Март. Предзалезен час. Застудява. През нощта зимата се връща в града. Локвите, в които само преди половин час се къпеха врабчетата, се покриват с тънък лед.
По улицата върви старец с черно палто и сива заешка шапка. Върви със старческа походка, без да бърза. За къде да бърза старецът? Старецът влиза в хлебарницата. В хлебарницата - малко кафене. Три стойки и масичка с два стола. Старецът поръчва бутерка и чашка кафе. Преди да отпие глътка, известно време той грее премръзналите си пръсти с чашката. Случаен свидетел на тази сцена би бил много изненадан, узнавайки че старецът съвсем не обича кафе и никога не го е обичал. Той не намира никакво удоволствие нито в аромата, нито в острия вкус на тази напитка. Той обича чай, сок, минерална вода, какао, мляко, в крайна сметка не би отказал и едно малко. А кафето, не че не може да го търпи, но не разбира вкуса му. Кафето не е противно на стареца, но старецът не получава от кафето никакво удоволствие. Още повече, ако старецът пие кафе, той не може да удовлетвори жаждата си и след чашка кафе задължително ще пие нещо друго. Обаче, ако някой му предложи кафе, той никога не отказва. Първо, не му се иска да обиди предлагащия. Второ, той е станал жертва(ако тук е приемлива тази дума) на масовото внушение. Всички наоколо казвали, че кафето е вкусно. И ето той повярвал или по-правилно е да се каже, привикнал с мисълта, че кафето е вкусно. Даже, ако му кажеха, че той не обича кафе, старецът би бил много учуден, и би започнал съвсем искрено да доказва, че това не е така.
Ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал, но ако избирал сам напитка, тогава предпочитал нещо друго. И все пак, понякога този странен старец поръчва именно кафе. Лично. Както сега. Сергей Илич(така се казва старецът) опитва меката свердловска(или както сега се нарича) баничка и отпива глътка.
Детството. Той на седем, сестра му на пет. Пристигнала е леля им от Саратов, донесла е знаменитите саратовски кифли. Че са знаменити той разбра по-късно, а сега, със сестра, си обикалят дома и разнасят тези кифли със странна форма, показвайки ги на гостите. По какъв повод са били гостите вече не помни. Сестра му изпуска парче от кифлата и се залива от плач. Утешават я.
- Всички на масата! - вика ги мама - Деца, сядайте на масата!
Розов абажур. На стената стенен часовник и портрет на прадядо им. На масата торта, бонбони и кафе. Муцунката на сестра му е омазана с шоколад.
Глътка.
Сутрин. Бяло-синя покривка на масата. По радиото върви «Пионерская зорька»(1). Татко вече е тръгнал на работа. Той излиза по-рано, а Сергей и Лена(сестра му) бързо дояждат кашата, бърборейки за свои неща, ученически.
- А Денисова разказваше, че е видяла в гората антилопа.
- Лъже твоята Денисова. Антилопи в нашите гори няма.
- Разбира се, че лъже! Тя каза още: „Почерпих я с курабийки. Като че ли ще яде антилопата нейната курабийка!”
- А може да е било женски лос?
- По-скоро кобила.
- Или крава.
- Такава грациозна! Като антилопа!
- Деца, размърдайте се, закъснявате!-бърза мама, - Сипете кафето в тарелката за да изстине по-бързо.
Навън е циганско лято. Сергей и Лена минават през кварталната градинка. Пътечките са пометени от чистачите, но все пак, тук-там се виждат опадали листа. А под дърветата е пълно с тях. Офиките са накичени с ярко оранжеви гроздове. Подсказват за снежната зима.
- Лъжкиня е твоята Денисова. И глупава. Точно така й предай!
Глътка.
Университетският двор. На входната врата има няколко закъсняващи. Едър, сърдит младеж не пуска никого.
- Не може! Разходете се!
- Чакай, чуй! Само три минути сме закъснели! Навярно и преподавателят още не е влезнал в аудиторията! Пусни ни!
- Не мога да ви пусна! Разпореждане на ректора. Елате за втората половина.
