Никто не забыт и ничто не забыто

Аркадий Белкин
       
     Эти проникновенные слова, высеченные практически на всех мемориалах советским воинам, принадлежат советской писательнице Ольге  Федоровне (а, по-настоящему, Фридриховне) Берггольц. Ее имя неразрывно связано с историей Великой Отечественной войны и, прежде всего, с блокадой Ленинграда. Ее имя  навсегда осталось в памяти переживших эту страшную блокаду, а по всей стране с ее словами отождествляется память о героях и жертвах войны. Она всюду и всегда поэтому незримо присутствует с нами, когда мы празднуем Великую Победу над фашизмом. Но эта женщина, эта талантливая русская писательница и поэтесса  вовсе не была русской – она была немкой, российской немкой, но с русской душой и русским характером. Она была немкой от деда-прадеда, вероятно, из тех немецких специалистов, которых Петр Первый переманил в Россию. Но в истории русской литературы, русской поэзии и публицистики она осталась именно как выдающаяся русская писательница. Впрочем, так получилось, что русскую литературу зачастую творили потомки иностранцев, начиная от Пушкина и Лермонтова и кончая Пастернаком, Окуджавой и Визбором. Как удалось Ольге Берггольц и ее родителям избежать в начале войны депортации из Ленинграда – вероятно, и у КГБ бывали свои промахи. Во всяком случае, как вспоминает Алиса Фрейндлих, ее бабушку по отцу выслали из Ленинграда при первой же появившейся возможности.
     Жизненный и писательский путь Ольги Берггольц был труден и не очень прям. В юности она переболела воинствующим комсомольским энтузиазмом, отдала дань ортодоксальной идеологии Российской ассоциации пролетарских поэтов (РАПП), в середине 30-х годов вступила в партию. А потом начались ее беды и злоключения. Первый муж ее, поэт Борис Корнилов, автор известной песни «Нас утро встречает прохладой»(музыку написал Дмитрий Шостакович), в 1938 году был арестован. Ему инкриминировали «неправильное изложение политики партии» в в его произведении «Последний день Кирова» и вскоре расстреляли. А через некоторое время арестовали и Ольгу Берггольц. И это несмотря на то, что  она была давно разведена с Корниловым и на то, что была на пятом месяце беременности. Полгода она провела в тюрьме, где после жестоких пыток родила мертвого ребенка. Второй ее муж, поэт Николай Молчанов, умер от голода у нее на руках в январе 1942 года. Еще до войны она потеряла за короткое время двух своих маленьких дочерей.
     Вершиной, пиком ее писательской и гражданской славы стала работа в блокадном Ленинграде в городском радиокомитете, куда она сама, добровольно пришла, отказавшись от предложенной ей эвакуации. И все 900 дней и ночей Ольга Берггольц находилась в осажденном фашистами городе. Несмотря на свою личную трагедию, она нашла в себе силы и мужество стать радиоглашатаем  блокадного города. Ее голос почти ежедневно звучал в передачах «Говорит Ленинград», он стал голосом долгожданного друга в застывших от холода, темных блокадных квартирах, стал голосом самого борющегося Ленинграда. «Это  превращение было поистине чудом – из автора мало кому известных и довольно посредственных детских стихов Ольга Берггольц в одночасье превратилась в поэта, олицетворяющего стойкость ленинградцев»,- писала впоследствии писательница Вера Кетлинская, возглавлявшая в те годы Ленинградское отделение Союза писателей. Голос Ольги Берггольц источал небывалую энергию. Порой казалось, что с жителями города беседует полный сил и здоровья человек, но она, невысокая и хрупкая женщина, как и все блокадники, жила на голодном пайке: «Сто двадцать пять блокадных грамм, с огнем и кровью пополам». Часто, обессилевшая от холода и голода, она оставалась ночевать в радиостудии, но никогда не теряла силы духа, поддерживая свои обращения к ленинградцам доверительными и мужественными стихами.
          Нет, мы не плачем. Слез для сердца мало.
         Нам ненависть залогом жизни стала.
         Двойною жизнью мы сейчас живем:
         В кольце и стуже, в голоде, в печали
         Мы дышим завтрашним, счастливым, щедрым днем –
Эти героические строки написаны в самые тяжелые и для нее лично, и для всего города февральские дни 1942 года. Однажды зимой она от голода упала на улице, по дороге в радиокомитет. Упала на чей-то  замерзший труп и думала, что уже не сможет подняться. Но в это время из черной тарелки репродуктора, висевшего на столбе, она услыхала свой собственный призывный голос: «Ленинград не сдается, Ленинград борется» - и нашла в себе силы встать и пойти,  Ольга Берггольц говорила и писала «по праву разделенного страдания» и люди верили ее словам: «Какие я могла найти слова, я тоже ленинградская вдова».
     Блокадный подвиг Ольги Берггольц был отмечен самой высокой наградой – народным признанием. Ее ласково называли «Муза» и «Блокадная Мадонна», но самым дорогим подарком для нее были простые слова «Наша Оля». Она чувствовала это, говоря о том, кем стала для города, для его жителей: «И гордости своей не утаю, что рядовым вошла в судьбу твою, мой город, в званье твоего поэта».А немцы за ее радиопередачи внесли Ольгу Берггольц в черный список людей, подлежащих расстрелу в первую очередь после захвата ими Ленинграда(совсем как Юрия Левитана в Москве).
     За время блокады Ольга Берггольц, как ее свидетель, участник и жертва, создала свои лучшие произведения, посвященные героизму защитников города на Неве: поэма «Февральский дневник», «Ленинградская поэма» и «Ленинградская тетрадь» - все в суровом 1942 году. Затем – сборник  стихов «Памяти защитников» и пьеса «Они жили в Ленинграде» и сценарий  кинофильма «Ленинградская симфония». Сразу после окончания войны она подготовила сборник своих выступлений на радио  «Говорит Ленинград», но вышла эта самая дорогая для нее книга лишь в 1975 году, незадолго до смерти писательницы. В 1959 году Ольга Берггольц создала автобиографическую книгу лирической прозы под названием «Дневные звезды», в которой просто и правдиво описала будни осажденного Ленинграда.
     Ленинградцы, особенно  пережившие блокаду и их дети и внуки, до сих пор чтут память своей замечательной землячки. Ее именем названа улица в Невском районе города, на улице Рубинштейна, на доме, где она жила, открыта мемориальная доска. Бронзовый барельеф  ее памяти установлен при входе в Дом радио. Памятники  Ольге Берггольц  установлены во дворе филологического факультета, где она училась, и во дворе школы, где во время войны был госпиталь, в котором писательница неоднократно выступала перед ранеными. Но, конечно же, самым лучшим памятником Ольге Берггольц остаются ее гордые и бессмертные слова, высеченные на граните мемориалов: «Никто не забыт и ничто не забыто».

