"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
превод на български език:Екатерина Миладинова
Първа глава
- Бягай! - извика Саша, промушвайки се през полуотворената врата на тавана, която го притискаше и може би затова не се получи вик, а някакъв приглушен звук, който едва-едва достигна до слуха на спящия Андрей. Никак не му се искаше да чува. Главоболието след вчерашната среща безпощадно му напомняше за удара в ръба на вратата.
- Тръгвай, заминавай, по-бързо си събирай нещата, нищо да не остане тук. Те те търсят и вече идват за тебе. Някой ни енаклепал, те знаят къде си, изчезвай, по-бързо!
Саша дърпаше Андрей с неподходящо за случая ожесточение. „И всичко това заради някакво котенце?” - помисли си Андрей, но нищо не каза на глас, бързо събра разхвърляните на тавана вещи - яке,топъл пуловер, дънки, облече ги бързо и се затича към изхода.
- Натам не бива – спря го Саша - те вече се качват, давай през покрива.
На стълбището на последния етаж се показаха двама. Андрей не се бави повече, промуши се през капандурата, почти се свлече по покрива, за малко да падне, едва успя да се задържи и започна да се спуска по пожарната стълба.
Той бе правил това неведнъж, дори вчера. Вчера по същия начин слезе по пожарната стълба и влезе в апартамента. Дъждовното пролетно утро започваше както винаги: с нежеланието да отиде на работа, да се влачи по тротоара, мокър след нощния дъжд. Андрей усети идващия от кухнята аромат на прясно сварено кафе. Без да помисли за това, кой го е направил и за кого, изпи кафето направо от джезвето. Той правеше винаги така, мързеше го да мие след това и джезвето и чашата.
Но сега не му беше до спомени - нито за кафето, нито за къщата. Бързайки, Андрей сякаш долови мислите на приятеля си Саша.
„Как да постъпя ? – мислеше Саша, да предупредя ли приятеля си или да се престоря, че не знам нищо.” Саша не мисли дълго, дръпна якето си от закачалката и се затича към тавана.