- Ех, ти!...Добре. Утре аз съм дежурен. Само да не се окажеш в моето положение. Да тръгваме момчета!
Всички тръгват. Пред вратата за кратко се застояват Сергей и непознато момиче.
-Да опитаме през столовата!
Университетският стол се намира на първия етаж и има отделен вход от улицата. Но на входа му също ги посреща сърдит цербер.
- Идиотщина! - възмущава се Сергей, - борят се със закъсненията и тласкат студентите към разходки. Ще пропусна теорията за машините и механизмите. А представи си, че точно на тази лекция ми е писано да разбера нещо много важно? Какъв инженер ще излезе от мен?
- И какво ще правим?
- Какво ще правим? Ще се разходим разбира се! Имаме половин час на разположение. Къде да отидем?
- Може в някое кафене, да пием кафе?
- Да тръгваме!
Малко кафене на тиха уличка. Само двамата са. Няма повече посетители. Стените са изрисувани, вероятно от някой примитивен художник. Рисунките са на тема „Събиране на реколтата”. Дървени маси. Кафе. Бисквити.
- Как се казваш?
- Таня!
- А аз съм Сергей. В кой курс си?
- Втори.
- А аз съм трети.
Свири тиха музика. Кафето вече е изпито, а двамата продължават да говорят.
- Време е да вървим. Скоро ще започне втората половина.
- Таня! Какво ще правиш днес след лекциите?
- По принцип нищо особено.
- Може ли да се срещнем?
- Трябва да си направя домашното. Да начертая коничен редуктор. Помниш ли го?
- И още как! Още по-голяма причина да си срещнем. И редуктора ще ти помогна да начертаеш.
- Добре!
Глътка.
Зимна сутрин. Светлината на заледените прозорци рязко изскубва от съня.
- Серьожа!
- М-м-м!
- Серьоженка! Ставай! Ще си проспиш работното време!
Сергей отваря очи с усилие.
- Моля ви господине! Ето ви кафе в леглото!
- Таничка! Благодаря ти! Всъщност аз ти бях обещал кафе в леглото! Утре...
- Аха! Ако се събудиш преди мен сънливко!
Светлината вече не му се струва толкова остра. Ласкавите ръце на жена му... Леко дразнене по бузите и гушата от бръсненето. Кафе и сандвич със сирене. Устни ухаещи на кафе. Палтото, обувките. Студ. Таниният силует на прозореца.
Глътка.
- Сега ще опиташ истинско турско кафе. Никой не може да го приготвя по-добре от Вахтанг.
- По-добре даже от мен?
- Мамче! Ти правиш изумително кафе, но не е турско. А Вахтанг прави турско кафе.
- Сергей Илич, Татяна Алексеевна, не се съмнявайте, - казва Вахтанг, -дядо ми беше турчин, той ме научи да приготвям такова кафе. Турското кафе се вари на пясък...ето така...минутка...Ето го! Почерпете се!
- Момичето ми, той не те ли обижда? - пита Сергей, когато Вахтанг излиза за мъничко.
- Какво говориш татко! Той е забележителен! Най-добрият на света!
Грузинско сирене, червено вино, ореховки, а зад прозореца - планините и синьото-синьо Черно море.
Старецът си допива кафето и тръгва към вкъщи. Вкъщи никой не го чака. Жена му е умряла преди десет години, сестра му преди три. Дъщеря му, зетът и внукът са загинали по време на Грузино-Абхазката война. Старецът не обича кафе. Но понякога го поръчва. И ако го попитат защо, той би отговорил:
- Някакси ми се прииска.
Но това не е така. Той не обича кафе. Не му харесва острият вкус и мирис на тази напитка. Той дори няма вкъщи кафе. Наистина, ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал.
Но никой вече не му предлага.
Няма на кого да предлага.
1. «Пионерская зорька», всесоюзная ежедневная радиогазета для пионеров и школьников.
Оригинал рассказа: Пять глотков кофе; Пумяух / © Copyright: Пумяух, 2006
Свидетельство о публикации №2610100278 / http://www.proza.ru/2006/10/10-278