Кой син не би искал татко му да е герой!? Но трябва ли поради това да си затваряме очите пред пороците му!?
Аз, монахът Йоан, твой раб, Господи, като видях моите братя как сквернят люде, които са сътворили повече за саракта[1] ни, а боготворят тези, които трябва да бъдат поругани за делата им, седнах в скрипториума[2] и реших да напиша истината, такава каквато е. Независимо че перото ми потрепваше , когато сквернях моите братя, аз пречупих себе си, за да напиша истината такава, каквато я виждах със своите очи. А истината за едни, е лъжа за други, но нека децата наши да знаят, що се е вършело по нашите земи и сами да преценят дали съм прав, или не. Истината понякога много боли и предпочитаме да забравим нещастията, отколкото да си спомняме за тях. Много пъти виждах как Смъртта отнема нечий живот и как пожалва другиго. Познавах много хора, които бяха мъртви приживе и други, които можеха да радват хората, но последните Смъртта ги взимаше при себе си много, много рано. Толкова рано, сякаш Бог съзнателно не искаше хората около тях да бъдат щастливи, а ги изпитваше. Всеки роден е предопределен за някаква кауза. Животът е различен за всички- едни да имат власт, други да бъдат роби. Едни да създават цивилизация, други да сеят смърт, трети да мислят за себе си, четвърти да казват истина, други да създават лъжи и прочее. От грешките на историята никой не се е поучил. В нея четем и научаваме само за подвизите, но никъде за цената й. Често историята е така преиначена, че следващите повече грешат , отколкото да се поучават. В този мой ръкопис не бих искал да говоря за походите на този или онзи владетел, а най - вече за мотивите и отражението им в летописите на моите братя. Като не правя равносметка какво е спечелила страната ни от това, как са действали като властници и какво са допринесли за нейното благо, искам по-скоро да направя равносметка на съжденията на летописците, за да бъде преиначена истината. А ето каква беше тя:
[1] Територията, в която влиза една държава
[2] Помещение за съхраняване на книги и тяхното създаване
Крум
Крум[3] Страшни завеща на своите наследници огромна територия, след като завладя аварските[4] земи отвъд Дунав[5]. Ще запитате: „Защо стори това?” Защото аварите, заедно със славяните, искаха да направят своя държава, което криеше опасност от военни действия срещу България. За да се предотврати тази поява, кхаганът[6] намери за добре да ги подчини. Стори го светкавично. Плени много войни и ги отведе в столицата Плиска. И като ги питаше и разпитваше, поради каква причина не му се съпротивляваха, ето какво научи от тях: В земите на аварите силният имал право над по-слабия. Можел е със сила да вземе каквото си поиска от по-слабия. Не само покъщнина и добитък, а и съпруга или дъщеря. Това водело до омраза един към друг. Законите били такива, че оправдавали богатите и същевременно се наказвали бедни за много по-малки прегрешения. Клеветниците и доносниците получавали облаги и поради тази причина много хора се клеветяли един друг. Хората предпочитали да пият, отколкото да работят. Едни живеели от грабителство, други на гърба на селянина. В страната им имало или много богати, или много бедни. Богатите не се интересували от живота на бедните и затова последните приели по-скоро Крум като спасител, отколкото като завоевател. Замислил се върху думите на пленниците и решил, че са нужни такива закони, които да не се допусне това да се случи и в нашата държава. А наченки на това вече имаше. И създаде Крум закони за всички, и който не ги изпълнява, получаваше най-тежкото наказание.
Разделил саракта на десет комитати[7], като на всеки поставил верен нему човек. Така имаше поглед върху държавата си, защото искаше постоянни доклади от тях за състоянието на саракта. Като разбра византийският император каква мощна държава става северната му съседка, тръгна на поход с огромна армия и навлезе в саракта, стигна само до Одрин, защото до него пристигна вест, че се готви преврат в Константинопол. Това отвърза ръцете на Крум и нападна Сердика, и я превзе, като заграби много злато. За византийците този акт на кхагана означаваше завземане земите на юг. За да не се случи това, императорът изсели хиляди славяни зад Босфора, а освободените земи раздаде на ромеи от там. Така Никифор[8] искаше новозаселените ромеи да защитават земите си и да дадат отпор на евентуално нападение. Но се получило точно обратното. Настъпи недоволство и бунт поради новото заселване и промяната на живот. Това накара императорът да вземе ново решение. Събра огромна редовна войска и наемници и нападна саракта ни[9]. Крум съобрази, че неравните сили не са в негова полза и се оттегли в горите. Никифор завзе столицата Плиска , уби дванадесет хиляди войника, останали в нея да я защитават и разграби всичко, що имаше там. После запали двореца на Крум. Не щадеше и мирното население, което бе подложено на сеч. Независимо от това, нашият кхаган помоли за мир. Опиянен от победата си, византиецът отказа и тръгна с плячката да се прибира у дома. И като знаеше какъв ще бъде отговора, Крум му направи капан в един проход и го уби, както и цялата му войска. Наби главата му на кол за назидание и страх. После от черепа направи чаша и пи вино от нея, защото според езическите обичаи така силата на победения се вливала в тялото на победителя. И тази чаша се подаваше от ръка на ръка през всички присъстващи боили[10] и таркани[11], та всеки да придобие сила, за да громи ромеите.
Крум беше езичник и ненавиждаше славяните, защото те приемаха нашата вяра повсеместно и предпочитаха да служат на Исуса Христа пред старите богове. Вероятно защото и в Скития[12] , и тук те се чувстваха хора от втора ръка. Персийската надменност на българите не позволяваше на славяните да бъдат свободни и независими. Както българите, така и византийците нямаха добро мнение за славяните. Смятаха ги за безволеви, крадливи, за хора, които си променят мнението постоянно с причина или без, за лъжци, които взаимно се ненавиждат, които те гледат в очите и те мамят, за които даденото обещание не значи нищо, които са страхливи и милеят за живота си, когато са сами и свирепи, и силни, когато са обединени, за хора без цели и идеали[13]. Не отричат, обаче, че иначе са добри и гостоприемни и коварството им е чуждо. Но кхаганът знаеше, че ако не ги приобщи към себе си, последните като мощна вълна могат някога да пометат малцината и все по-изчезващи българи. Затова и законите му бяха в сила и за едните, и за другите. Когато завладяваше византийските земи, отвеждаше навътре в саракта хиляди жители и ги заселваше за постоянно, а на освободените територии населваше други славяни от вътрешността на страната и им даваше земи. По този начин те ставаха верни на Крум и пазеха новозавзетите му територии. После Крум донесе още унищожение по византийските земи. Много невинни изкла, защото не му се подчиняваха. Персийското високомерие бе застанало лице в лице с византийското. От това страдаха само и единствено бедните хора.Но така съграденият саракт бе апетитен залък за алчните и близките нему сподвижници. Една вечер, когато Крум се готвеше да нападне Константинопол, бе открит в палатката си мъртъв. От устата, носа и ушите му бликаше кръв. Очите му също бяха кървави и сякаш щяха да изхвръкнат. Това беше учук[14]. Само българин, който знае, че кръвта на кхагана е свещена и не трябва да се пролива, можеше да извърши този ритуал, така че да не го постигне гневът на Тангра[15]. Убиецът така и не бе открит. Но за сметка на това започнаха отново разприте за трона, което бе от полза единствено за враговете.
[3] Кхаган на България от 802-814
[4] Аварите-сродни на българи и хуни племена дошли от земите на Средна Азия
[5] 805 г.
[6] Върховна титла при кимерийските народи. Поради трудното й произнасяне ромеите я пишат и като „кан” и като „хан”
[7] области
[8] Никифор I Геник (760 – 26 юли 811) е византийски император управлявал от 802 г. до смъртта си през 811 година.
[9] 811 г.
[10] Видни граждани
[11] военоначалници
[12] Обхващала е огромна територия от монголските степи до Черно море.
[13] Из „Стратегикон” на Псевдомакрий и „Тактика” на Лъв VI
[14] Ритуално удушване с конопено въженце. Виж „Войните на Селевк”
[15] Тангра- върховен бог на кимерийските народи, съответно и на българите.
Омуртаг
Възкачиха се отначало двамата му братя Докум и Цог[16]. И двамата ги постигна същата смърт като на Крум. Те, двамата, само за една година от своето царуване много славяни избиха, не защото бяха всичките те християни, а защото се страхуваха да не би да въстанат и да им отнамат властта, дадена от Бога. Но имаше и такива българи, които бяха приели християнството и живееха в мир с езичниците. Много от тях не бяха пощадени и също бяха избити.
