Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди.Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци -балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг,ако не Михаил,щеше да знае повече за една прима-балерина? Михаил, както се досещате си е чист руснак,но говори перфектно фрески (казват- традиционно) и е прекрасен приятел.Започнах направо, защото си знам добре-той никак не обича увъртанията. Ето отговора му:
-Дамата,за която ме питаш, драги приятелю, ми е добре позната.Великолепна балерина е... И затова е звезда в Гранд Опера.Казано най-откровено...-Михаил се позапъна, но след миг реши да довърши-Не е лъжица за твойта уста, драги мой друже! И в случай, че оздравее и започне отново да танцува и в случай, че остане прикована на стола...Как ще се грижиш за нея, бедни ми рисувачо?
Сигурно съм се оклюмал здраво, защото го чух да казва с някак попривдигнат тон:
Не бой се,приятелю! Ще направим за теб каквото можем...
Като че ли може нещо да се направи изобщо...
Отказах поканата да пийнем по едно вино и си тръгнах.Но вместо към дома се запътих нанякъде..И аз не знам накъде!
Вече се заздрачаваше, а аз вървях по познати и не чак дотам улици и когато засветиха уличните фенери стигнах до място без изход. Тъкмо щях да се обърна, забелязах магазинче с надпис „Антикивариат“. Сякаш нарочно бях стигнал до него...
Рекох си-Може пък да открия нещо интересно?!-И натиснах бронзовата дръжка на вратата.Вътре нямаше никой,а погледът ми веднага заскача като детски балон по натрупаните всякакви предмети по дървените, готови да се огънат рафтове.Всякакви най-невероятни неща и нещица!
Върнах се и дръпнах още веднъж-дваж вратата за да завънне звънчето отгоре и, но уви, пак никой...Тогава се приближих до рафтовете.Првото нещо,което ми хвана окото бе един вехт отвсякъде погледнато часовник...Имам слабост към тези тиктакащи и звънящи неща.Особено, ако имат и някаква художесвена, от моя си гледна точка, стойност.
Взех резбованата кутия в ръце.Бе наистина майсторска изработка,доста стара,види се.
-Мога ли да Ви бъда полезен?-Почти като шепот глас ме накара да се обърна -Виждам,че държите това, което трябва...
Бе човек от ония, дето никога не запомняш-разминаваш се на улицата...И толкоз! Дори бе облечен в неотличаващи се дрехи. Иначе бих го запомнил. Остана само гласът му:
-Бихте искали госпожицата да танцува на сцената за Вас,нали?
Инак, нямаше да и поднасяте червените рози на бели капчици,като роса...Часовникът е за Вас!
Имах да задавам хиляди въпроси, но вместо това излязох мълчешком и не помня как се прибрах у дома.
ИОзображение:
Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди.Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци -балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг,ако не Михаил,щеше да знае повече за една прима-балерина? Михаил, както се досещате си е чист руснак,но говори перфектно фрески (казват- традиционно) и е прекрасен приятел.Започнах направо, защото си знам добре-той никак не обича увъртанията. Ето отговора му:
-Дамата,за която ме питаш, драги приятелю, ми е добре позната.Великолепна балерина е... И затова е звезда в Гранд Опера.Казано най-откровено...-Михаил се позапъна, но след миг реши да довърши-Не е лъжица за твойта уста, драги мой друже! И в случай, че оздравее и започне отново да танцува и в случай, че остане прикована на стола...Как ще се грижиш за нея, бедни ми рисувачо?
Сигурно съм се оклюмал здраво, защото го чух да казва с някак попривдигнат тон:
Не бой се,приятелю! Ще направим за теб каквото можем...
Като че ли може нещо да се направи изобщо...
Отказах поканата да пийнем по едно вино и си тръгнах.Но вместо към дома се запътих нанякъде..И аз не знам накъде!
Вече се заздрачаваше, а аз вървях по познати и не чак дотам улици и когато засветиха уличните фенери стигнах до място без изход. Тъкмо щях да се обърна, забелязах магазинче с надпис „Антикивариат“. Сякаш нарочно бях стигнал до него...
Рекох си-Може пък да открия нещо интересно?!-И натиснах бронзовата дръжка на вратата.Вътре нямаше никой,а погледът ми веднага заскача като детски балон по натрупаните всякакви предмети по дървените, готови да се огънат рафтове.Всякакви най-невероятни неща и нещица!
Върнах се и дръпнах още веднъж-дваж вратата за да завънне звънчето отгоре и, но уви, пак никой...Тогава се приближих до рафтовете.Првото нещо,което ми хвана окото бе един вехт отвсякъде погледнато часовник...Имам слабост към тези тиктакащи и звънящи неща.Особено, ако имат и някаква художесвена, от моя си гледна точка, стойност.
Взех резбованата кутия в ръце.Бе наистина майсторска изработка,доста стара,види се.
-Мога ли да Ви бъда полезен?-Почти като шепот глас ме накара да се обърна -Виждам,че държите това, което трябва...
Бе човек от ония, дето никога не запомняш-разминаваш се на улицата...И толкоз! Дори бе облечен в неотличаващи се дрехи. Иначе бих го запомнил. Остана само гласът му:
-Бихте искали госпожицата да танцува на сцената за Вас,нали?
Инак, нямаше да и поднасяте червените рози на бели капчици,като роса...Часовникът е за Вас!
Имах да задавам хиляди въпроси, но вместо това излязох мълчешком и не помня как се прибрах у дома.
Б.Калинов 16.06.2010г.
Пловдив
Изображение:
Русский национальный балет, спектакль "Спящая красавица"
http://afisha.elit.ck.ua/teatr/9.php