Природата все някога ще осъзнае, че Човека е най-големата й грешка и ще го унищожи.
Някъде, в някакво село, сред гъсти гори и тучни ливади, живеели мирни хора. Сеели, царевица, тикви, картофи, боб, отглеждали животни и чрез тях се изхранвали. Тежко преживявали, защото не бил лек селският труд, но още по-тежко станало положението им, когато край селото се появил огромен глиган, който всяка вечер опустощавал реколтата им. Едно голямо куче пазело селото им от чакали, вълци, мечки и от самият глиган дори, но въпреки цялата си преданност и усилия, било невъзможно да бъде навсякъде, за да го прогонва. Видели се хората в чудо. Макар, че по цели нощи пазели реколтата си, глигана се появявал ту тук, ту там и обезмислял труда им. Уморени от напразни усилия и отчаяни от сполетялата ги беда, те се събрали и решили да повикат един прочут ловец, на когото да заплатят с каквото могат, но да ги спаси от сполетялата ги беда.
След няколко дни пристигнал ловецът. Висок, строен, широкоплещест, преметнал огромната пушка през рамо, всявал респект сред селските труженици и давал надежда, че в най-скоро време ще бъдат освободени от вредителя. Хората го оприличавали на древен бог и го посрещнали като свой освободител. Настанили го в най-хубавата къща и нагостили с най-отбрани ястия, макар че повечето не били вкусвали от дълго време.
На сутринта цялото село се събрало пред къщата, в която бил настанен и очаквало неговите решения, за да помогне всеки с каквото може. Дълго чакали ловецът да се наспи, защото знаели, че е извървял дълъг път и умората си е казала думата. Слънцето било високо, когато той излязал от къщата, видял насъбралата се тълпа и провикнал:
-Аз съм зает човек и нямам толкова свободно време, че да се занимавам с дребни неща. Сега искам да ми дадете подробни сведения за местообитаването на глигана. Искам да знам в кои ниви ходи да се храни, по кое време и изобщо всичко, което знаете за него. Днес ще обиколя наоколо, за да се запозная с местността и довечера ще изляза, за да се срещна с него лице в лице. Утре глигана вече няма да го има и ще си тръгна начаса, защото ме чакат и в други села, хора като вас, изпаднали в беда.
-Това се казва делови човек! - шепнели си хората - Господ го изпрати при нас! Защо няма повече като него!? Юначага.
-Ние имаме едно куче, което пази селото ни от вълци, мечки, чакали и глигани, - обадил се един-ако желяеш може да го вземеш със себе си, за да ти помага.
-То, ако беше добър пазач, нямаше глиганът да ви опустошава реколтата, нали!? - отвърнал ловеца.
Хората си премълчали, за да не го обидят, а той продължил:
-Но за да не се чувствате пренебрегнати, все пак ще го взема. А сега на работа, защото както ви казах:време за губене нямам.
Селяните си разотишли, един му довел кучето и ловецът поел към гората.
Не минало и час-два и от към гората проехтял изстрел. Селяните се зарадвали.
-Браво на ловеца! Колко бързо му видя сметката на този пакостник! Хайде да отидем да видим глигана. Колко ли е голям!? Ето, това се казва делови човек!
Вкупом всичките поели към гората. Когато пристигнали на мястото, от където проехтял изстрела, видели в краката на ловеца да лежи един огромен елен с великолепни рога. Те често се възхищавали на гръмогласния му рев и великолепната осанка. Сега стояли пред тялото му с наведени глави и съжалявали, че няма повече да му се радват като жив.
Усетил разочарованието им, ловецът викнал към множеството:
Това ще бъде наградата, която ще получа, след като ви спася от глигана. Главата остава за мен, а месото си го разделете както решите.
-Е, все с нещо трябваше да му заплатим на човека. Като нямаме пари, и това е решение. Добър човек излезе. Да, така ще нагостим децата си с дивечово месо. Хайде да го пренесем до селото и да го разделим по братски.
На другият ден ловецът отстрелял няколко заека, които отново дал на селяните. На следващият им донесъл фазани и яребици. После сърна. Глиган. И така ден след ден. В тази гора никога не бе се мяркал ловец и доверчивостта на животните им носела смърт.
-Какво става с глигана!? - питали го хората -Защо не го убиеш!? Все още разравя нашите ниви и пакости!
-И това ще стане. Много е хитър и не излиза на мушката ми. Но няма да е за дълго. Не се безпокойте, докато не го унищожа, няма да си тръгна от тук.
-Е, поне не гладуваме, както преди! - продължавали да се самоуспокояват селяните. - Храна има предостатъчно, пак благодарение на него. Ловната страст в него говори и затова отстрелва всяка твар, която му се изпречи. Ние нямаме тази негова страст, но трябва да го разберем.
Така минавали дните, докато гората опустяла. Тези животни, което не били попаднали на мерника на ловеца, избягали в други по-отдалечени гори. Дори вълците и чакалите изчезнали, защото нямало с какво да се хранят. Все по-рядко можело да се чуе песента на птиците. Настанала ужасяваща тишина. Само глиганът унищожавал все повече и повече реколтата на хората.
Един следобед, отново излязал на лов с кучето си. Поели по едно дере, после в друго и тогава изведнъж кучето се впуснало в гъстите храсти със свиреп лай. След кратка борба, от там изскочил глигана. Ловецът веднага го взел на прицел, но кучето така здраво бе хванало задния му крак, че глигана колкото и да се мятал, не можел да се освободи. За съжаление, то винаги било под прицела на ловеца. А той не искал да изпусне глигана. Ако това станело, трябвало още дълго да стои в това село.
"Войната иска жертви! Няма да ставам за посмешище, заради един дръглив пес!" - помислил си той - "Това куче ми пречи, за да спася селото от тази напаст!" Гората проехтяла от два изстрела.
Селяните отново поели към гърмежите, с нова надежда. В това време ловецът се надвесил над мъртвото куче, изкарал нож и разпорил корема му. "Ще им кажа, че глигана го разпорил. Ако започна да им обяснявам, надали ще разберат ситуацията, която ме принуди за да убия и двете животни. Те са глупави хора и може да ме разберат погрешно. По - важното е, че ги освободих от вредителя."
Когато пристигнали селяните и видели стореното, толкова се натъжили от смъртта на кучето, че не можели да се зарадват на избавлението им от глигана. А той бил толкова голям, че кучето изглеждало като малко кутренце.
-Е, виждате, че не можах да опазя кучето. Глигана го разкъса пред очите ми, но аз успях да отмъстя за неговата смърт. Ще взема главата на глигана за спомен от тази неравна борба. Вие сте спасени от този звяр. Още днес ще си тръгна, защото ме чакат и други хора изпаднали в беда. Знаете колко е тежко, когато не си помагаме.
След час, нарамил главата на глигана и елена, ловецът поел по обратния път. Дълго гледали селяните след него, докато напълно го изгубили от погледа си.
-Добре си бяхме с глигана! Този е къде по-голям вредител! - продумал един старец.