Славяните се надяваха, че когато синът Крумов-Омуртаг[17] стане пълнолетен[18] и заеме престола, всичко ще спре. Но се лъжеха. Гоненията продължиха още по-ожесточено. За да укрепи държавата си и да подчини завинаги славяните, първо сключи тридесетгодишен мир със своя враг Византия. Клетвата бе извършена според обичаите на държавите. Омуртаг се закле пред Библията, а Лъв обърна едно конско седло, и като повтаряше думите на един от свитата, говореше на български и ромейски: „Ако разруша клетвата, нека аз, конят ми и народът загинем безславно.” После вдигна сноп трева и бич със сплетени три кожени ремъка над главата си и пак повтаряше:”Ако разруша клетвата, нека тревата изсъхне и настъпи глад за мене, коня ми и народа. Нека, ако разруша клетвата, бъда наказан за измяната с този бич.” И като разсякоха куче, според обичаите на българите, императорът повтаряше: „Ако наруша мира, нека целият ми род бъде унищожен от злите духове!” Но с този мир, нито императорът византийски, нито кхаганът български станаха по-миролюбиви и по-човечни. Бремето на славяните стана толкова тежко, че някои отвъддунавски племена предпочитаха да станат поданици на франките[19], отколкото на българите. Омуртаг изпревари намеренията им и ги потопи в кръв като ги принуди да се покорят. Малкото останали бунтовници бяха довършени две години по-късно. Франките не очакваха толкова бързи реакции на кхагата и не можаха да защитят племената. Бяха загубили възможността да присъединят част от българските територии. В света, в който живеем, всяка територия, присъединена към саракта, се постига единствено с войни и кръвопролития. Никой не дава с миром завладените земи, защото там живееха селяни, които съответно се трудеха и облагаха с данъци. Когато Тома Славянинът[20] надигна глава и обсади Константинопол със своите съюзници – сарацините, Омуртаг се притече на помощ на Византия, въпреки че императорът не желаеше това. Не защото нямаше нужда, а защото знаеше какво щеше да последва. Омуртаг, пренебрегвайки отказа, се притече на помощ. Омразата към славяните му даваше сила, за да смаже всяка съпротива. И това бе една показна разправа, която трябваше да покаже и на тези славяни, живеещи в неговия саракт, какво би ги постигнало при евентуален бунт. С оправданието, че спасява императора, Омуртаг изби хиляди славяни и сарацини, а това означаваше унищожаване на ромейски поданици и нови пустеещи земи, готови за завладяване.
Като видя, че мирът с Византия е стабилен и няма да бъде разрушен, пое с войските си на север, за да помогне на Урус Айдар[21] да надвият хазарите-юдеи и да сложат български кхаган. Това направи, защото неговата жена Ария – Услан бе негова леля или сестра на баща му Крум. Там се събра огромна войска от сто хиляди войни. Войските на Карак[22] били по-многобройни и щяха да надвият в битката. Точно тогава на помощ се притече Омуртаг. И както казва един от военоначалниците пред Карак:” Ние обърнахме врага си в бягство, но нас ни съкрушиха не войните –пехотинци, а внезапно дошлите на помощ българи на врани коне, които летяха над знамената…”.
Никой не знае как е завършил живота на Омуртаг. Сякаш нищо не се е случило. Моите черноризи братя изхабиха ведра с мастило, за да очернят този или онзи, да разказват нелепи истории,от които никой не бе се заинтересувал, да описват небивалици за чудеса и светци, които дори не са познавали, а за кхагана-нищо. Защо!? Защото е езичник, разбира се, и защо изобщо да остава в историята един езичник!? Виж, ако бе християнин-това вече е друго. И на него щяха да се препишат велики и невероятни чудеса.
[16] Някои историци смятат, че това са братя на Крум.
[17] Омуртаг, Муртагон или Мортагон/814-831/ български владетел
[18] Ако примем, че пълнолетието при българите е било 18 години, това означава, че Омуртаг е роден около 796 г.
[19] Жители на Франкската държава, граничеща тогава с България
[20] 823 г.
[21] Урус Айдар/805-885/- владетел на Киевско-Волжка България
[22] Карак/805-821/ – кхаган на Юдейска Хазария.
Маламир
Тронът бе наследен от Маламир[23]. Унаследяването на българския престол бе със строга йерархия и само кръвните наследници по бащина линия имаха право на това. Друг не можеше дори и да си помисли, защото върховенството е предопределено от Тангра, и ако някой дръзнеше да му се противопостави, го очакваха беди и смърт за целия му род. Боилите свикаха кинеш[24]. Съветът бе съставен от точно сто човека, които решаваха, чрез дискусии съдбата на държавата и кхагана. В края на дискусиите се гласуваше със за или против някакво решение. На всеки се даваше по едно бяло и едно черно камъче, които те поставяха в урна. Бялото означаваше – „за”, а черното-„против”. След като всеки сложи определеното камъче, се преброяват. Надделява мнението на сложилите повече камъчета от един цвят. Решението не подлежеше на повторно гласуване.
Омуртаг имаше трима сина. Най-големият-Звиница, бе починал. Въпреки че Маламир бе по-малкият от двамата , съветът на старейшините реши той да се възкачи на трона и в последствие се оказа прав. Макар и непълнолетен, новият кхаган по нищо не се различаваше от предшествениците си. Дори бе по-жесток в отношенията си със славяните. Помислиха си византийците, че могат да си възвърнат заграбените земи от Омуртаг и нападнаха саракта. Насърчаван от боилите, Маламир отговори на византийската намеса с нападение. Завладя Филипопол и земите на смолените, та стигна до Одрин. И сега, както и при предшествениците му, пострада отново мирното население и славяните. Може би българите биха били по-толерантни към тях, ако приемаха тяхната вяра, но категоричният отказ на славяните ги вбесяваше. Макар че Бог е един и би искал всички да сме негови деца, религията, която създаваме, ни раздалечава и отблъсква. Българите вярват в духовете на мъртвите и им се кланят, което не е по-различно от християнството, но се приема от братята ни като богохулство. Те вярват в прераждането, а нашата вяра-не. Ето това е спънката за разбирателство между българи и славяни. И тъй като никой не отстъпва от своето, то само чрез смъртта на едните или другите би възтържествувала една от религиите. И казват вярващите в Тангра: Нима Господ е толкова несправедлив, че се раждаме различни? Не, това е защото всички сме се прераждали и променяли. И грехът от предишни животи ни тежи до някаква степен тук-на Земята. А вашият Бог е несправедлив в такъв случай с това различно начало, което дава на хората.” И виждах братя, които започваха спор с българите. И цитираха писанията ни, а онези им отвръщаха: „ Ако го нямаше Светото писание, какви доводи щяхте да имате? Говорете със свои думи, та да ви разберем. За нас Писанието си е преписани легенди от древните ни земи, но изопачени и нагласени, та да служат някому.” И млъкваха моите братя, защото наистина нямаха думи свои. И питаха ги още:” Ако го нямаше вашият Христос, щяхте ли да вярвате в друг Бог?” И отвръщаха моите братя:”Не!” А българите се смееха, махваха с ръка и им викаха безбожници. Между българите имаше много, които изповядваха християнството, но от боилите – не. Те се придържаха към бог Тангра и законите на древната им вяра. Бяха толерантни към всички, които са християни и особено към тези, които не бяха фанатични и можеше да се разговаря с тях по всички въпроси. Не като Кинам[25], който Омуртаг затвори в тъмница, защото не пожела да сподели храната си с друговерци. Постъпките на моите фанатични братя понякога отблъскват и тези езичници, които могат да бъдат привлечени към нашата вяра. Понякога тези фанатици дотолкова изпадат в крайности, че започват да се бичуват от най-неволната си грешка. Може би самите те се виждат преобразени като светци. Вкопчени в своя фанатизъм, сякаш се чувстват по-силни и започват да поучават и проповядват. Тези хора са слаби и нямат друг живот и друга мисъл, освен Бог. А Бог дали има нужда от тях? Какво те дават за хората? Вяра? Фанатизмът отблъсква готовите да приемат новата вяра, а не ги насърчава към това. Но те бяха упорити и не виждаха, че почвата се е превърнала в скала. А Христос казваше, че семето, хвърлено в камънака, е загубено!? Не. Тези фанатици просто желаеха да бъдат мразени, защото така „ще бъдат спасени”[26]. Дори често ми се е случвало да вида самодоволната усмивка на такива фанатици, когато на езичника му се случи нещастие. Нима това е християнско поведение и разсъждение. Понякога, да ми прости Господ за скверните мисли към моите братя, но имам чувството, че сякаш чакат с нетърпение и се молят да им се случи нещастие, та да рекат: ”Е, видя ли какво се случва на оногова, който не приема Христос за свой спасител!” Дори победите на кхаганите не записваха или изтриваха от писанията, за да не се знаят от поколенията, защото тези победи бяха дело на езичници, които не изповядваха нашата вяра и не се считаха за благочестиви. Дори подправяха писанията и им приписваха нечисти дела, за да ги очернят, и за което ще спомена по-нататък. А когато ставаше дума, че езичник е извършил свято дело, братята ми се усмихваха ехидно и казваха:”Че какво свято дело може да сътвори човек, неприел Христос в сърцето си!?” Тези несправедливи отношения към езичниците ни разединяваше и сектите, които се роят сред нас, са именно поради тази причина. Не се вижда смисъла на изречението, а се търси грешната буква. Но това е поради фактът, че вярата трябва да е ясна и достъпна за разума, както и картината на художника. Тогава и езичникът ще прецени кое е добро, и кое лошо, и ще избере по-доброто. А колко доброжелателен към християните е фактът, че Маламир освободи Кинам от тъмницата и го даде като роб на брат си Енравота[27]. Със сладки думи и роба накара младия кавхан[28]да приеме християнството, а и не само това. Като следяха зорко действията на Кинам, а и успоредно на това тези на Енравота, съгледвачите повикаха Маламир, за да види какво се върши в покоите му. Скрит зад колоните, кхганът разкри любовните похождения на двамата. И извърши учук над собствения си брат, а Кинам разсече на две. Съмненията за женственост на по-големия брат Енравота бяха факт, в който се съмняваха боилите, но християните не искаха да виждат истината, а приеха тяхната смърт като мъченическа. Предвиждайки тези наклонности на Енравота, неслучаен бе изборът за кхаган на по-малкия Маламир. Но се разболя от черна болест и си отиде съвсем млад.
