За да преуспее в живота, човек трябва да открие и използва своите качества.
Анабел беше по-малко Ана; ,отколкото bel;. Гърдите й бяха сякаш изваяни от Праксител;, сякаш всички блузки, които носеше, са тесни за тях. Когато видиш такава жена, се възмущаваш, как на човека му е хрумнало изобщо да създаде дрехите, когато човек върви след нея и гледа краката й, защото би било грехота да гледаш, където и да било другаде, ти се иска да ….. Господи, колко неща ти се иска да правиш с такива крака. Анабел винаги носеше толкова къси полички , че когато и да минеше покрай мен, все забравях да видя какъв цвят й е косата. Това, разбира се, беше без значение, но винаги, когато си я представя как е легнала на белите чаршафи, ми се губи цвета на косите й и това понякога ми спъва работния процес.Очите й бяха толкова сини, че когато ги погледнеш, винаги се зарейваш в небесата. Спъваш се в надигнатите от дърветата плочки, ставаш и продължаваш да я следваш. Не ти прави впечатление, че си си обелил носа, кракът ти е изкълчен, а се усмихваш идиотски, защото е толкова хубаво.
Някога, когато седяхме на един и същи чин, не можех да откъсна очи от краката й и постоянно се молех да се наведе за нещо , за да погледна в пазвата . Тази пазва беше като в Гугъл-колкото повече се навираш-откриваш все повече неща. Анабел беше много добро момиче, въпреки че не блестеше с някакви умствени способности. Просто не й се отдаваше. Но ние мъжете винаги прощаваме на тези малки подробности, когато в жената се открият други природни дадености. Затова и с лека ръка прощаваме дори на весталките на любовта , защото знаем, че в труден момент винаги ще ни утешат в своите обятия. В интерес на истината Анабел слушаше винаги, когато някой говори и с това си мълчание минаваше за интелигентна пред хората, които не я познаваха. Не скривам, че това й мълчание бе плод на вроденото й любопитство и може би любознателност, но както се изразяваше тя:„желаеше да научи много неща, но не можеше да ги запомни“. Как да се сърдиш на такава откровеност. Как да хвърлиш укор върху тези детски наивитет.
Ученическите години отминаха, а Анабел ставаше все по-красива и по-красива. Цъфтеше като роза, но без бодли, което е такава рядкост във флората, за разлика от повечено създания от женски пол.
Години по-късно я срещнах случайно пред някаква къща. Слизаше от луксозна кола. Сякаш с времето тя ставаше още по-неотразима. Позна ме . Усмихна ми се с онази заразяваща усмивка, която сякаш те приканва да отидеш накрая на света без дори да се замисляш за опасностите, които се крият в края на пътуването. Винаги оставаш с впечатлението, че си кръгъл идиот, но и никога не съжаляваш за това. Поканих я да поговорим в близкото кафе. Тя се съгласи и ние подехме разговор за съученици, семейства, работа и куп други житейски случки, които научавахме един от друг. От думите й разбрах ,че е щастливо омъжена с две деца, огромна къща с осем, доколкото си спомням, спални , “Мерцедес“-последен модел, вили, хотели и какво ли не.Останах изумен. Попитах я как е постигнала това, а тя ми отговори с нейната си детска откровеност следното:
-Баща ми искаше да следвам медицина. Баба ми искаше да съм журналистка , а дядо ми -учителка. Един ден майка ми ме повика , за да си кажем нещо по женски.И ето какво ми каза тя: Послушай ме добре , Ани. Каквото и да следваш, откровено казано ще е мъка за теб. Без да ми се сърдиш, но не блестиш с някакви големи знания и учението ще е кошмар . Ти си добра и грижовна и от теб ще стане една прекрасна майка. Това не е по-малко достойно от който и да е занаят. На всичкото отгоре си и много красива. А това вече е превилегия на много малко хора по света. Това е такава ценност, че би трябвало да я продадеш много скъпо и този, който я купи, да знае , че е вложил много пари в нея и да му е трудно да я захвърли с лека ръка. Мислиш ли ,че съм загубила като се омъжих за баща ти. Винаги сме били щастливи и задоволени от материална гледна точка. Много трудно ми беше, когато казах “да“ пред олтара, защото баща ти не беше моят идеал, а и не бях влюбена в него, но в последствие го заобичах заради неговите качества. Голямата ми любов бе едно момче, което срещнах след години и бе паднало толкова ниско, че го видях да събира фасове от земята. Любовта е кратка и опасна, а обичта се формира въз основа на достойнствата на даден индивид. На никого не казвай за този наш разговор, освен разбира се на дъщеря ти , ако е красива като теб.“
После майка ми намери един сравнително хубав мъж, малко по-голям от мен, но много богат. Послушах съвета й и се омъжих за него. Оказа се много възпитан и толкова умен, че понякога ми е трудно да разговарям с него, но определено след близо десет години брак се чувствам щастлива и се радвам ,че послушах съвета на майка ми.
После се разделихме.Всеки пое по своя път.
Понякога, когато се сещам за Анабел, а това се случваше доста често, си мисля дали не съм грешил, като съм я смятал за толкова глупавичка. И защо такива жени трябва изобщо да се женят. Те трябва да са за всички, не само на един. Абе дали не може да се обнародва накакъв закон в парламента, та и ние да се пооблажим.
1. Ана-/иврит/благодатна
2.bella-/итал./хубава
3.Праксител-древногръцки скулптор от ІV в. пр. н. е. Един от най известните ваятели на древността.