За добро или зло, с раждането си съм попаднала в категорията „слаб пол”. Колко сутрини съм проклинала съдбата си на жена, но пък и колко сутрини съм била благодарна... Днес, когато отворих очи и моята „силна” половинка ми поднесе чаша ароматно кафе в леглото, без да искам се хвърлих във философски размисли и си зададох въпроса – какво и е нужно на една жена? В какво можем ние, капризните цветя на природата, да открием удоволствието. Толкова ли е сложно и трудно, колкото целият мъжки свят се опитва да ни внуши. Или по скоро си намира оправдание за собственото си неумение да разгадае обърканата женска същност?
А дали само те срещат затруднение, дали е наистина толкова объркана тази наша природа? Кое е това „нещо”, което наричаме удоволствие? Колко ни е трудно понякога да асимилираме какво удоволствие, по дявалите, може да има в това да се наливаш с бира в някоя квартална дупка с още дузина, брадясали и плувнали в пот, позастарели мъжкари, след двучасово безсмислено гонене на футболна топка в училищния двор и то в неделя. Не е ли очевидно, колко по-приятно би било да се поразходиш с любимата си в някой парк или по магазините, след като старателно заедно сте извършили седмичната хигиена на дома, който споделяте. Да, ама не!
Самюъл Бътлър е казал: „В крайна сметка, удоволствието е по-надежден съветник от правотата, или чувството за дълг.” Та разсъждавайки в тази посока , докато всъщност изпитвах удоволствие, равняващо се на блаженство, отпивайки бавно от горчивата течност, стигнах до извода, че определено маршрутите на мъжкото и женското удоволствие са съвсем различни, да не кажа, че посоката им е диаметрално противоположна. А колко са на брой тези маршрути? Ето на този въпрос със сигурност и Господ няма отговор! Времето за мързелуване, с което разполагам може да ми стигне само да маркирам някоя и друга посока, но да, само да маркирам. Замисляла ли се някоя от нас, съвременните забързани, крехки създания, че ако пренебрегнем за малко въпросното чувство за дълг (с което сме белязани болезнено, благодарение на природната ни обреченост да сме продължителки на човешкия род), надали има друго същество, склонно да изпитва удоволствие и от най-дребния и несъществен детайл от сивото ежедневие? Ще перефразирам познатия израз „Какво му трябва на човека?”(не се подвеждам по транскрипцията на английския израз, просто се опитвам да избягам от обобщението) и ще попитам – „Какво и трябва на жената?”.
Само си представете – прибираш се вкъщи, меко казано скапана от безкрайния работен ден, с поне четири торби в ръка и амбицирана да се проявиш като добра домакиня и... О,чудо! Купчината чинии, които сварваш всеки ден в мивката просто я няма – Шок!
По някаква непонятна за теб причина, децата са разтребили всекидневната, а и стаята им е в изненадващо приличен вид – Шок!
Съпругът ти не е кулинарен факир, но се е постарал да „метне” една пица във фурната, защото се е прибрал малко по-рано от теб днес – Шок!
Влизаш в банята и без дори да осъзнаваш какво се е случило преживяваш най-голямото удоволствие за целия си ден, а и не само за него.
Отиваш притеснена на работа. Знаеш, че денят ще е кошмарен, защото шефът ти е поставил, направо невъзможен, краен срок за приключване на проекта, по който работиш. Влизаш в кабинета, пускаш секретаря, от когото не очакваш нищо добро, нооо... грешиш! Още снощи босът е звъннал с добрата новина, че срокът ти е удължен с една седмица. Няма от какво да се притесняваш. Установяваш, че фирмата най-накрая е сменила проклетия интернет доставчик, който създаваше само главоболия. А съседното бюро, на некадърната колежка, дето все теб обвиняваше за грешките си, е празно. Напуснала е! Та, кой казва, че не можеш да се почувстваш добре на работното си място? Не е просто добре, това е истинско удоволствие!
Виждам дъното на чашата с вълшебното сутрешно кафе. С малко неудоволствие ставам и поемам по някой от онези безбройни, и неразгадани от никого маршрути, който надявам се ще ме отведе до поредната доза дребничко женско удоволствие. И аз като всяка жена, това объркано създание, единственото, което е в състояние да изпитва радост и от най-незначителния детайл на сивото ни ежедневие.
------------------------
Фото - *** - фотограф: Просто Любитель / http://www.lifeisphoto.ru/photo.aspx?id=570843