[23] Маламир /род ок. 821-поч.836 г./ Византийският историк Малх, споменава за готските конунги/вождове/ Теодорих син на Триариус и Теодорих, син на Маламир. Византийският енциклопедист Фотий смята, че името на бащата не е Маламир, а Валамир. Това дава основание да се предполага, че Крумовата династия е възможно да е готска, след като е неизвестно нищо за нейното появяване. Взможно е още готи и българи да имат обща основа.Сред готските имена се срещат още Теодемир, Валамир, Видимир, които много напомнят на Владимир. Може би това не е славянско име, както твърдят историците, а видоизменено готско име.
[24] Съвет на старейшините
[25] Кинам-гръцки проповедник-християнин
[26] Марко 13-13
[27] Енравота брат на Маламир. След приемане в християнската вяра взима името Баян/Боян/
[28] Брат на кхагана и евентуален негов приемник на трона.
Пресиян
На негово място бе избран Пресиан[29, синът на Звиница. Изпитанията на младия кхаган започнаха още с неговото сядане на трона. Разбунтуваха се славяните в покрайнините на Солун. Император Теофил[30] помоли младия кхаган да помогне с негови войски за потушаването на въстанието, тъй като византийските бяха заети с походи срещу арабите. Но ромейската хитрост е безгранична. Като видяха, че новият кхаган насочи войските си на юг, те предприеха вероломно нападение в българските земи отвъд Дунава, за да освободят изселените си там събратя още от времето на Крум. Изпратиха много кораби и въоражени войници и нападнаха българските земи. Много български в;йни убиха, та дори и притеклите се на помощ маджари[31]. Въпреки многобройните жертви, не успяха да спрат византийското похищение. Този акт на погазване на доверието отприщи юздите на войната. Кхаганът покори всичките земи на юг и стигна до Филипи на Бяло море. После се отправи на запад и покори всичките земи до Албания. Много кръв се проля, много византийци и славяни бяха изселени от родните си земи и закарани отново в отвъддунавските земи. Уплашиха се византийците и насъскаха сърбите да нападнат земите български, та да се преместят ударите на Пресиян в друга посока. Три години воюваха българи и сърби и не постигнаха успех нито едните, нито другите. Много в;йни загубиха, но нали това беше и целта на Византия. Ето тези разминавания между думи и дела не разбирах от византийците. Нима на християнина му е позволено да пренебрегва честността, само защото е такъв!? И не е ли недостойно, когато езичникът спазва думата си, а християнинът я погазва!? И поради каква причина моите братя-черноризци премълчават това в своите писания и излиза така, че езичникът сам и безпричинно е нападнал святите християнски земи. Нима божията заповед „Не лъжи!” се отнася само за варварите!? И ако тях ги постигат нещастия, защото са езичници, какво оправдание ще намерим, когато и на нас се случи същото!? А нима като се кръстим и сме приели причастието, сме истински християни!? Неслучайно Господът наш Исуса Христа казва:”По делата ще ги познаете.” Защо си затваряме очите, когато вършим грях, оправдавайки се, че е с добри помисли. Нима не се вижда, че все още се изпълняват тракийски магьоснически ритуали на Хлебарското тържище[32]. Колко години трябва да бъдеш християнин, та да разбереш кое е добро, и кое лошо. Искам все пак да кажа на тези, които ще прочетат моите писания, в какво се състоят тези ритуали на Хлебарското тържище, та да се знае, що значи християнство, и дали не сме били такива само, за да сложим маската на благочестието. Траките имаха безброй празници и ритуали , в които пренасяха много жертви , за да умилостивят боговете си. Пренасяха жертвоприношения за плодородие, за сполучлива война,за спасение от нашественици и болести, и прочее.Те много се уповаваха на магията и вярваха на жреците си, но и се страхуваха от тях. Вярваха, например, че ако направиш от глина своя враг и прободеш сърцето му с нещо остро, на неприятеля ще се пръсне сърцето до броени дни.Тези малки глинени фигурки имаше почти във всеки дом, а по светилищата се срещаха и мраморни скулптури с облика на човек от определено племе с характерните му черти. В зависимост от това, какво искаш да прави този човек, в най-добрия случай фигурката бе със завързани ръце или крака, понякога и със завързани очи , но много често и с отсечени глави или прободено тяло.Това бе обряд, служещ за спиране набезите на вражеските племена. Тези фигурки се обръщаха в посоката, в която се намираше, и се изричаха магически заклинания. Понякога се пренасяха жертвоприношения. Ако врагът бе силен и мощен и имаше голяма опастност да нападне земите тракийски чрез турнир се избираше най-добрият и именно той бе пренасян в жертва. За него бе голяма чест, защото при боговете може да отиде най-достойният! Така ще предаде посланията на племето и ще остане в покоите на боговете. Ето тези ритуали възприеха елините, когато завладяха техните земи. И тези заклинания и магии се извършват все още в Константинопол и скулптурите им могат да се видят. А най-големият срам е, че те се извършват от свещенници, дали обет пред нашия Бог. И защо трябва да ни е чудно, че Лъв и Омуртаг разсякоха куче по езически обичай? И колко ли магьосничества са сторили срещу кхаганите ни и саракта? Но Бог вижда. И всеки ще получи заслуженото според делата си.
Византия настрои сърбите срещу нас и се започна война, която продължи три години. В нея загинаха кхагана Пресиян и сръбския княз Властимир[33].
Като останаха без водачите си и без да сключат мир, войната спря и войските се оттеглиха .
[29] Пресиян-/836-852/-кхаган на България
[30] Теофил-(813 – 842 г.) е византийски император от 829 до 842 година.
