"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава шестнадесета.
През цялото лято Соня помага на баба си да събира и суши билки, да ги пакетира. А от началото на септември започна да се чувства зле, особено сутрин. Нищо не казваше на баба си, но Агафя и сама забелязваше промените в момичето и й предлагаше да си почива, да полежи през деня, което по-рано никога не беше се случвало. Соня се измени по непонятен за нея начин. Роклите й отесняха на гърдите. Тя напълня, въпреки че ядеше по-малко от обичайното поради непредсказуемо появяващото се гадене. Няколко пъти имаше проблеми със стомаха и тогава молеше баба си да й свари билки срещу отравяне. Агафя приготвяше чай на внучката си и нищо не питаше. Само понякога тъжно въздишаше. Когато Соня я питаше защо въздиша, Агафя отговаряше така:
- Сядай до мен, Сонечка, когато говоря на хората как да се измъкнат от бедите си, когато им разказвам защо им се е стоварила тази беда, и записвай какво им казвам. Това скоро ще ти потрябва, аз вече съм стара, колко мога да изкарам още. Като умра, ти ще застанеш на моето място, ще помагаш на хората.
- Не, няма да го правя, аз не мога.
- Ще го правиш, животът ще те застави, нали ще трябва да се храниш и да издържаш сестра си.
- Аз ще отида да уча за шивачка, ще работя.
- А дали ще можеш?
- Бабо, защо все говориш със загадки и ме гледаш толкова странно?
Агафя нищо не отговаряше, пак въздъхваше и започваше да чете своя любим акатист.
Агафя имаше една голяма книга - Библията. Соня я отвори веднъж и се опита да почете. Нищо не разбра, затвори я и повече не посегна към нея. Соня знаеше няколко молитви, всяка година се причестяваше в църквата, докато баба й можеше да се движи. След това краката на Агафя съвсем отмаляха и тя вече не можеше да ходи на църква, Соня също престана. За това можеха да я изгонят от училище. Понякога у тях в къщи идваше местния свещеник. Гостуваше им и един лекар, познат на баба й - Олег Петрович Голован. Той им донасяше лекарства и дълго приказваше с Агафя.
Днес те пак седят и весело си говорят за нещо. Соня отиде в кухнята, реши да поздрави доктора. Може би баба й ще поиска и тя да присъства на разговора.
Олег Петрович огледа Соня така, сякаш я виждаше за пръв път. Учудено погледна Агафя и попита:
- Колко?
- Скоро ще бъде в петия, - каза Агафя.
- Защо нищо не ми казахте! Вече е късно за аборт!
- Господ да е с тебе, миличък, че кой се кани да го прави?
- Но тя е непълнолетна. И кой е бащата? Ще се ожени ли за нея?
- Няма никакъв баща. И няма да има. А тя самата още нищо не е разбрала.
- Не съм допускал, че ще видя у вас такова нещо. Как можахте да го допуснете, вие сте лечителка и ясновидка. На другите помагате, а внучката си не сте опазили.
- А ти се успокой, Олег Петрович, не се горещи! И подаръка от твоя киевски приятел не ми трябва, запази и парите при себе си. Смятай, че съм ти платила, за да наглеждаш Соня и да й помогнеш при раждането.
- Вероятно ще се наложи да й се направи цезарово сечение, тя е още момиче.
- Ами ако се наложи да се направи, ще го направиш. Обещаваш ли?
Олег Петрович, все още не на себе си от тази новина, процеди през зъби „Обещавам”, събра си набързо нещата и замина.
Соня не успя да каже нищо, всичко стана прекалено бързо. Баба й я викна при себе си, прегърна я, погали я по гърба, а после я погледна в очите и попита:
- Сонечко, ти разбра ли, че ще имаш дете?