Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Осма глава.
- Момиче, няма ли да настинеш? Соня отвори очи и видя, че до нея стои мъж. Красив. Облечен по-различно от хората в нейното градче. Соня беше виждала малко мъже през живота си, с изключение на учителите в училището и момчетата, но тe не се броят. В нейното малко градче всички мъже от сутрин до вечер бяха на работа.
- Нощ ли е вече ? – попита Соня. Тя помисли, че това е случаен мъж, който се прибира след работа в къщи .
- Не, не е нощ, вечер е, но вече е хладно, все пак е май, земята е още студена, ставай, ти цялата трепериш. Мъжът й подаде ръка, Соня направи опит да стане. От нея лъхаше на вино.
„Красиво момиче, направо ангел”- помисли Сергей- „Но как само вони на вкиснало – оле-мале”.
- Отдавна ли пиеш? – попита той.
- Не, днес за пръв път опитах - отговори Соня.
- И още какво опита за пръв път?
- Нищо друго, - каза Соня - Моля ви, помогнете ми, студено ми е.
- Ела да те стопля .
Сергей се наведе към момичето, протегна й ръка. Взе в ръцете си нейната малка студена длан и изведнъж усети непонятна, разливаща се цялото му тяло, стремителна гореща вълна. Тя проникваше във всичките му органи, във всяка клетка, правеше го силен и могъщ, както никога досега. „Наистина бабчето помага ”- помисли той.
По съвета на приятел от училище, който вече няколко години работеше в това малко градче като лекар, Сергей пристигна от столицата при една баба - знахарка. Сергей имаше един проблем - нямаше деца. Или жена му така му действаше, или нещо недобро се беше случило с неговата мъжка природа след военната служба в подводницата. Сергей изобщо не се интересуваше нощем от жена си, а и изобщо от жени. Нямаше никакво влечение към жените и това е.
А съпругата му мечтаеше за дете. Веднъж подхванаха разговор за това с негов приятел – лекар. Олег му разказа, че когато медицината е безсилна, той праща своите пациентки при баба Агафия. Бабката не беше проста. Местните жители се страхуваха от нея. Тя живееше тихо, почти не излизаше от дома си. Имала е дъщеря, но се загубила някъде, никой не знаеше жива ли е, къде е. За бабата се грижеше внучката й. Всеки ден при Агафия идваха много хора в скъпи коли. Тя не вземаше скъпо за услугите си - кой колкото даде.
Жената на Сергей веднага се вкопчи в тази идея, и без много да мислят те дойдоха в Нежин. Отначало съпругата му искаше да си поговори с бабата насаме, обаче знахарката каза, че по тъмно не лекува и предложи първо да полекува Сергей, а след това да води разговори. След “лечението”, при което бабата движеше ръцете си по тялото му, като печално клатеше глава, Сергей излезе на въздух. Той не вярваше на тоя цирк, но не искаше да лишава жена си от надежда. Разходи се се покрай чуждите къщи, след това сви в един двор, искаше да намери пейка и да поседне с цигара. Така намери спящата ученичка.
Бабата ли бе помогнала, или нещо друго се беше случило, но Сергей изведнъж почувства как някакво отдавна забравено чувство се размърда в него и усети напрежение под корема си. „Тоя момент не бива да се изпуска” - през главата на Сергей мина като че ли не негова, а чужда мисъл и го накара да се уплаши не на шега: ами ако след първия сеанс на лечението това не се повтори повече? Той се наведе към момичето, запуши с длан устата й, натисна я с цялото си тяло и без да мисли за ученичката и за възможните последици, направи това, което искаше. Рязко, бързо, решително. Момичето изгуби съзнание почти веднага, но Сергей не искаше да мисли за това. Главната му мисъл беше триумфална - имаше резултат! Той бързо се изправи и тръгна обратно, към Агафия. Когато влезе в коридора, чу през притворената врата гласа на гадателката:
-Не скърби, мила – още днес ще заченеш от него детенце, от днес мъжката му сила ще се върне при него завинаги. Върви да го извикаш, искам да му кажа още нещо, а ти почакай отвън, на улицата.
Наташа излезе в коридора и мълчаливо посочи вратата на мъжа си: демек, влизай! Самата тя излезе на двора, след това седна в колата на задната седалка, затвори очи и заплака за нещо. Сергей видя всичко това, постоя още малко и влезе в стаята при бабата. Първия път не бе успял да разгледа. Сега вниманието му привлече ликът на Богородица в ъгъла, снопчетата трева зад иконата, етажерките с бурканчета и настойки. Агафия седеше в старинно кресло, цялата в черно. Изпод забрадката й се показваха сиви кичури. Нищо особено нямаше в тази старица, освен очите й: ясни, чисти не за годините й. Струваше му се, че гледат вътре в него и го виждат целия.
- Седни, миличък и чуй какво ще ти кажа. Бедата ти е в това, че твоята жена, когато още не ти е била годеница, е поръчала на една магьосница да ти направи магия, пресушила те е.