[31] Маджари-номадски племена, деди на съвременните унгарци
[32] В Константинопол
[33] Властимир/805-852/-сръбски княз
Борис
Борис бе приемникът на Пресиян. И за него изначало моите братя нищо не пишеха, но когато след време трябваше да се припомнят делата му, не знаеха какво е направил. И що сториха поради глупостта си!? Много просто, сътворяваха се легенди и чудеса, с които идващите поколения трябва да се съгласят. Но те, потомците, няма да са глупци и да повярват в измислици. Животът на кхагана, както на всеки, заемал българския трон, не беше лек. Още на следващата година от възкачването си Борис сключи договор с Великоморавия[34]. Вероятно целта му бе тази новосъздадена държава да пази северните ни граници, но когато научиха за това, франките много се разлютиха. Настроиха хърватите[35] да воюват срещу нас. Започна война с много жертви. След като не бе победен никой, се сключи примирие. Но планът на франките бе: като съсредоточим цялата си войска на запад, те да нападнат Великоморавия и да я разгромят. На тях не им бе нужна нова държава, която да съперничи на великите сили, а и на всичкото отгоре-славянска. Франките правилно прецениха, че с войната си с хърватите, българската войска е уморена и изхабена. И не сгрешиха. Нападнаха Великоморавия, и въпреки че войските ни бързо се придвижиха на север, за да им помогнат, бяха разгромени. Българите се принудиха да се съгласят на мир с франките. Тъй като Борис щеше да загуби много земя, прие условието на франките, да се покръсти в тяхната вяра и самият папа да стане негов духовен водач. Редом с него се покръсти и цялото му семейство и семействата на братята му Дохс[36] и Петър[37]. „Облаци от франки връхлетяха българската земя.”[38] Дойдоха проповедници и започнаха да покръстват народа ни. И кхаганът се покръсти[39] като прие римокатолическата вяра. Византия като видя, че се оформя силно съглашение, сключи съюз със сърби, хървати и великоморавци за общи действия. Борис разбра за тези намерения и пръв нападна Сърбия. Тук искам да отбележа, както и по-горе, че целта ми е не да описвам битките, а тяхното отразяване в писанията ни. Там се споменава от моите братя, че българите били разбити и пленени. Ами ако е така, братя, поради каква причина сърбите ще даряват враговете си!? И поради каква причина българите ще отведат двамата синове на Властимир – Строймир и Гойник в Плиска!? И поради каква причина двамата останаха толкова дълго и никога повече не се върнаха в Сърбия!? Синът на Строймир – Клотимир се ожени за българка и му се роди син Чеслав[40]. И защо този Чеслав реши да избяга от българите и потърси помощ при сърбите, ако е бил на гости в столицата!? Ще отговаря аз. Поради това, че сърбите са били победени и двамата сина на Властимир бяха взети като заложници. И поради тази причина Чеслав избяга и потърси помощ от враговете ни – византийците. Мои братя черноризци, знам поради какви причини преиначавате делата на Бориса. За да можете после да кажете:” Виждате колко много нещастия му се случиха на нашия кхаган, когато беше езичник, но като прие светото кръщене и Бог го взе под своя закрила, започнаха да стават само хубави неща.” Толкова наивно, че чак смешно. И пишете, че земетресения са се случвали, та суша, та болести, та глад, та какво ли не. А след кръщенето всичко е вървяло по мед и масло. Нима Бог ще е доволен от вашите дела братя, като преиначавате истината и говорите лъжи!? В името на Бога ли ги сътворявате тези неща, или може би сте изпълнявали нечия заръка!? И войн; създавате, несъществуващи между царете в името на лъжливо Христово благополучие. Кога видяхте, че Борис нападна ромейския саракт и завладя земи, които бяха български още при Пресиан!? А после с щедър жест императорът връща тези земи на кхагана, който се е съгласил да приеме христовата вяра. Че нали при такова раздаване на ромейски земи императорът ще бъде веднага убит от самите ромеи. Истината бе, че Борис криеше от болярите, че се е посветил на Римската църква и е предал древните си богове. За предателство кинешът бе безпощаден. Очакваше го учук. Византийците като научиха за това, му предложиха да приеме източното православие и да се откаже от западната църква. В противен случай щяха да го предадат на боилите. Ако пък успее да покръсти българския народ в християнството, му обещаха, че с тяхна помощ ще бъде предотвратен всеки бунт. Борис знаеше, че рано или късно ще трябва да приеме християнството и по този начин да обедини българи и славяни. Но не бе сигурен на кого да служи църквата: на Рим или Константинопол. На кого можеше да разчита? По-важно за кхагана бе кой е по-силен: Византия или Рим и Немското кралство. За него бе без значение разликите между двете църкви, важното е да се започне и да не сгреши в избора си. Знаеше много добре, че нямаше да е лесно. Една такава сигурна защита при евентуални бунтове бе добре дошло за него. А и обещаха византийците, че тридесетгодишен мир ще сключат, ако народът се покръсти. Съблазните за този мир и обединението на славяни и българи под един закон бе съблазнителен за кхагана и той прие източноправославието. Като кръстник му бе лично византийският император Михаил[41] и в знак на благодарност Борис прие неговото име за кръщелно. Потърси подкрепата на комитите, приели Христовото учение и най-вече на славянските първенци, които можеха да вдигнат огромни маси славяни, за да го защитят. Като разбраха това, болярите проведоха кинеш и в него белите камъчета бяха 48, черните 52. От всички комитати започнаха да се събират войски и народ. Едни за смъртта на кхагана, други за да го защитят. Редом с въоражената редовна армия прииждаха селяни с брадви, ножове, вили и сопи. Войниците не знаеха кой са за кхагана, и кои не. Но тези, които носеха брадви и сопи, знаеха за кого са. И събра се огромно множество пред столицата. Едни крещяха:”Борисе, ти даде лош закон, но Бог вижда!”, „Който се отклони от боговете на дедите-за него само смъртта е възмездие и изкупление за сторения грях!”, ”Кхаганът е отстъпник от бащината чест и слава!” и искаха да го линчуват, други викаха в подкрепа неговото име. Като се страхуваше за живота си, а и за делото, което бе започнал, кхаганът се беше скрил. Но когато му съобщиха, че са дошли много славяни от саракта, за да го подкрепят и в тяхно лице ще има много повече съмишленици, отколкото врагове, Борис излезе пред народа. Вдигна ръка, за да настане тишина, и каза това, що бе намислил. Като чуха думите му, едни се разбунтуваха, а други започнаха да го приветстват. После каза, тези, които са съгласни България да стане християнска страна, да паднат на колене. Тъй като славяните бяха много повече от редовната войска, а и бяха ги обградили така, щото да не могат да се придвижват на конете си, войниците и боилите много се уплашиха. Като видя тоз страх, кхаганът придоби още по-голяма сила и нареди всички изправени боили да бъдат вързани. И настана битка страшна. Войниците сечаха славяните. Те пък поваляха войниците. Други войници, които бяха на подчинение на тези боили, съгласни с християнизацията, нападнаха войниците-противници. Много кръв се проля, но всичко приключи с победа на Борис. И нареди кхаганът да бъдат посечени разбунтувалите се боили и всички от рода им до дванадесето коляно. Жестока бе разправата на кхагана, а жестокостта произлиза от страха. Страх за собствения живот и същевременно налагане на страх в дръзналите да застанат срещу него. И преди тази сеч до мен стигаха слухове за небивали жестокости, на които не бих искал да вярвам, но във всеки слух може би има и частица истина. Чувах пример, че маджарите пиели кръвта на убитите и им изяждали сърцата, докато още туптят. По този начин придобивали сила. А жените , които отвличали, събличали голи, привързвали ги за косите към конете си и така ги откарвали до стана си. Но техните действия, разбира се, отстъпват много по жестокост от тази на викингите[42]. Те пък като правили набезите си, хващали някой пленник и с брадва отсичали връзката между гръбначния стълб и гръдния кош. Измъквали му белия дроб отзад и го пускали да си върви. Тъй като по този начин човек може да живее цял ден, всички, които виждали окървавения бял дроб, който се движел при всяко вдишване и издишване, изпадали в ужас и се разбягвали и изпокривали, като оставяли всичко в ръцете на нашествениците. Дедите ни пък разказват, че когато сме воювали редом с готите[43] , са виждали как прекарват на враговете си конски косъм от едното му око и го изваждат през другото.Така прекараният косъм при най-малкото си движение като нож започва да реже плътта и създава неописуема болка. И така победените ги следвали навсякъде, поведени само на един косъм. Не мога да проумея каква болна мисъл би трябвало да има човек, за да измисли това. Но и тук, в саракта, нещата не бяха по-различни. Площадът на Плиска представляваше огромно море от кръв. Войниците докарваха завързаните хора, посичаха ги на дръвника, а после хвърляха телата и главите им на волски каруци , които ги отнасяха някъде.А волските каруци бяха наредени една след друга и не им се виждаше края. От каруцата, върху която хвърляха телата, се стичаше кръв. Палачите също се сменяха, защото се уморяваха, и понякога смъртта идваше чак след третия удар. Тогава жертвата понякога ставаше и започваше да вика, като от нея пръскаше кръв и плът. Които припадаха, не ги свестяваха, а ги водеха направо на дръвника. Много жени падаха на колене и се молеха да бъдат пощадени децата им, но Борис се страхуваше да ги остави живи , пък и го правеше, както казах, за назидание. Може би подобно на хазарския кхаган , бе посетен от ангел небесен и също е чул думите му:” Твоите дела не са угодни Богу, но твоите намерения са. Вярата не се проси, а се получава с меч.“ Всред осъдените почти всички му бяха приятели от детството. С тях бе играл, бе воювал , бе споделял мечти. Сега те го гледаха с омраза, ненавист и може би със съжаление. Всички бяха горди и никой не помоли за милост, дори гледаха със строг поглед жените си, които се молеха за децата си, надявайки се ,че на кхаганът ще му дожалее да прекъсне завинаги детската усмивка.