Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Девета глава.
- Ти затова си се оженил за нея, - продължаваше Агафия – защото тя те е пресушила, но любов към нея Бог не ти е дал и няма да ти даде. Ти ще имаш друга жена. Наказанията за магия винаги са страшни, това на жена ти няма да й се размине даром. Тя те получи, обаче любовната сила не минава през тебе и мъжкото затова лежи и не става. Днес е денят на твоето избавление. Аз ще измоля да се върне мъжката ти сила. Тя ще се върне. Жена ти ще зачене момче. Ще го износи и ще го роди, но за такива гадости се плаща. За това, че провали твоя живот, привърза те насила към себе си, а на тебе друга жена беше отредена, нейният син ще умре още като дете, приеми го. Другояче няма как да стане. Тя ще плати с детето си, а ти пак ще бъдеш пълноценен. Твоята съдба е друга . Ти ще имаш друга жена, защото ще бъдеш вдовец. Защо не питаш защо с теб се случва такова в живота ти? Ами затова, защото върху тебе лежи „печата на палача”. В твоя род е имало мъже, които са убили невинни хора. А на тебе всичко това е предадено чрез кръвта. Самият ти не знаеш, че си насилник и убиец, просто не е имало още подходяща ситуация, а то лошата кръв веднага ще проговори в тебе. Семето на такъв род умира от нищо. А ти самият ще убиеш някого случайно, без да го искаш. Такава картинка виждам аз за тебе.
Сергей вече почти не чуваше цялото това бълнуване на старицата, която явно не беше с ума си. Достатъчно му беше и това, което се случваше с него . Сергей седна, наведе глава, погледа му падна на скута му. Забеляза капки кръв по обувките си и му се прииска по-бързо да излезе от тази къща.
„Трябва да изчистя добре обувките си на двора” - помисли Сергей.
Старицата приключи с мъгливите си приказки. – “ а с жена ми нищо ли няма да се получи? Той й даде пари, благодари и излезе на улицата. Избърса обувките си, после тръгна към колата. Жена му беше заспала на задната седалка.
Пътуваха мълчаливо. Мислите на Сергей се връщаха в двора с храстите, където той за пръв път след толкова много години изпита забравените чувства.
„Може причината да е в момичето – помисли си Сергей - а с жена ми нищо няма да се получи?” Реши да провери веднага. Отби встрани от пътя и спря. Мълчаливо седна до жена си, мълчаливо я погледна и почувства, че бабиното лечение действа. Малката рибка от реката на живота му се втурна да продължи неговия род.
„Жена ти ще зачене момче” – като ехо прелетя в мислите му предсказаното от Агафия, -жена ти ще зачене момче, с което ще плати за греховете си”.
Нямаше смисъл да мисли за това точно сега. Важното е момчето да се роди, а другото е работа на лекарите. Доволен от себе си, Сергей седна зад волана и кара без да спира чак до Киев.
Той внимателно гледаше в пътя. Не забелязваше какво става покрай пътя. Когато минаваха край ливади, където пасяха крави, всички те изведнъж паднаха мъртви. Пастирът тичаше около стадото и ту плачеше, ту псуваше, ту се хващаше за главата, ту сваляше ватенката си започна да бие с нея земята. Самият той не осъзнаваше поведението си. И не разбираше защо всичките крави отведнъж легнаха мъртви и какво ще каже на стопаните им.
А горе, в чистото звездно небе, се образува някаква странна фуния. Неясна и непонятна, тя като че ли се закачи за колата на Сергей и не беше ясно дали фунията носеше колата или колата влачеше след себе си тази фуния. Вътре в нея светеше някаква мътна светлина. Колите, които се движеха срещу колата, отдалече забелязваха това странно явление, спираха до пътя, изчакваха, докато мине колата и след това бързо се отдалечаваха от странното природно явление. Ако Сергей беше по-внимателен, той щеше да забележи, че след него не се движи никой. Всички шофьори караха на голямо разстояние от него. А Наташа спа през цялото време. Тя сънуваше момченце. Тя го виждаше. Държеше го на ръце, обаче не можеше да разбере на кого прилича и къде са очичките му. Момчето беше някак странно и чуждо.