"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава четиринадесета
- Много е интересно, продължавай, – помоли Соня.
- За пет милиона земни години ние изследвахме всички точки на прехода и излязохме в реалния свят. В него също има планета Земя. Тя се намира на 11 милиона земни години от взрива на ядрото на Охг. Избрахме Земята с надеждата да поживеем там в реалния живот. Нали нашата планета Унира скоро трябваше да стане жертва на Охг – като я погълнеше, ядрото можеше да възпроизведе далечния пръстен на Великото Сияние и да осигури стабилността си в новия свят. Разбрахме, че трябва да напуснем Унира и да започнем да усвояваме този далечен пръстен на Великото Сияние, което вие наричате Млечен път. Населението на Унира достигна критичната си маса. Станахме 150 милиарда. Нямаше достатъчно плазма - нашата основна храна. Изяждаше я механизираната служба – ПортАл, която излезе извън контрол. Аз, Алкиона, бях последния здравомислещ учен-психостатик. Разполагах с анализа на събитията. Не се страхувах, че ще загинем. Търсех начина да се спасим. Приготвихме се да пътуваме във времето, родено от спиралното течение на галактиката. Научихме се да връщаме времето назад и от времето, което е за вас бъдеще, да насочваме суперреала в миналото, като подминаваме настоящето. И след това тръгнахме по-нататък. Ако не бяхме се настанили временно на планетата Сион, в центъра на Голямата мечка, сега сред вас нямаше да има посланици на Системата. Много от вас, без да подозират, носят в себе си матриците на нашите деца, а доста наши съотечественици успяха да мутират и станаха истински земни жители. Опитайте се да разберете кой кой е и да се разбирате. В противен случай ще избухне планетарна война с унирците, които живеят в телата на земните жители.
На двойната звезда Нуцар, в съзвездието Касиопея, инсталирахме генератори, които следяха за изхвърляната психоенергия. Самите ние вече трудно се ориентирахме, кой е човек, кой е половин човек и кой изобщо не е човек можеше да се разбере само чрез информацията от брояча на психоенергията. Това се получи, защото унирците продължаваха да мутират и от безплътни духове все повече да се превръщат в хора, да срастват с плътта. Докато не всичко беше изгубено и броячът даваше достоверни данни, ние настанихме на планетата Соуела генетичния център на Унира. Това беше своеобразен инкубатор на матриците на 144 хиляди генни копия на наши близки и роднини, които обичахме, с които заедно се трудихме над осъзнаването на същността на Охг. За да не изгубим изначалните свойства на нашите съотечественици, пазехме матриците много добре. Не искахме да загубим този безсмъртен потенциал заедно с гибелта на Унира. За да има повече шансове, ние направихме копия на енергоматриците на своите близки, с цел да ги вкараме в телата на деца - необичани, ненужни, изоставени от земните си родители деца. Смятахме, че ако майката не желае детето си, то ние сме в правото си още преди неговото раждане да вложим в него матрицата на жител на Унира и по този начин да не позволим на майката да прекъсне бременността си. Детето се раждаше независимо от желанията и обстоятелствата, защото психически беше по-силно от майката и оцеляваше независимо от нейната воля. Всичко вървеше много добре. Започнаха да се раждат светли деца, по някаква причина ги нарекоха децата-индиго. Те можеха да четат мисли, да четат със затворени очи, можеха да местят предмети на разстояние. Не биваше да се изявяват толкова рано. Хората ги смятаха за уроди, глупаци, луди, бесове, психично болни в различните времена ги наричаха по различен начин. И магьосници, и вещици...Давеха ги в реките, изгаряха ги на клади, а те ставаха все повече и повече. Това се получи, защото сред нас започнаха разрушителни процеси. Охг отгатна замисъла ни и разбра, че се опитваме да се сдобием с безсмъртие. Но тогава ние всички щяхме да сме по двойки, а това той не можеше да допусне.Охг насочи към нашата колония мощни генератори за корекция на поведението. Моят брат Шам не издържа. Той се подчини. Открадна блока на модулацията от информационната банка на планетата Сирт и го отнесе в системата Орион. Започна изпитания на планетата Акил. Така с негова помощ се появиха мутанти, които бяха хвърлени на планетата Земя. Нито земни жители, нито унирци. Те също са сред вас. Техният проблем е в това, че те не могат да мутират докрай в плът, могат само да използват различни уловки, за да влизат в тела и да живеят там временно, докато човекът не усети тяхното присъствие. Хората ги наричат демо, защото те влизат в телата им преди всичко когато човеците проявят емоции и негативни чувства. През останалото време до настъпването на нощта живеят във въздуха. Трудят се усърдно през целия ден, за да могат с настъпването на нощта да влязат в човешко тяло. Чрез мислите на човека го подтикват да изпитва негативни чувства. Само да се разсърди за нещо човекът и вратата вече е отворена. Влизай и сядай, храни се с енергията на злобата, докато я изчерпиш цялата. Човекът губи сили, заспива, до сутринта се успокоява. А на „децата” на Шам се налагаше да търсят ново убежище. За да не се напрягат толкова, демо намериха начин да подчиняват човешките чувства за по-дълго време, понякога човекът се мъчеше цял живот. Повече от всичко на демо им допада ситуацията, когато човек смята себе си за злобен, лош и че сам е виновен за всичко, когато не може да различи своята човешка природа от чувствата, които са му натрапени отвън. Така демо се превръщат в хора, наричат ги демони. Хората се примиряват и в това съединено състояние раждат подобни на себе си, и така хиляди години в озлобените родове комфортно живеят демони, преминават при зачатието от поколение в поколение, смятат хората за своя собственост. Само защото хората считат себе си за лоши.
По своите природни качества, хората до един са добри и чисти и в нищо не са виновни. Но им липсва вяра в самите тях. Но сега не говорим за това.
- Ти толкова сложно разказваш, – прекъсна Соня монолога на Камъка,- че аз вече нищо не разбирам, хайде друг път да продължиш да ми разказваш тази приказка.
-Добре, - съгласи се Камъкът, ела през юни, след матурата. Нали това ти е последната година в училище?