Казано е, че вярата не трябва да се меси в държавни и военни дела, и за това имаме поговорка: ”Ако сабята имаше два върха, щеше да се нарича търнокоп.” Но Бог вижда. Жестокостта е спътник на страхливия човек и той не може да бъде благороден. Прости, Господи, моето еретично мислене, но аз също смятам, че благородството идва с душата. Че то се придобива постепенно с многото животи, както и таланта, интелигентността. Може да бъдеш много умен и много хитър, но да нямаш и частица от изброените качества. Знанията се придобиват от рождението до смъртта и не вършат никаква работа, ако не си ги приел с душата си и развивал. Защото алчност, злоба, жестокост, властолюбие, надменност, нахалство и още много други качества показват доколко човек е съхранил себе си. Колко струва като такъв, как ще умре и какъв ще се роди после. Какво ли са чувствали тогава близките при техния вид, не ще узная никога, защото само този , който е изпитал тази участ, знае какво е в душата му. Жалостта, добротата, скромността се придобиват не от един живот, защото той е много кратък, за да имаме възможност от зли да станем добри. Поне аз такъв човек не познавам, макар че много хора си мислят, че като са религиозни и направят едно добро дело, и това е достатъчно. Но от душата ли е било това дело, или от някакви користни цели, само защото го изисква тяхната религия!? Онази касапница продължаваше дни наред от утро до мрак. Всяка сутрин тези, които не бяха на площада, за да наблюдават екзекуцията, бяха изкарвани насилствено от домовете им, въпреки че не бяха с нищо виновни. Ето какво разказваше един очевидец. „Небето се скриваше от облаците мухи, които пиеха още топлата кръв. После отлитаха и идваха нови. И те отлитаха и идваха други. Дни наред. Кацаха навсякъде. По главите ни, по устните ни , по храната ни и всички; изпитвахме ужас, че пием от тяхната кръв. По-скоро бяхме принудени да пием от тяхната кръв. Вечер пък не можеше да вървиш по улиците, защото гъмжеше от сомори[44], които разнасяха кръвта по житата, храната и дори във виното, като падаха в него. И ние ядяхме житото и пиехме виното, и храната, напоена с тяхната кръв. И тази кръв остана в нашите тела да тегне като прокоба заради извършения грях към най-силните българи, които останаха верни на вярата и България.” Плиска опустя. Повечето ; жители бяха избити и на тяхно място идваха нови, сподвижници на кхагана. Настаняваха се в опразнените домове, за да са винаги в близост до Борис и да откликнат в нужда. Но Борис не можеие да живее в този град, който ежедневно измъкваше от спомените му, картинини от престъпленията му. Започна да гради нов град-Преслав, който бе завършен за двадесет и осем години от неговия син- Владимир-Расате[45]. Често в името на някаква идея сме толкова убедени в нея, че вършим грях след грях, и дори не забелязваме това, въпреки че често други ни показват нашите грешки. Служейки на своите интереси, възвеличаваме хора и страни, които не заслужават това , а оплюваме заслужилите безпричинно. С времето първите остават в историята като благи и хрисими и дори се канонизират за светци , а тези, които заслужават тази награда, са подложени на забвение и обругаване. Най-голяма вина за това имат летописците и най-вече вие, братя мои. Това е защото не мислите с душата си, а с разума, който е несъвършен и подвластен на времето и силните на деня. Водени от собствените интереси, създаваме лъжи и грехове. Но когато ние, съдници на хората, все някога ше отидете там при единствения, който има право да съди - Бог. За разлика от вас, братя мои, Всевишният не различава черен от бял, нито беден от богат, нито християнин от мюсюлманин, нито българин от ромеин, нито вярваш от невярващ. Всички отиваме при него и понякога едва там разбираме, че животът ни е бил безсмислен и пропилян. Всички сме негови деца и тежко му на този, който е погубил брата си. Александър Македонски[46] завладя половиния свят. Изби милиони хора, а и свои най-близки приятели, и защо – за да го отровят най – близките му хора, да бъде заровен извън родината си и никога да не научи къде е гроба му. Кир[47] бе толкова умен, че познаваше всичките си войници по име. Но жестокостта и алчността му бяха завладели сърцето и нямаше други мисли, освен да покорява. Но, когато реши да завладее и земите на нашите далечни роднини масагетите[48], го привлякаха навътре в пустините и му отсякаха главата. Неслучайно е казано, че знанието е суета, защото то, знанието, не оформя душата на човека и е преходно. Митридат[49] раздаваше правосъдие на двадесет и двата езика всичките с които се говореше в саракта му. За да се подсигури преди да започне война с Рим, нареди да бъдат избити осемдесет хиляди мъже, жени, деца и старци само, защото са от ромейски произход. Въпреки това бе предаден на Рим не от тях , а от собствения си син Фарнак[50]. Отчаян от постъпката му Митридат се опита да се отрови, като пи вино със стрито на прах злато в него, но не успя и заповяда на един гал[51] да го прониже с меча. Примерите за такава власт са безкрайно много и жалкото е , че се гордеем с владетели, които са оставили кръв и сълзи сред народите, а тези, които са допринесли благоденствие и спокойствие за саракта – забравяме. Ще има ли наглостта да оневините Борис, че тези кланета са били в името на Христос. А той-неговият, а и нашият Бог-би ли оправдал действията му, а и вашите писания!? Юда[52] като разбра какъв грях е сторил, се обеси на смокинята и бе проклет от света. Но човек, разбрал нищожеството на своята душа и преценил, че е по-добре да сложи край на живота си, е на много по-голямо уважение от този, който никога не вижда грешки в своите постъпки. Историята познава много люде, с престъпления по-тежки от тази на Юда, които станаха герои, благодарение на кривонаписаната история. С тази си жестокост, кхаганът предопредели българите да бъдат претопени от славяните. Предопредели българите да погинат в едно с езика си, нравите, обичаите и техните мяста да заемат други, които впоследствие ще градят авторитет пред чуждите народи, не от собствената, а от слава на погиналите. Но Бог вижда, колко жалки са техните души, които са съгласни на всичко от страх пред смъртта. Той вижда и колко силни са тези, които посрещат Смъртта с вдигната глава в името на саракта, Родината, България. Може би, като Атех[53], ще трябва да научим хиляди папагали по една дума и да ги пуснем по света, та да не се загуби езика български, защото и ние, както и хазарите, ще се изгубим, претопени от страх и слабодушие.
[34] Славянска държава възникнала около 830 г. на територията на днешна Чехия Словакия част от Австрия и Унгария
[35] Славянска държава обявена като кралство в 925 г. на терторията на днешна Хърватия
[36] Дохс старобългарско име, което означава глиган. Старите българи често са се кръщавали с имена на животни. А предположенията на някои историци, че Тудор Дуксов е негов син, ми се виждат несериозни. Има разлика между Дохс и Дукс, нали?
[37] Когато папските легати посещават Борис, за да му предадат писмо от папата, предават такива и на двамата му братя, с молба да направят всичко, за да бъде приобщена вярата ни към Рим. По - късно отново им пише писма. Този път има и до Сандоке и Зергобула. Ако не са изповядвали Римокатолическата вяра, защо са тези молби?
[38] Теофилакт Охридски X век.
[39] според немския летописец Йохан Ститер-860 г., според Ритер-861 г.и немския историк Август Шльоцер, които предполагат, че покръстването е станало през 861 г.
[40] Чеслав Клонимирович e сръбски велик жупан (934-950)
[41] Михаил III Балба /Пияницата//842 – 867/ византийски император
[42] Скандинавски племена
[43] Готи-германско племе
[44] Сомор-стара българска дума означаваща мишка, плъх
[45] Владимир – Расате -/неизв.-893/ -кхаган на българите.
[46] Александър III Македонски или Александър Великие – владетел на Древна Македония, управлявал от 336 г. пр.н.е. до смъртта си през 323 г. пр.н.е..
[47] Кир Велики ок. 590 пр. Хр. – 529 пр. Хр.- създателят на Персийската империя.
[48] Масагети- Масагетите са древен иранскоезичен номадски народ обитаващ през Античността териториите на север от Персия.
[49] Митридат VІ Евпадор-132-63 пр. н. е.-цар на Понтийското царство
[50] Фарнак ІІ-63-47 г.пр.н.е.-Понтийски цар.
[51] Гал римското наименование на гот-член на германско племе
[52] Юда-предателят на Христос
[53] Атех- легендарна хазарска принцеса на сънищата. Българите също са вярвали в сънищата и гадаенето им.
Когато Борис, който не го наричаха вече кхаган, а княз, приключи това кърваво дело, иззе имотите на погиналите родове. Една част раздаде на тези, които го подкрепиха, а друга остави за хазната. Като приключи с бунта, реши да насочи вниманието си към утвърждаване на християнството, което смяташе, че ще е още по-трудна задача. Поиска от Византия служенията да се извършват на български, но разбира се тя не беше съгласна и получи отрицателен отговор. Няма да навлизам в подробности, за да не бъда отегчителен и затова ще бъда кратък. И като му отказа, Борис се обърна отново към Рим за помощ, по скоро не от нуждата, а за да притисне и уплаши Византия. Разбира се папата[54] също отказа, защото това би означавало опасност от създаването на една независима църква, неподчинена на никого. Византия не знаеше какъв ще бъде отговорът на папата, но като видя пристигналите неговите легати по българските земи, свика събор . Според Римската църква България влиза в областите, които би трябвало да се подчиняват на нея. Използвайки тези разногласия, Борис изгони всички гръцки свещенослужители от саракта, с което искаше да покаже, че ако Византия не се съобрази с неговите искания, щеше да поиска това от Рим. На събора в Константинопол папата бе анатемосан от източноправославната църква. За да не изгуби сферата на влияние върху българите, се съгласи страната ни да отслужва литургиите си на български[55]. Използвайки търканията на двете църкви, Борис поиска своя самостоятелна църква. Въпреки увъртанията на Византия, все пак след десет години на синода в Константинопол, това бе факт[56].
