Натирила
в далечни Небеса
Звездите,
В прозореца ми
Тя наднича…
Светла.
Пълнолика.
От жарава!
А той под старата асма
се крие.
(Даже… Мисля си – едва ли не
сърдито!?).
Знае…Онова, което
в стъклата му се
отразява
в мен се вплита
и навън ме вика.
Макар… И думичка
да не изрича!
Словата са Забрава…
Б.Калинов
07. 05. 2012г.
Пловдив