"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
Пета глава.
Смяната се забави хиляда земни години. Алкиона вече спря да гледа долу и да наблюдава смяната на поколенията, войните, глада, възхода и упадъка на земните цивилизации. До смърт му се искаше да се върне на Ала-Мандер, родната му планета, отново да приеме облика на светлина, както и всички останали жители, да се слее с тях в единен поток и се наслаждава на вечното разпускане. Техният живот така не приличаше на земния, който той беше принуден да наблюдава, защото неговата работа се състоеше именно в това. Преди много хиляди години, когато слънчевият вятър духаше само в една посока и на Ала – Мандер царуваше всеобщо процъфтяване, никой не мислеше да търси източници на захранване толкова далече. Но вятърът смени посоката си и Ала-Мандер започна да изстива. Събратята на Алкиона вече не можеха да се движат толкова бързо и самостоятелно да поглъщат други слънчеви системи. Те все повече се въртяха в една плоскост, изсмуквайки енергията на близките галактики. Но скоро подходящата енергия пресъхна. Наложи се частично да се отмени отделянето на определен брой мислещи субстанции в отделни личности, както биха казали земляните – да се откажат от раждането на деца. Частично да бъдат ограничени потоците, да кристализират плазмата като камъни. Една част от събратята да бъдат оставени да живеят - коренните жители на Унира, които са се появили при сливането на родителските потоци. А част от унирците, които бяха клонинги на коренните Унирци, да бъдат изпратени да дежурят в ПортАл. Това беше станция за наблюдене на всички слънчеви системи, на всички разклонения на хипергалактиката. Според земните мащаби станцията бе огромна. В сравнение с Унира - нищо особено, просто помпа за биологически чиста енергия. Работата на ПортАл не беше сложна. Седиш си и наблюдаваш обитателите на разните светове, къде и у кого ще се появи някоя интересна мисличка и ще подтикне създанието към действие. Ще се разиграе въображението, ще се появят емоции - помпай и продавай. За всеки „нан” енергия плащаха добре. Отначало купуваха енергията на Унира, но след това се случи едно неприятно събитие и Унира беше принудена да плаща откуп на Ала–Мандер в „нанове” с най-високо качество. Но за това после.
А сега Алкиона скучаеше. Дежурствата бяха станали два пъти по-дълги от преди. Но след неотдавнашния преврат, когато по-силните започнаха да контролират още неизстиналите до критичните нива потоци, дежурствата станаха доста продължителни. Три пъти подред смяната не дойде, затова пък изискванията ставаха все по-високи, а поръчките по-изтънчени. Любителите на силни усещания измислиха необичаен коктейл. Той трябваше да бъде направен от енергията на желанието да разберат проблемите на хората. Кой на коя е мъж, кой с кого спи, кой кого е убил, чие е детето. И да бъде забъркан на нивото на най-фините чувства. Тласкаха хората към безумства.
Бедните земни жители и не подозираха това, че буквално над главите им от време на време прелитат снопове светлина, които карат хората да извършват определени постъпки, да обичат, да изневеряват, да страдат, да желаят, ненавиждат, да прощават. Хората наричаха това личен живот, а светкавиците - атмосферни явления. Когато настъпваха периоди на спокойствие и затишие, енергията на емоциите намаляваше. Хората се успокояваха, спираха сексуалните революции и революциите и изобщо всякакви перестройки. Хората спираха да воюват, постъпваха недостатъчни потоци енергия, налагаше се да се хвърля на различни места концентрати от воля, които в центъра на земята се превръщаха в растящи планини и мачкаха хората отдолу. Обаче и този метод не позволяваше да се постигне нужното ниво на захранване на отделните потоци. Тогава измислиха нови коктейли - да се смесват несъвместими съставки. Емоциите на желанията смесваха с енергиите на мисълта. Така към към Ала-Мандер, с когото Унира вече враждуваше, тръгнаха нови доставки. Унира плащаше от коктейли като плащания по договора на мизерни цени и тутакси цялата енергии се продаваше в баровете на Ала– Мандер на неимоверно по-високи цени. Появиха се купувачи и от други галактики. Търсенето на енергийни коктейли така се засили, че бяха нужни все повече нови източници. И да се утоли този „глад” трябваше да бъдат намерени нови източници. Нещо трябваше да се направи. Налагаше се хората да бъдат изкуствено стимулирани. Земляните трябваше постоянно да изработват огромни количества психоенергия. А това ставаше само когато страдаха, когато се лутаха между желанието да умрат или да убият някого, само да не усещат вътре в себе си тези противоречия. Повече от всичко събратята на Алкиона обичаха да се опиват от енергията на вината, кояго беше особено приятна, когато постъпваше от емоционалното поле на хора, които не знаеха, че в нищо не са виновни. Те мислеха че действат самостоятелно и не знаеха, че недалече от Земята са построени станции за прехвърляне на психоемоционалните полета в баровете и ресторантите на Ала-Мандер.
Тъкмо на една такава станция сега дежуреше Алкиона. Беше скучал повече от хиляда земни години, докато не се вдигна този шум около енергийните коктейли. Приборите прегряваха, поръчките постъпваха все по-често, съобщенията пристигаха почти без прекъсване.
- Заявка за енергия на нещастието. Срок – до третия мурадий . Количество - 97 нана.
- Приемете заявка за енергия на съблазънта. Срок - до втория мурадий. Количество - 10 нана.
- Търси се енергия на престъплението, срок до първия мурадий. Количество - 120 нана.
И така от изгрева до залеза на земното светило.