Не може да се отрече постиженията на Борис. Той бе хитър и ловък в дипломацията. Използваше разногласията, за да постигне това, което други държави изобщо не можеха да мечтаят. Но какво произлезе от тези негови действия? За добро ли беше това или за лошо? Войниците получиха нареждане да премахнат чуба[57] и пуснат коси според християнските изисквания. Тези изисквания бяха подробно описани в писмата на Фотий[58] до княза. Сред населението не бе издаден такъв закон, но се предполагаше, че тези, които носят чуб, не са съгласни с христианизацията, а това означаваше, че са против княза. Съществуваше опасност за техния живот. Доносите и клеветите избуяха като бурени. Страхът обхвана страната. Старите българи бяха обречени на изчезване и гибел. На тяхно място се поставяха верни славяни, доказали предаността си в съдбоносния ден. Те нямаха желязната дисциплина на българите и това криеше опасност от размирици. Дали това щеше да е добро за държавата, или ще бъде първата крачка към нейната гибел. Дали Борис[59] не беше се вселил в него? Когато човек е млад и силен, се чувства непобедим и върши неща, които са понякога свръхсилите му. Такъв беше и князът. Но с годините кръвта на изкланите боили все повече тегнеше на раменете му. Виждаше презрените погледи. Усещаше неизказаните тежки обвинения. И този град, който запълни със свои верни хора, безсънните нощи и тягостната самота, която чувстваше, всичко това го караше да се усамоти и да успокои угнетената му душа. Когато дойдоха учителите[60], реши, че ще е по-добре да се отдаде на монашески живот и да остави управлението на саракта на големия си син Владимир. Чест прави на стария кхаган, че се оттегли. Казвам го, защото знам, че човек, колкото повече остарява, започва да си мисли, че думите и делата му са изпълнени с мъдрост. Но мъдростта не се придобива с времето, ако не ти е заложена от преди. Бащите си мислят за децата си, че са неопитни и могат да сгрешат, което в много случаи е вярно, но нали от грешките се поучаваме. Поради тази причина старите не отстъпват позициите си и връщат развитието назад, защото се уповават на старото, а то не винаги е правилното. Невъзможността на младите да дават нови идеи и да ги развиват често ги кара да преминат в друго поприще, в което не биха били така полезни и което не е за благото на саракта. И тъй като остаряващият човек става все по-твърдоглав, си мисли, че ако не е той, всичко ще загине. Трудно напуска мечката кошера, независимо че пчелите я жилят и причиняват болка. Само високо развит човек може да каже:”Аз вече не съм достоен за този пост и не мога да го заема. Смятам, че друг би се справил по-добре” или”Разбрах , че започвам да допускам все повече грешки, които не допринасят никому полза, чувствам се изхабен и искам да се оттегля.” Но колцина биха сторили това!? Това показва и колко високо развити хора ни управляват. А старият кхаган го направи. Но клането остана завинаги в сърцата на хората и поради тази причина нито Климент, нито Наум, нито някой от учителите направи похвално слово за него.
[54] Николай е римски папа от 24 април 858 година до 13 ноември 867 година.
[55] 4.3.870 г.
[56] 879-880 г
[57] Чуб, чумб или чумбас-старобългарска прическа която придставлява конска опашка или грива. До около 1944 в северна българия все те още са се носили от местното население.
[58] Патриарх Фотий (820-891) византийски енциклопедист, ритор и патриарх (857-867 и 877-886). По произход – арменец. Ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, учител на Свети Кирил и византийския престолонаследник Михаил III.
[59] Бурис-бог на войната при каситите /виж „Войн;те на Селевк”/ Предполагам, че Борис е кръстен на този бог.
[60] Учителите всъщност са учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд
Владимир-Расате
Неслучайно Борис го постави на трона, а другите замонаши. В негово лице князът виждаше продължител на неговото дело. Умереният и спокоен син повече мислеше, отколкото да действа. С невероятния си интелект успяваше да предразположи към себе си дори и враговете. Беше толерантен към всяка вяра и оставаше свободно да се избира от народа. Това не бе угодно на християнските пастори, защото много от българите започнаха да се връщат в старата си вяра. Владимир редом с освещаването на църкви[61], освещаваше и порутени капища. Народът започна да вярва, че вече има право на избор и сам ще предпочете на коя вяра да служи. Свободата напираше да излезе и да зарадва сърцата на хората. Разказват още, че това бе първият кхаган, който не ядеше сам. Вероятно идващите след нас няма да разберат моите думи, затова ще поясня. От древни времена кхаганът се е хранил отделно от семейството. Той е седял на стол и се е хранил на маса, а семейството му е седяло на пода и се е хранило на софра[62]. Та Владимир погазил този ритуал и наредил и на семейството си да се храни редом с него на масата. Това било извън традициите и се приемало със страх от близките му. Разказват, че на масата често обсъждал държавни дела с децата си и искал тяхното мнение. Те били доста невръстни, но подхождали към въпросите много сериозно, давали такива решения, че кхаганът понякога се смеел дълго след като са се нахранили, а съм чувал, че понякога взимал предвид тяхното мнение като правилно и го изпълнявал. Още с идването на учителите Владимир ги привлече към себе си. Помоли ги да научат древната ни азбука. В процеса на научаването й учителите бяха много изненадани, че много от буквите ни съвпадат с тези на ромеите, финикийците[63] и латините[64]. Тогава кхаганът им разказал легендите на българските колобри[65], че азбуката някога е била на кимерите[66] и в последствие всеки я е променял според собствения си език. И именно затова си приличат помежду си. Учителите бяха изненадани от това. Климент пък му разказа една притча, която бе чул от устата на кхагана хазарски: Един сомор бил много гладен и толкова слаб , че се проврял през плетения кош и се добрал до житото. След като се наял , не искал повече да излиза от там , защото му било хубаво и така надебелял, че да се провре отново и да избяга вече му било невъзможно. Когато отворили коша, го намерили и убили. Та кхаганът добавил, че гладни се раждаме и такива трябва да си отидем, защото нищо не можем да отнесем със себе си. Същият този кхаган не признаваше еврейското учение и се страхуваше да не би и него да го накаже Бог, та и хазарите, както евреите, да се пръснат по света, но въпреки това го прие и стана точно това, от което се опасяваше. За разлика от исляма и вярата Христова, единствено в юдейството се говори за прераждане. Именно това сходство с вярата в Тангра накара кхаганът хазарски да я предпочете. Така народът, който му бе подвластен, по-леко щеше да приеме новото и нямаше да бъде насилствено принуждаван да изповядва съвсем различна религия. Но тук предпочетоха силата пред мъдростта.
[61] Единствената църква, която се знае с точност кога е освещавана е църквата в Равненския средновековен манастир. Осветена е на 23 април 889 г., по време на царуването на Расате. Тя не е разрушавана.
[62] Софра-ниска кръгла масичка за ядене
[63] Финикийци- древни жители, живеещи по източното крайбрежие на Средиземно море
[64] Латини-древно племе, населявало Рим.
[65] Колобри-старобългарските жреци
[66] Кимери-изначален народ, от когото произлизат всички индоевропейски народи.
Когато учителите научиха древната ни азбука и без труд можеха да четат спокойно на нея, нареди на Климент да създаде нова, в която да присъстват нашите, а не непонятните ченгелчета на Кирил. Климент, който като всеки българин бе буен и непокорен, започнал да увърта, че не бил по-умен от Кирил, че било грехота и прочее. Затова кхаганът го прекъсна и му заповяда това да стане за три месеца, и ако не са изпълнили заповедта, ще бъде посечен. След три месеца имаше новата азбука.Радваше се, че възложил тази задача на Климент, защото не се излъгал в неговия интелект и не сбърка в избора си. След това нареди всяка година да обучават по сто ученика. На тези ученици им бе наредено да обучават всяка година по още сто ученика, на които им възлагаше преводи на книги, житиеписания и пр. За две-три години вече нямаше манастир или писар, който да не владее новата азбука. Братята-черноризци с готовност превеждаха с новата писменост, защото тя бе много по-близка за възприемане и по-лесно се научаваше. И затова никой не прие Климентовата азбука като предизвикателство и да се възпротиви срещу нея, а напротив. Не знам дали някой вярваше, че Владимир ще изпълни заканата, но страхът и на учителите, и на българите бе стаен дълбоко в душите им и повярваха на думите му. А и заповедта на кхагана носеше някакво творческо настроение и жизнен импулс и пред тях се откриваше възможността да сътворят нещо ново и величествено. Как ли се е чувствал кхаганът, когато е държал новата азбука в ръцете си. Душата му навярно е преливала от щастие и гордост. Древната ни писменост бе възстановена за нов живот. Избра най-добрите ученици, според Климент разбира се, и потегли с войските на север, за да помогне на волжките ни братя срещу прииждащите пълчища на печенегите[67]. И острига косата си, и сложи чуб, та да бъде приет като техен брат. Там остави учениците си, та да разпространяват писмеността ни и да не се погине никога. По-късно се разбра, че е сключил съглашателство с Арнулф[68] земите на Великоморавия да бъдат населени с български и маджарски племена, които се бяха много сближили в неволите си. Като гаранция за това между България и Немското кралство бе сключен продължителен мирен договор. Като го видяха свещенниците на Арнулф така остриган, му викаха „ рас;то”[69] и се смееха. После и войниците му започнаха да му викат така, но той не се сърдеше на техните думи. И позволи на българи и маджари да навлизат в отвъддунавските ни земи и да се населват, а когато дойде време да влязат в новата си родина. Но затова трябваше да изчака пратениците на Арнулф. След това Владимир се върна в Плиска, и като го видяха така обръснат, много се уплашиха да не би сега синът да стори същото като баща си, ако някой не се покръсти в старата вяра. Но нищо такова нямаше. Първите, при които отиде, бяха учителите. Там един от младите ученици[70] на Наум току що бе написал „Проглас към Евангелието”. Йоан[71], който бе дошъл малко по-късно в старопрестолния град, бе преписал своите „Небеса” от кириловата азбука на новата, Климентовата и започваше „Учително евангелие”[72]. Като видя колко труд са вложили учителите и колко много ученици са станали техни продължители, се радваше и насърчаваше. За него не бе толкова важно дали писанията им възхваляват някой светец, или се поясняват христовите празници. За него по-важно бе, че новата азбука се развиваше и набираше сила. А вие мои братя, видяхте в него езичника и нищо добро не написахте, а го заявявате, че всичката книжнина се е сътворила по времето на Симеон[73], защото бе наш брат-монах и това за всички ви ще да значи чист, неопетнен, учен, благ, мил и какви ли не още положителни качества. И му преписвахте творби, които никога не е създавал. Мислите ли, че един суетен и славолюбив човек, какъвто бе нашият цар, би написал писание без да се упомене като автор!? Та спомнете си, братя мои, и бъдете откровени към себе си: Имаше ли Симеон време от непрестанните си войни да седне и да пише!?
