Намери се и една приказка, която не знам защо не съм публикувал досега...
По този начин изпълнявам и едно дадено обещание към моя най-добър приятел Ицко от София.
Баба Соня сигурно ще му прочете приказката...
Ще се радвам много, ако му хареса!
Б.
На моя приятел Ицко.
Както обикновено, в гората сутрин е много тихо преди още птичките да запеят и с песните си да поканят Слънчо да изгрее…
А пък той веднага показва руменото си лице от Изток- там високо , дето се намира неговата къща и леглото, което неговата сестричка- Месечинката му постила всякоя вечер.
Наспалият се добре Слънчо се протяга, но не много за дълго, защото бърза да стопли листенцата на цветята и тревите, а и да погали със светли лъчи всичко живо в гората.
Ето…Един лъч попада в прозорчето на Мечовата хралупа. Тя е почти в средата на гората и е най-широката, в най-големия дъб, покрай който минават всички най- важни пътеки в гората. Мечо отдавна превърна тази хралупа в свой дом заради всички тези удобства…Да! Пък и съвсем наблизо е Светлия поток с неговата бистра вода, пъргави рибки и пеещите жаби – кикерици, които успиват всяка вечер Мечо със сладките си песни.
Мнооого обича Мечо да си подремва!
Вечерта- както и да е…Но и всеки следобед! Виждат го заспал даже и така- както се разхожда из гората! Затова му викат „Сънливко”. И май са прави?!
Зайо, който живее почти на края на гората- там близо до градините с вкусните моркови и зеле, е точно противоположен по характер на Мечо, което ще рече пъргав и работлив.
Още преди Слънчо да се покаже сутрин, Зайо е вече из градините- ей-така – да види да ли са пораснали зеленчуците.Така, де – ако има нужда да се поливат, плевят…
После Зайо тръгва из гората и стига до Мечовата хралупа. Знае добре, че неговият приятел- Мечо още спи…
Приближава се и започва здраво да тропа по вратата колкото сила има:
– Ставай! Ставай, сънливко! Всички отдавна са станали, а ти спиш още!
Мечо изръмжава недоволно и запушва с лапи уши, но Зайо не спира да вика и тропа… И така, докато Мечо не се разбуди. Ще не ще- става и отваря вратата.
– Нямаш ли си друга занимавка, Зайо?! Защо ме тормозиш всеки ден? Бива ли така…Нали си ми приятел?
Зайо поглежда хитро сънливия мечок и казва ей-тъй –тихо и кротко:
– Не е вярно, че те тормозя, Мечо! Будя те, защото май видях на едно място диви пчели…
-Пчели??? Мед!!! –Мечо подскача, макар и да знае, че Зайо доста често си измисля…Амиии, ако наистина е видял?!
При мисълта за вкусния мед Мечо се облизва.
Дано да е вярно!
А Зайо се търкаля от смях в тревата…
И това се случва почти всяка сутрин.
Художник: Сегей Козлов
Б.Калинов
22. 09.2011
Пловдив