В сайта

Любомир Георгиев
В любовната игра сценарият, режисурата и актьорското майсторство  зависят изключително от психиката на самите играчи.
 



- Оле, Васко, ако знаеш дъщеря ти с какъв младеж се е запознала! За чудо и приказ! Един такъв висок, строен, с едни кафяви очи… Направо, все едно Ален Делон!
 - К’ви ги говориш ма, Цецке? Ален Делон е със сини очи. И къде е била дъщеря ми, че го намери тоя Ален Делон?
 - Ъ-ъ-ъ… къде? По някакъв сайт за запознанства.
 - Абе, те тези сайтове са малко опасни, разправят! Тя да се пази, че да няма после копелета да гледаме. То и аз да съм регистриран там, и ще си намеря.
 Жена му се подхилва ехидно.
 - С този корем ли бе,  Васко? Коя ще е тая, дето й трябва половин час, че да го открие? Виж, ако аз се регистрирам, вече е друго! Ще ме лапнат като топъл хляб.
 - Тоя, дето ще те лапне, трябва да е лапал до сега мухи, трябва да не разбира нищо от красота и най-вероятно да е сляп по рождение!
 - Така ли мислиш? Я отиди да изпушиш една цигара, за да се регистрирам и ще видиш каква жена имаш!  Ти, Васко, просто не ме оценяваш по достойнства, защото нищо не разбираш от изящество, красота и изкуство.
 - Дрън, дрън! Регистрирай се, ама не си показвай физиономията, да не стресираш младите и да им спре кърмата.
 
След половин час.
 - Оле, Васко, ела да видиш кой ме е разглеждал!
 - Заблудил се е човека и е избягал. Сега сигурно няма да влезе в сайта половин година, докато му мине!
 - Васко, Васко, ела бързо! Получих писмо. Виж какво пише: “Здрасти, кукличко! Кога ще се срещнем, за да ти изям ягодката?“ – колко възпитано го казва!
 - Мнооого възпитано! Ами да ти я яде, ама не знае, че тази ягодка вони на гранясала сланина. Абе, я ме регистрирай и мене, та да видиш стария любовчия какво прави!
 
След още половин час.
 - Васко, бе, а един ми прати по говорилнята коментар и каза, че аз съм една от малкото красиви жени в този сайт. Колко мил човек!
 - Много мил!  Че си го е показал.
 -Прилича малко на твоя на младини, де!
 -Я, я, ето писмо и за Казанова.
 - Кой Казанова? Къде го видя?
 - Аз съм, ма Цецке, аз съм! Писмо от Свирчо! К’ъв е тоя Свирчо? Чакай да видя какво пише: „Здрасти, старче. Какво ще кажеш да ти го духам?“ – Цецке ма, това не е ли мъж, ма?
 - Е, не виждаш ли, пише пол: мъж, години 18.
 - Тия младите са полудяли, ма! Вместо с жени, с мъже!
 - Тази професия от старците се започва, Васкооо, от старците!
 - Що ма, Цецке, от старците?
 - Ами, да свикват мускулите на лицето! То четири часа да го смуче, докато му стане, си е баш професионализъм! Оле, Васко, гледай какво писмо получих от едно момиче. Пита  ме почитателка ли съм на Сафо? К’во е това бе, Васко? К’во да й кажа?
 - Отде да знам какво е това, ма? Пиши, че си и готово! Има ли някакво значение? Я виж, старият коцкар какво писмо получава: „Искам един опитен мъж като Вас да ме запознае с любовната игра. Омръзна ми да ме лигавят момчетата. Ваша Секс-играчката“. – Е, Цецо, какво ще кажеш, а? Веднага познават кой е истински мъж и лап – веднага, докато не е избягал. Глей кви кратуни има само. Зърната й като кюстендилски сливи. Ако ми паднеее…
 - Хм, крава!  Васко, моля те, знаеш какво струваш! Фръц, пръц за тридесет секунди и аз докато започна да се възбуждам, ти си заспал.
 - Ами, възбуждай се по-бързо! Аз, ако те чакам да се нагласиш, ще ми мине мерака.
 - Като в този момент ли? – жена му бърка в гащите. – Оле, Васко, как си се възбудил и целия си влажен! Искаш ли да спрем тези гадости и да си легнем, че става късно?
 - Вярно е! Какво толкова пък им харесват на тия сайтове?
 
След минути.
 - Цецке ма, ама то не мирише на гранясала сланина…
 - Оле, Васко, умирам! Ммм, колко е сладък. И защо съм останала с впечатлението ,че е намалял, не знам. Утре само може да проверим,  дали няма някой познат там. Може ли?
 -Работи,  ма!