[67] Печенеги-тюркско номадско племе
[68] Арнулф-немски крал 888-899 г.Император от 892 г.
[69] Rasato – обръснат/ит/, вероятно произлиза от r;site – обръснат /лат/.
[70] Константин епископ Преславски (9 век-10 век) е старобългарски писател и църковен деец
[71] Йоан-има предположения, че това е Йоан Екзарх. „Небеса” е писана преди 893 г. Йоан преписва много от творбите на Константин Кирил, като го нарича Черноризец Храбър, за да не помислят, че това са негови лични произведения.
[72] Учително евангелие – писано 889-894 г.”Небеса”-писано около 900 г.
[73] Лабаш /Лабас/ 893-927-цар на българите-след покръстването приема името Симеон, с което е известен.
Симеон
Не Симеон, а Лабаш трябваше да го наричате, защото той бе срам за християнството. Защото той бе езичник и грешник и е непристойно дори името му да е християнско. Защо премълчахте, че Симеон уби брат си[74], а забулвате истината с недомлъвки, та чужди братя-черноризци да пишат, че Владимир бил ослепен и хвърлен в затвора. Не бе ослепен[75], а бе извършен учук срещу него от родния му брат. Ще повярват ли децата ви, че е достатъчно написаното: „Симеон свали брата си и се покачи на престола.” [76] Не разбира се. То вие не вярвате в това, та децата ли? Та и слепец ще види, че това стана, защото изтече тридесетгодишният мир с Византия, а това развързваше ръцете на Симеон за неговите амбиции. А тези амбиции бяха да завладее ромеите и да стане кесар. А и Владимир току що бе завършил новата столица Преслав, красива и непрестъпна, готова сякаш да приеме новия кхаган. На кого угодничите, мои братя!? На Лабаш или на Христос!? Може ли така да се прегази клетвата пред Бога наш, да захвърлиш расото и да препашеш меч, само защото ти се е приискало да станеш кхаган!? Нима Борис не бе преценил, че не Симеон, а Владимир е по-разумният и подходящ за този пост. Ако един баща не познава що струват неговите деца, вие ли ще знаете!? И може ли впоследствие да прегазиш съседа си, само защото е защитавал с войските си далечни земи и да отхвърлиш няколко пъти предложения от тях мир. Че Симеон биеше ромеите е истина, но е истина, че техните войски бяха по границите на Византийската империя и се защитаваха от сарацините. И поради тази причина пращаха молби за мир много пъти, но не бяха приети. А вие братя пишете, че не ромеите, а той е искал това. Та нима битият ще откаже милост и ще иска да продължават да го бият!? И защо още криете, че когато маджарите го плениха в Дръстър, той им обеща, че няма вече да воюва с тях. Но в мига, когато се прибра в столицата, забрави за това и реши да им отмъсти за унижението. И защо не споменавате, братя мои, че същият този Лабаш извърши езически обряд и разсече куче в стана на печенегите, когато сключи договор с тях. И когато печенегите почти унищожиха маджарите и северните ни братя-българи, Симеон им подари Влашко с лека ръка. Срамувахте се, че ще компрометирате брата си ли? Че какъв брат може да ни е той!? Та както върви и светия ще го направите! И пишете, че учил в Константинопол в школата[77]. Кога и при кого бе ученик, та нищо не се споменава за това в гръцките писания!? Как един византийски учител не се похвали с този факт! То поне Фотий да бе написал поне ред за това[78]. Ако бе взел образование там, поне гръцкия трябваше да научи за толкова години, та при срещата си с Роман[79] да не се излага и да говори на „развален ромейски“. И питам ви аз братя-черноризци, поради каква причина се превеждаха писмата на Лъв[80] от Симеоновите секретари, когато в тях се мъмреше и упрекваше нашия княз. Защото Симеон искаше да излязат наяве тези упреци и това да става на всеослушание!? Нима не се е срамувал!? Срамувал се е разбира се, но не е можел да чете и затова се е съгласил на това унижение. Срамно е и за вас братя мои, това което сте писали и да преиначавате Истината! Това, че се стараеше всячески да прилича на ромеите по държание и облекло, не значи, че е ромеин. Сами знаете, че го наричаха „дете на мира“ не поради това, че е е учил в Магнавра, а защото майка му бе гъркиня и затова го наричаха още „полугрък“. И гръцкия учеше, за да е подготвен, ако някога се сбъднеше мечтата му да стане кесар. Но нека продължа моя разказ.
Като разбра какъв грях е извършил Симеон, Гаврил, по-малкия брат на Владимир и по-големия от Симеон, взе децата на Владимир и с бързи коне ги отведе на север, та да не ги погубят. По-голямото бе момиче и се казваше Болга[81], а по малкото бе момче – Риштав[82]. Запомнете имената, защото по насетне те щяха да повлияят не само върху нашата, а и върху световната история. Симеон разбра, че децата са избягали и пусна преследвачи, но така и не ги откриха. По-късно се разбра, че са избягали отначало при маджарите, които са навлезли по българските земи, съгласно договореностите между тях и Владимир, а по-късно децата са ги извели извън саракта ни, при Джун и Салахби /Олег/[83]. Същите тези двама, година след смъртта на Владимир измолиха кхаганът Алмиш[84] да разреши в Киев и Новгород да бъде използвана новата азбука като официална писменост и по техните земи. По време на убийството на Владимир в Плиска бяха дошли пратеници на Арнулф, за да донесат писмо, в което потвърждава съгласието му относно заселването на Великоморавия с маджари и българи. Като разбраха, че тяхното присъствие вече е безсмислено, оставиха подаръците на Борис и потеглиха назад към франкските земи. Старият кхаган като разбра що е свършил Симеон, го налегна печал, защото военолюбивият характер на сина му не бе добър знак за мира в саракта. Свика събор и прие греха Симеонов върху себе си. Не даде знак, че се е извършило братоубийство, а че той самият е решил така и се остави в ръцете на съдбата, като обяви новия владетел. Като се възкачи на престола, Симеон пое с войските си на север, за да прогони маджарите и българите от саракта. Но те бяха многобройни и навлезли дълбоко в нашите земи. Притиснаха го на Дръстър[85] и сигурно щяха да го убият, ако новият княз не беше им обещал, че ще изпълни намисленото от Владимир и Арнулф. Но когато го пуснаха, Симеон събра наново войска, съюзи се с печенезите, както споменах по-горе, и почти ги погуби. С тези необмислени решения князът си навлече гнева на маджари и северните българи. За тях той бе не само лъжец и братоубиец, но и вече техен враг. При създалите се нови обстоятелства мечтите им за своя държава вече изглеждаха илюзорни или в най-добрия случай щяха да минат пред още много изпитания, за да се осъществят. Времето щеше да го покаже. То показа единствено, че кръвните връзки между нас и северните ни братя бяха скъсани завинаги. Като предпочете печенегите пред маджарите, князът ги докара във войската си и опустоши цялата ромейска земя, та дори и дворци и църкви[86] в Константинопол. И при всичкото това „благо” , както твърдите братя мои, защо 20 000 българи напуснаха саракта, за да отидат при ромеите!? Не е ли срамно победителите да бягат при победените!? Горделив бе Симеон, надменен, честолюбив и войнолюбец. Аз не разбирах княза, а и хората, които донасят беди на другите и особено на близките си. Те не само, че не са от полза за никого, но и съм забелязал, че изпитват нескрито задоволство, когато те видят отчаян и изнемощял. Сякаш омотават въженце около душата ти и черпят цялата ти енергия, и без да са ти причинили смърт, но самият ти изпитваш чувството, че умираш. Мисля си, че ако тези хора не тормозят околните, ще се разболеят и умрат. Може би те са сътворения на Злото и затова са толкова чужди на останалите. Тях не ги интересува благоденствието на другите , а само собственото и изпитват завист , ако някой е доволен от живота си. Сякаш душата им се хранеше от Злото и Интригата. Изсипват гнева си върху всеки, който му опонираше или не е съгласен с неговото мнение и му олекваше. Само след миг отново бяха весели, сякаш не ги интересуваше, обругания дали страда, или не. Такива хора никога не си признават грешките и пораженията, а извъртват така нещата , сякаш някой друг им е виновен