Разказ на Демиен.
Отворих очи…Насреща ми букет червени рози. Същите! Светят белите капчици и сякаш болничната стая става още по-бяла. Мария-усмихната закачливо, както само тя си умее…Познавам много добре този неин начин на изразяване! Замаха с ръце да ми покаже, че въобще не е пуснала никой при мен, докато съм спала…Просто успя да ме разсмее!!!Да можех да нарисувам физиономията на моята дружка!
Да нарисувам…Мислено се връщам у дома-при портрета нарисуван от Никола , а розите…Розите изпълват с ухание стаята,душата…
Усещам се в Гранд Опера- на сцената. Танцувам и знам,макар да не виждам залата, че там е той и е щастлив…
-Мечтателко, личи ти! –Гласът на Мария ме връща обратно в болницата и леглото.-Разказвай какво се върти сега в главата ти? Подозирам,че е едно нещо…
Как да скрия?Та нали тя е връзката-единствена засега, между нас с Никола?! Само малко да мога да се поизправя! И дано да е по-скоро!
Днес е най-дългия ден на лятото. Нашите разказваха за чудесата,които могат да се случат в този ден. Слушали сме като деца какви ли не разкази за силата на земята и хората, свързани с природата по някакъв митичен и трудно разбираем начин. И всичко това идва отдалече…Не знам откъде, може би от дълбините на вековете,в далечни долини и планини, опиращи в едно море на изток…Колко много искам да ида там и да видя всичко разказано! Дали ще се случи?
Разказваше мама, как там има празници с танци върху разпалена жарава. Хора, които танцуват с икони на светци в ръце върху изгарящите въглени! Каква сила трябва да имаш в себе си,за да сториш това? Необяснимо е!
Най-интересното е, че когато видях за първи път портрета си нарисуван от Никола, аз видях и това…Видях жаравата, върху която ми предстои да танцувам. Да! Точно жарава! Дори чувам…Не! Усещам с всяка фибра на тялото си музиката, която диша над искрите. Древна,изначална,дивна!
Станах! Господи!!! Аз станах! Знам, че е само в мислите ми, но е толкова реално…
Мария! Аз ще танцувам отново!!!
Б.Калинов
Юни 2010г.
Пловдив