Прохладна и свежа е утринта. Ароматът на бор и релаксиращата тишина отвориха очите ми в ранни зори. За съжаление всички от компанията, преживяваха тежко последствията от снощния купон и с магарешка категоричност отхвърлиха предложението ми за ободряваща разходка по Рилските пътечки. Реших сама да пообиколя периметъра около тежкарския курорт и да се полюбувам на селцата накацали по склоновете на планината. Селските ми корени все натам ме теглят, пък и нищо чудно да открия и видя нещо интересно и неочаквано.
Вероятно, с пораздрънкания ми бегач, сме изминали не повече от осем или десет километра по пътя надолу и погледът ми бе привлечен от интересна гледка. На близко разстояние, над едно село се белееха параклиси. Не един или два, доста повечко ми се сториха. Любопитството ми ме поведе право към селцето с впечатляващата „огърлица” от малки храмове – село Радуил. Оставих вярното си возило, близо до мегдана, и тръгнах на проучване – да поразгледам, да си побъбря с някого. Озърнах се наоколо, странна гледка прикова вниманието ми – гордо експонирани, на най-личното място на селото, кипреха внушителните си телеса танк и самолет. С един бърз поглед се уверих, че никой около мен не е забелязал спонтанната ми, навярно идиотска, усмивка и се отправих право към тези странни, очукани и забавни паметници, които ме върнаха в отминалите години на социалистическия арт. Нямаше грешка – пред мен достолепно стърчеше дулото на един екземпляр от серията Т-34, а малко по-встрани переше крилете МиГ-21(спарки).
Вече бях сигурна, че денят ми ще е ползотворен, интересен и разтоварващ. Така и се случи. Много неща можеш да научиш от сладкодумните българи на село. Трябва ти само ентусиазъм и жажда, които да те отведат до кръчмата, нататък е лесно и вълнуващо. Възрастните хора, с чисто сърце и мерак, разказват на всеки пришълец за родното си място. То и причини си има, селото все повече, се посещава от любители на селския туризъм – и българи и чужденци идват много. Насядали, около масите, домакините спорят, хвалят се – на сладка раздумка и греяно винце. Веднага попитах за пъвото, което видях, и което ме спря в селото им – наниза от параклиси. Хората тук са силно вярващи, разказват, че вярата е спасила не един човешки живот. Православни християни са. Затова и около неголямото им село са изградили 12 параклиса и един манастир. Неотдавна, с общите усилия на хората и църковното настоятелство, на едно от красивите места в Радуил, изникнал и тринайстият параклис, посветен на „Св. Димитър”. Всеки помагал, кой с каквото може – със средства, с труд, жените с храна. То е за хубаво, за здраве е, поверието казва, че божият храм пази хората от зли духове. А каква красота е манастирът им – „ Света Богородица”!!! В двора му има и спално отделение, и кухня.
Те, туристите идват тук заради въздуха, спокойствието и тишината, продължават да ми разказват, ама и храната ни е хубава и истинска. Все домашно е и сиренето, и млякото, и яйцата. Месото и зеленчуците също. Така както за нас така и за гостите ни. Благо ми е някак да ги слушам, да гледам блесналите им погледи и да отпивам от червения еликсир в чашата ми, която все някой долива незабелязано. Канят ме на риболов, три реки се вливат в Марица, току над селото. Ако риболовът ми е скучен, задължително да им гостувам на събора през август или септември на международния бобфест, който организират. Той фестивалът е музикален, танцов, хумористичен, но... бобът е на първо място! Той е голямата гордост на радуилци. От баби на внучки се предават рецепти за гозби с фасул. Повече от 32 вида от този зеленчук отглеждат тук. Дали е вкусен? Този въпрос е направо обида за всеки радуилец – „бобът ни е 80 % масло, ама тоя дето го дигаме на фасулевица или притки, „пешака” дето расте по земята, по не го бива”. И до ден днешен, тук ще чуеш приказката: „Един килограм боб, един килограм пъстърва и един заден бут от сърна свалят човек от бесилото”. Скъп е, щото това семе само тука се хваща, почвата му помага, та за по малко от 10 лева килото почти няма да намериш кой да ти го продаде.
Превали пладне, не се усеща времето в такава компания, но дори с неудоволствие, трябва да тръгвам. Сигурно приятелите ми вече са се събудили, а аз нямам търпение да им разкажа, до какъв пропуск ги доведе мързелът и махморлукът. Другия път може и да ми правят компания. Как да изпуснеш това преживяване?! Не го изпускайте и вие, посетете Радуил, моят речник не стига да ви предам подробно удоволствието и емоцията. Почуствайте ги лично!
-------
Паметник - Самолет - Миг 21ПФ село Радуил (Monument - Aircraft - Mig 21PF village Raduil) Автор: Петър Овчаров