"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Глава тринадесета
Билките така подействаха на Соня, че тя спа почти до вечерта, не отиде и на училище. Привечер бабата ласкаво събуди внучката си, накара я да стане, да се измие, да хапне и да донесе якето си. Напомни й, че е оставила якето си при Камъка .
- Бабче, ти откъде знаеш, че съм била при Камъка?
- Аз всичко знам, на твоите години и аз се спънах в този Камък. И с мен се случи същото, както вчера с теб. Всички жени от нашия род, всяка в своето време, се спъва в такъв Камък. Във всяка страна по целия свят, във всеки град, има подобни Камъни. Те наблюдават хората и привличаткъм себе и онези, които притежават прекалено много от енергията на лъжата и предателството. Те спасяват хората от тази енергия, изсмукват я, освобождават ги от лъжата. Всичко това ще престане в онзи род, в който се окаже момче, излъгано при раждането си, излъгано в тийнейджърска възраст, излъгано, когато ще се опита да обича за пръв път. Излъгано, когато... Е, добре. Ако момчето съумее да разбере, да приеме, да прости ида промени ситуацията - нашият род ще се освободи от проклятието. А засега се моля всяка вечер за целия ни род.
Соня засега трудно осмисляше това, което разказваше баба й. Но якето си трябваше да прибере, утрините все още са студени. Беше я страх да отиде на мястото, където с нея се случи онази беда. Обаче трябваше. Преодолявайки страха си, Соня отдалече, през оградата, огледа мястото, където стърчеше Камъкът. Наоколо не се виждаше никой. Соня набра кураж, приближи се до камъка, наведе се да вдигне якето си без едно копче и видя, че копчето си е на мястото, сякаш никога не се е откъсвало и не се е търкаляло под закачалката, където се криеше Танка Сарахметова.
- Ама че работа - помисли си момичето, - това не е възможно.
- Възможно е, и по-невъзможни неща се случват по света.
Момичето се огледа встрани, за да види кой говори с нея, може би трябва да...бяга. Наоколо нямаше никой.
- Спокойно, Соня, седни на Камъка, с тебе говоря аз, Духът на святата планина Чимангуа. Името ми е Алкиона. Не търси тази планина на картата на Земята, няма я там. Тази планина се намира на планетата Унира, а аз съм върховния духовен владика на тази планета. Бях, някога.Сега съм в изгнание, работя като всички необработени камъни. Сам съм си виновен, много лошо постъпих някога. Искаш ли да чуеш моята история?
- От това нали не боли, - попита го Соня, - защото вчера ми предложиха да ме стоплят.
- Не, не боли. Слушай. Когато вие още не бяхте с нас, всичко беше различно. Моретата бяха други, планините бяха други, а хората изобщо не бяха хора. Ние имахме друга реч и понятия. Аз – Алкиона, съм твоят двойник. Аз живеех на тази планета, която ти наричаш Земя. По-голям съм от тебe с шест милиона години. Ще ти разкажа и ще ти покажа моя свят в цветове. Моя свят, моя дом и всичко около него. Съпругата ми Агалина,синовете ми Адаса и Лиура. Онзи ден, когато за последен път стоях на върха на святата планина Чимангуа. Още помня това усещане: стоя на върха на планината, йонният вятър развява сините ми коси. Днес е последния ден. Утре всичко това вече няма да го има. Ние изгубихме. Много те моля, когато чуеш и разбереш всичко докрай, никога не повтаряй грешките ни, не се поддавай на чувствата си, докато не разбереш откъде идват. Акочувствата ти са от Бога и така трябва да се случи, можеш да се съпротивляваш колкото щеш, все едно - всичко ще се случи. Но ако твоите чувства са отговор на поръчка от ПортАл, от тях в бара ще направят коктейли и тогава се пази, по-добре да не си се раждала.
Ти още не знаеш много неща, трудно ти е да възприемеш онова, което ти говоря, но се запаси с търпение, слушай и по-добре записвай какво ти разказвам, за да не повтаряте нашите грешки, иначе всички хора, всички земни жители ще загинете от изтощаването на красивите и високи чувства, любовта ще намалее. А да се живее без любов, все едно да живееш с камък в душата. Всичко ще загине и ще се вкамени, като на Марс.
Аз ще ти говоря на разбираем за тебе език. Ще запазя вашите имена, понятия, за да можеш ти, момиче, да се справиш в твоето бъдеще, което е нашето настояще. Опитай се да ме разбереш.
Нашата цивилизация се разви на планетата Унира, която се намира в Пръстена на Великото Сияние на Ядрото на Вселената. Ние знаехме всичко за всички жители на 1500-те галактики на тази Вселена. Всички данни тях бяха нанесени в свръхмощни носители. Отдавна бяхме узрели за разбиране на процесите, които се извършват в ядрото на Вселената, която ние наричахме съкратено Охг – нулева хирпергалактика. В нея няма живот, съответстващ на вашите разбирания, обаче има неизброимо множество пътища за преход в другия свят. От Охг животът започва с обратно броене. Ние разбрахме, че сме само изкуствено отражение, или както вие го наричате клонинги на онзи свят, където всичко е истинско.Стана ни интересно и започнахме да търсим с какво ние – изкуствените, се различаваме от онези - истинските. Накрая изследванията бяха завършени. Влязохме с излъчватели в Ядрото на Охг.