за това. Гордият търси причините за грешките си в себе си, а горделивият – в другите. Ако не искаш да сториш зло и го правиш , това значи, че си безсилен и слаб, и е същото, ако имаш възможност да сториш добро, а не го правиш. Бедни, нещастни души. Преди да направим или говорим нещо, трябва добре да помислим, а не после да търсим оправдание в думи, дела и начини да се поправяме. Ще се радваме ли след нашата смърт на ромона на потока или ще го приемаме като тътен[87]. Ние казваме”Бог вижда”, защото вярваме , че истината и справедливостта ще възтържествуват. Тъй като нашите помисли и действия са породени от егоизма и гордостта, често вършим дела, за които вярваме ,че са справедливи и богоугодни, а всъщност те не са такива. Най-верният повик на душата е Съвестта. Случи ли ти се да направиш нещо, което се осъжда от всички останали, а съвестта ти не проговаря, означава, че душата ти е мъртва, но ти не знаеш за това, защото тялото ти живее. Но то все някога ще умре и тогава ще остане само душата ти, но жалка и гнусна. Кой би искал да другарува с такава душа. Може би само себеподобните или никой. Животът и Смъртта се движат ръка за ръка. Ръка за ръка се движат Победата и Загубата. Ако не си премислил каква ще е Загубата, не би трябвало да търсиш Победата на всяка цена. Със своите победи Симеон предреши съдбата на саракта и нейната гибел. Предреши и своята, защото ромеите изсякоха статуята му на Хлебарското гробище и след молитви ; отсякаха главата. И Симеон умря. Сарактът не само не увеличи територията си, а загуби огромни територии. Маджарите и северните ни братя-българи, водени от Арпад [88] и с подкрепата на верния приятел на Расате –Арнулф,завладя завинаги Трансилвания и вече никога тази земя не се върна в пределите на саракта ни.[89]. Временните владения на ромейските земи скоро след смъртта му бяха възвърнати от ромеите. Симеон нито кесар стана, нито патриарх, за какъвто го подготвяше баща му.
Когато куманката[90] избяга от него, Симеон замонаши първородния си син, който трябваше да бъде законен наследник и реши първородния от втората му жена[91] – Петър[92] да стане кхаган, макар че не бе роден за такъв. Отне наследническите права и на Йоан – сина на Гаврил. А Яков по-малкия от него брат, поживи и замонаши, защото бяха от една майка-гъркинята.
[74] В един български летопис се казва „ и отиде Симеон при брат си и го уби.” Но този летопис неудобен на историците и църквата, рядко вижда бял свят и не се появява в българската литература.
[75] Регино от Прюм е един франкски историк от края на IX и началото на X века . векСпоред Теофилкт Охридски: Владимир” … напуснал живота в четвъртата година на своето управление. Наследник на всичко станал брат му Симеон…“. без насилие. Как е нопуснал живота си? От какво е умрял? Думите на Теофилакт Охридски будят съмнение, защото по-нататък пише, че данъците, които взимал цар Симеон били: ”едно певесмо, лъжица масло и едно яйце на година……и много изобилие имаше…”За съжаление историческата истина е коренно различна. Епископът на Кремона Лиутпранд пък пише, че Симеон „… подлъган от силното желание да стане цар, … преминал от тихия манастирски покой в бурния светски живот и предпочел да следва по-скоро отстъпнника Юлиан, отколкото преблажения Петър…“, т.е. отказал да се занимава с науки и философия и решил да завземе властта.
[76] неизвестният летописец – „Чудото на св. Георги с българина”
[77] Магнаурската школа
[78]Фотий е бил ректор на Магнаурската школа точно тогава, когато би трябвало да учи в нея и Симеон. Но в писмата си до Борис никъде не споменава този факт.
[79] Роман I Лакапин ( ок.870-948) византийски император от 920 г. до детронирането си на 16 декември 944 година. Из „Слово на мира”
[80] Лъв Хиросфакт-византийски дипломат
[81] Болга,/887-957/Света равноапостолна княгиня Олга (след кръщението си приема името Елена) е киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Позната е още като Хелга и Улджай.
[82] Рищав или Рищау-кхаган на Волжка България от 895 г. Тогава все още малолетен е подкрепян от Олег, /впоследствие съпруг на Олга/ и Алмиш Джафар
[83] Джун и Салахби са съуправници на Киев и Новгородската област от 875 до 921 г. Джун е сина на Будим, а Будим е брат на Омуртаг. ,т.е. първи братовчеди.
[84] Аламус (ок. 820 – ок. 895 )Алмош или Алмиш (Алмас) Елтебер; края на 9 век – началото на 10 век) е първият мюсюлмански кхаган (емир) на Волжка България.
[85] Силистра
[86] 921 г- изгаря дворците, в 923-зърквата „Света Богородица” а по късно църквата „Свита Теодора”
[87] Старите българи са погребвали праха на мъртвите край реки, потоци и езера.
[88] Арпад -/род. ок.850-855-поч 907/-маджаро-български владетел, син на Аламус. Аламус е чичо на Симеон. Майката на Арпад е маджарка.
[89] България губи близо една четвърт от територията, която е имала при Борис.
[90] Първата жена на Симеон-Кубера е куманка. От нея има един син Михаил.
[91]Втората жена на Симеон-Мариам е арменка. От нея има трима сина
[92] Свети цар Петър ( 912 г. или около 900 г., †29 или 30 януари 969 г.) е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Сключил брак през 927 г. с Мария –дъщеря на Христофор и внучка на византийския император Роман Лакапин 920-944 г.От този брак се ражда дъщеря им Ана, която става жена на руския княз Владимир и от този брак се раждат Борис и Глеб.
Петър
Петър стана княз, въпреки своето несъгласие. Познавайки същността си, той не приемаше това решение не поради недостатъчните си качества, а поради страха. Страха от отговорността, страха от ромеите, страха от отслабналата държава, която можеше всеки миг да бъде унищожена, страха от законния наследник Риштав и брат си Михаил, страха от глада и беднотията, която бе обхванала саракта и всеки миг можеше да се превърне в огнище на бунтове, и най-вече страха от самия себе си. Опасенията му се сбъднаха. Въпреки че имаше поддръжката на Византия като съпруг на Мария Лакапина[93], Петър често бе изоставен и водеше битките си за оцеляване сам. Ромеите изчакват България да отслабне още повече и без много кръвопролития да стане тяхна. На княза му се налагаше да защитава престола си от двамата си братя Михаил и Йоан, а после от сърбите, които се надигнаха след като Чеслав избяга от Плиска. Маджарите не бяха забравили погромите на Симеон срещу тях и многократно нападаха саракта. Риштав или Рищау, както наричаха сина на Владимир, отдавна бе кхаган на северните българи, а Болга, впоследствие наричана княгиня Олга, бе обединила Великата Рус. Та тази Болга имаше син Светослав[94], който имаше правото на българския престол. Този Светослав вярваше в Тангра и не забрави клането Борисово. Вдигна своите войски и нападна саракта. Тъй като не срещна подкрепа от боилите и войската, защото радетели на старата вяра почти нямаше, Светослав изби много хора и стигна близо до Константинопол. Той смяташе, че като пристигне в саракта ни, ще срещне побратими по вяра и идеи. Но такива просто нямаше или бяха много малко. Омразата изпълни сърцето му и не жалеше никого. Повика тогаз Петър византийците да помогнат. Но те не бързаха. Времето работеше за тях. Чакаха сгодния момент българските войски да бъдат унищожени от Светослав, глад да покоси саракта и тогава да се намесят. Когато този ден дойде, нападнаха изтощената войска на Светослав, който се скри в столицата ни. След преговори за мир Светослав се оттегли с останалата си войска. На връщане към родните си земи бе убит от Кура-кхагана на печенезите. И от главата му направиха чаша, както стори Крум с Никифоровата, и пиха вино, за да вземат и те силата на Светослав. Така страната ни бе покорена от ромеите и те дълго пиха вино от неразумните ни глави, защото когато не знаеш как да я използваш, тя става само за това.
[93] Ирина (Мария) Лакапина е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I (927-969). Родена с името Мария, тя е дъщеря на Христофор, син и съимператор на ромейския василевс Роман I Лакапин
[94] Светослав(845-972г.)-син на Угор Лачин.