Пътуването ни не свършва и не свършва.
То, сякаш без посока и без край.
С поглед си вперен в тъмнината аз все търся
белези на Кубратовия край.
Там, в тъмно, някъде далече,
огньовете измамливи горят.
Това селцето е, но ми се струва вече,
че настани се там с войниците си сам Кубрат.
Тук-таме мяркат сянки на конете.
Звънти задавено на някой воин меч.
Войската са на бойното поле.
Съм чувам ясно българската реч.
Съвет се сбра и мислят си войводи
какво ще правят? Врагът е навред.
Всички го гледат на Кубрата…
- къде ще води?
- Къде ще водя братя вас, нали само напред!
Така им рекъл канът, тъй и ние
потомците му, в таз безкрайна нощ.
Мракът е враг наш, но ний ще го надвием
и ще се слеем със Кубратовата мощ!