На Баркев Назарян
с най-добри чувства.
Б.
- Аз умирам… Кръвта ми изтича… А той- сочи към мен- Той сваля докторката! Толкова му е другарската грижа за мене! Щях да си ида от този свят… Млад и зелен!
Рядко се среща такъв актьор! Да речеш, че Крикор Азарян го е учил на занаят… Взема максимален процент на съжаление от цялата аудитория -ей-така – от раз!
За да не остана намазан с много черни бои, много тихо казвам – не за да се извиня, но…
-То… За такава хубавица, Бари, трябва да ми е простено?! И сега, като си представя какво се виждаше под тъничката бяла манта… Каква черна грива развяваше, а! Мисля си… Ако бях я тупнал съвсем лекичко по рамото… Бикините и’ щяха да паднат!!!
-Не беше черна, а кестенява! – Направо с възмущение ме прекъсва Бари, а всички вече се превиват от смях… Просто защото не за първи път се хваща на уловката… Ех!
Смеем се, но тогава…
Тогава се наложи набързо с една от служебните коли и да стигна до Хирургиите едва ли не с време на Шумахер. Ризата, с която бях омотал разрязаната ръка, бе подгизнала цялата…
Чаках до вратата- тази на задния вход на спешния кабинет, когато от там излезе упоменатата вече хубавица в бяла престилка. Ех! Има и такива моменти…
-Не се притеснявайте, моля Ви!- Рече тя и се усмихна- Брат Ви ще се оправи бързо… Позашихме му малко ръката, но не е много…
-Брат ми? (Дойде ми куражът веднага!) Какъв брат, докторе?! Я ми… Я режете моята ръка! Да видите каква кръв ще текне… Нищо общо с тази – на това недоразумение… На този…
Отвътре, от кабинета, се чу през смях нещо, като „…Само да стана! Ох!...’’
Докторката сложи ръка на устата си да не прихне и изчезна в съседния кабинет- да се посмее на воля.
А мен си ме беше яд! Все още!
Бях му поръчал да не прави нищо, докато не се върна с кафето! Ама, не! Арменски инат!!!
А красивото видение с бяла престилка не съм срещал повече… Да!
Ако Баркев ви е казал друго, да знаете, че си измисля! Обича си ги тези неща…
Аз- също!
Всяка прилика с лица и събития изобщо не е случайна.
Б.Калинов
29.03.2012г.
Пловдив