дявола. Князът на този потънал в съблазни и пропаднал свят страда болезнено, но пътят му назад е затворен. По тази причина неговите слуги на земята - лечителите, които се крият зад паравана на православието, умират мъчително. Те страдат дни наред, докато роднините на умиращия разберат всичко и се досетят да пробият в тавана квадратен отвор. Само така духът на псевдолечителя си отива.
За Агафя никой не проби врата в тавана. Тя си отиде тихо и светло, в съня си. Вечерта се прости с всички, предаде чрез Любаша завещанието си за Соня. Соня отвори плика по-късно, когато се успокои и престана да плаче за баба си. Баба й беше единственият близък човек в живота й, винаги й помагаше, утешаваше, учеше, лекуваше я. Соня не познаваше майчината ласка, иначе тя щеше да знае, че бабите обичат своите внуци не така, както майките децата си, а много по-силно. Повече им прощават и по-често ги жалят.
Но бабата си е баба, а за детето майката винаги е по-близка, каквато и да е тя, защото детето е било вътре в нея и те са почти едно цяло. Дори ако майката е далече, детето все едно чувства нейното присъствие. И ако някой друг, много добър човек, възпитава детето и го обича повече от родната му майка, на подсъзнателно ниво едно дете винаги знае, че тази добра майка не е неговата майка и винаги търси, и се стреми, и се опитва да намери своята майка. Търси я във всяка възрастна жена. А може би това е тя?
Точно такива чувства усещаше сега Андрей, докато вървяха бавно със Соня по улица „Шевченко”. Соня му предложи да походят, каза, че къщата е наблизо, че свежият въздух ще му е от полза, защото Андрей беше прекалено блед. По пътя Соня искаше да разбере нещо за младежа, все пак води непознат в дома си, а значи и в своя свят, в своя живот. Когато минаха няколко квартала и Соня видя, че лицето на Андрей порозовя, тя го попита направо:
- Случайно да не си наркоман?
- Не, не съм наркоман. - отговори Андрей. - Вчера срещнах един стар приятел и пих с него бира. Сигурно ми е сипал нещо в чашата, защото съм заспал и нищо не помня. Когато се събудих, се оказах без паспорт и без мобилен телефон. Прибрах се вкъщи, а там - скандал, баща ми се караше с доведената ми сестра Шура. Не исках да се намесвам и отидох да спя на тавана. А, впрочем, може ли да използвам вашия мобилен телефон, трябва да звънна на един приятел и да разбера какво се е случило, та ме събуди и ми каза да бягам? Заради това се озовах тук. Нали няма да ме оставите без квартира след това, което ви казах? Аз засега няма къде да отида.
- Не, няма да те оставя, - каза Соня - това е животът, всичко може да се случи. И тя му подаде телефона си. - Обади се, а аз ще вляза в магазина да ти купя нещо за ядене.
- Благодаря, обаче аз и за храна нямам пари.
- Когато спечелиш, тогава ще ми ги върнеш, - успокои го Соня и влезе в магазина.
- Ало! Саша, аз съм, Андрей. Намирам се в друг град. Какво стана при нас?
- Дори не знам как да ти го кажа. Сестра ти Шура я намериха на разсъмване на асфалта под прозорците на твоята стая. Подозират тебе, защото вероятно е паднала от твоя прозорец. Тя е в кома, нищо не може да каже. Затова стой там колко можеш по-дълго, докато нещата се изяснят и недей да ми се обаждаш. Андрей гледаше в дисплея на телефона, сякаш можеше да види там нещо по-весело. От вцепенението го извади гласът на Соня:
- Поговори с приятеля си, хайде да продължим.
През целия път Андрей мълча. По израза на лицето му Соня разбра, че разговорът не е бил от приятните, но не тръгна да го разпитва. Какво я засягаше живота на този младеж?
В къщата ухаеше на билки. Соня предложи на Андрей да хапне и да се наспи хубаво, а след това тя ще дойде и ще поговорят какво да правят по-нататък. Андрей се съгласи. Соня си отиде у дома, а той се строполи на леглото облечен, и спа дванайсет часа, чак до два през нощта.