3
Създаваше вид на човек без грижи . Оставил се на монотонното ежедневие - Това е всъщносто очерк- бел.преп. - Без надежда нещо да се случи и съдбата му да се промени. Понякога го виждах как носи половинка хляб застава до оградата на Синагогата- Синодът- бел. преп- и почва да къса залък по залък и да го тъпче лакомо в устата си . Един ден както си седях на улицата за пореден път без особени очаквания някой да се спре и да купи поне една картина от мен той мина . Спря се и ми подаде къс дърво. Върху него бе нарисувал нещо ...
... Нещо като пейзаж в синьо жълто и бяло. Заприлича ми на Турция и нейното топло море. Останах учудена. Той каза - това е за теб - и ми го подаде .После отмина. Хората които бяха до мен го изгледаха. После един от тях каза -Май човека е влюбен - От тоя ден нататък аз започнох да си въобразявам хиляди неща. Мислех постоянно за него. Лицето ми изникваше пред очите ми . Изпитвах нужда да се притисна в него и той да ме прегърне с ръцете си. -ми - Сякаш чувствунах че ако това се случи поне за миг ше мога да се скрия от тежкия живот който ми бе предопределила съдбата .- - После го сънувах как лежи на паважа аз отивам при него -- отпивам вода- и той се повдига и ме целува . Но вместо целувка на устните си почувствувах - малка топлинка.
- Създаваше вид на честен човек и затова му викаха швестер но зад гръб шот таз дума не му отиваше-
На другия ден станах - това си го сънувала - това бях аз със елена - не ти си за съд-- и ми се прииска да го нарисувам. Вече си го представях в съзнанието си . Нарисувах го. Картината се получи удивително бързо. Същея ден беше празник. -Докато...--- Реших да позвъня на един търговец от пазара за да проверя .Оказа се...
2
Нарисувах го. Картината се получи удивително бързо. Същия ден беше празник . Знаех че той не е на Александър Невски . - Площада и улицата с художниците- бел .преп. . Реших обаче да позвъня на един търговец от пазара за да проверя. Оказа се че улицата на художниците работи. Бързо се облякох и за миг бях на пазара . - Ехаа каза той на Тони - сега ще изкарам два лева- бел преп. Отдалече го видях. Той седеше на същата пейка с шарена риза и бял панаталон и си говореше с един човек .- Виктор ?- бел преп. -Помисли си като я видя да пристига -Ей с тая ще четеме през септемвре тъй като бе член на един литературен клуб...- Исках много да му кажа всичко. Но това което се осмелих да направя бе само да пъхна къс хартия в джоба му с мой стих посветен на него. Когато останахме насаме аз му казах -
- Дойдох за теб и ти посветих този стих. - Човекът беше Филип - рисувач от руски произход...-
- Нека не бързаме- каза той ,нека се поопознаем.
- Хайде да ходиме някъде. Къде ти е квартирата ?
--------------------------------------------------------------- .
После си тръгнах и го оставих .
1
Срещнах го един светъл ден на улицата . Седеше под дърветата на една пейка и си говореше сам. Нареждаше едни слова и не спираше. Беше странен и завидно красив. С дълги коси на масури около рамената и сиви огромни очи. Хлътналите му бузи подсказваха колко е измъчен и недохранен. Беше висок строен с дълги и изразителни ръце. Седеше в аристократична поза и пушеше. ...
следва още
автор- Мария Ева Яна Бичакджиян СОФИЯ 2010
на снимката не беще тя