Още преди да започне изник на слънце и грейнат първите лъчи отзад горизонта, заливайки с цялата си обич света, започнала да се размръдва природата. Първите бяха петли. Тяхното кукуригане се разнасяло тук-там из селото, създавайки верижна реакция за останалите членове на тазутришно, поредното тържество на живота. Петрович се събуди заедно с тях не поради къщната, или друга някаква работа (той беше млад пенсионер) и не за да види хубава пролетната сутрин. Нему не му се спеше заради съвсем другите работи. Вчера беше някакъв празник и той бил се наплюскал до ризата и сега се опитвал да спомни как го казват и какво в същност бе станало? В главата му беше пълна бърканица. Той побарал с ръката напосоки под кревата, търсейки поне някаква капчица влага, ала напразно. Устните му се напукаха, а в устата му цъфтяла китка от различни мириси, предимно вонливи. Цялото му тяло гореше отвътре. Той се изправи полека-лека на леглото и всичко наоколо му залюляло. Той поседя си малко, после се взе, и предпазливо, осланяйки се на стената, тръгна наопип в двора, за да комуникира с поне някаква течност.
Той е мъж на 45-47 години, и макар че е доста млад, поради голямото тегло, страда на кръвното налягане и има още редица всякакви, докле още дребни, болести. Лекарите му забраняват да испива, ала той, горкият, заедно със страст към яденето, има слабост и към горката. И затова, как и да се бори с инстинктите си, не успява и те го надделяват. Обикновено, подир влошаването на самочувствието, Петрович се държи някоя една-друга седмица. Редовно изпълнява всички предписания на докторите – гълта пигулки и прашуляци, следва диетата, ала ето го – поредния празник, и всичко лекуването му, пак отива нахалост. Дохаждат другарите му и все започва по новото, или по старото (мисля че в дадения случай, между тия, обикновено антагонистични определения, няма никаква разлика). Жената му, казва, че всички празници трябва да отменят, иначе, ако така ще се дължи и на татък, Петрович може и да не превземе своя петдесетгодишен рубеж.
Той насила намери излеза от къщата, и отиде при басина с водата. Гаврътнайки на себе пълно ведро със студената вода той малко дойде на себе си и накрая спомни какво вчера беше станало.
Отначало испивали в двора на чичо Микадий. Той живее самичък и поради това всички мероприятията от такъв род минават при него. Предимно, всички бяха съседите. От пиенето какво само нямало: била и ракия и бира и вино, и накрая, към мръкналото, струва се че и домашен «барут» повървял. Ами барутът беше от лелята Дусино производство, па той се знае какъв е – огън!!! Не нахалост се нарича барут. От яденето… той не помнеше какви са били манджите на софра освен хляб и пържените картофи. Ала този факт, че бил надничал през дувара в съседския харман за да накъса чесън за закуската, го карал да подозира, че изборът беше небогат. Чесън беше никакъв, тъй като на двора беше март месец и той още не бил взел своето. Във всеки случай на тази гледната точка застанаха всички аркадаши… тъкмо в този момент той почу отчаян вик някъде от Микадиевата страна. По силата на гласа беше ясно, че крещи баба Мария, харманът на която съседствуваше с Микадиев и дека вчера Петрович късаха чесън. С всичкия си яд тя цепеше въхдуха на цялата, още предимно спещата улица – ми сволочи сас сволочи! Ми защо скъсая всичките нарциси?! Ми те ж още даже не зацъфтели!… ах говедата сас говеда, да ви е опустяло!!!... – Петрович чак приклекнал, от такеви новини. Ами ето каква била работата с неузрял «чесън».