*  *  *

Никой не е забравен и нищо не е забравено

http://www.stihi.ru/2015/04/03/5595

Тези прочувствени думи , издълбани на почти всички мемориали в памет на съветски войници, принадлежат на съветската писателка Олга Фьодоровна ( а , всъщност, Фридриховна ) Берголц . Нейното име е неразривно свързано с историята на Великата отечествена война и, преди всичко, с блокадата на Ленинград . То остава завинаги в паметта на преживелите  тази ужасна блокада, а в цялата страна  думите й се свързват с паметта на героите и жертвите на войната . Тя е навсякъде и винаги така невидимо с нас, когато  празнуваме великата победа над фашизма . Но този жена, този талантлив руски писател и поет не е рускиня - тя е немкиня, руска немкиня, но с руска душа и руски характер. Тя е  немкиня по линия на дядо и прадядо си, вероятно те са били от тези немски специалисти, които Петър Първи е привлякъл към към Русия. Но в историята на руската литература, руската поезия и журналистика, тя е останала именно като изключителен руски писател. Впрочем,  оказва се, че руската литература често се твори от потомци на чужденци, като се започне от Пушкин и Лермонтов и завършва с Пастернак,  Окуджава и Визбор. Как на Олга Бергголц и родителите й в началото на войната, им се е удало  да  избегнат депортиране в началото на войната от Ленинград - вероятно КГБ също е имало своите пропуски . Във всеки случай, както си спомня Алиса Фрейндлих, нейната баба по бащина линия е била изселена от Ленинград при първата появила се възможност .
Жизненият и писателски път на  Олга Берголц път е бил труден и с извивки. В младостта си, тя е преболедувала от войнстващ комсомолски ентусиазъм, дала е своя принос в православната идеология на Руската асоциация на пролетарски поети (РАПП), в средата на 30-те години става член на Партията. И после започват нейните проблеми и нещастия. Първия й съпруг, поетът Борис Корнилов, автор на известната песен "Утрото ни среща с прохлада" (по музика на Дмитрий Шостакович), през 1938 г., е бил арестуван. Той е обвинен в "неточно излагане на партийната политика" в произведението му "Последният ден на Киров" и скоро след това бива разстрелян. A малко по-късно е арестувана и Олга Берголц . И това - въпреки факта , че тя е била отдавна разведена  с Корнилов и че е била бременна в петия месец . Тя прекарва шест месеца в затвора , където след жестоки изтезания ражда мъртво дете . Вторият й съпруг , поетът Николай Молчанов , умира от глад в ръцете й през януари 1942 . Още преди войната , тя  в разстояние на кратък период от време  губи двете си малки дъщери .
Връх в  писателската и гражданската й слава става работата й в градския радиокомитет в обсадения Ленинград, където тя сама, доброволно отива, отказвайки се от предложената й евакуация. И през 900 - те  дни и нощи Олга Берголц е била в обсадения от нацистите град. Въпреки личната си трагедия, тя намира сили и кураж да стане радиоглашатай на обсадения град. Гласът й е звучал  почти ежедневно в програмите "Говори Ленинград", той се превръща в глас на дългоочакван приятел в студените, тъмни  блокадни квартири, става глас на самия сражаващ се Ленинград. "Тази трансформация бе наистина чудо - от автор на малко известни и доста посредствени детски стихове Олга Бергголц изведнъж се превръща в  поет, олицетворяващ издръжливостта на ленинградчани" - пише по-късно писателката Вера Кетлинска, възглавяваща в онези години  Ленинградския клон на Съюза на писателите. Гласът на Олга Бергголц е излъчвал небивала енергия. На моменти изглеждало, че разговаря с жителите на града човек, пълен с енергия и здраве, но тя - тази  нисичка и крехка жена, като всички хора в блокадния Ленинград, е живеела на миниатюрни дажби: ". Сто двадесет и пет  блокадни грама, половината - огън и кръв" Често, изтощена от глад и студ, тя оставала да  нощува в Радиостудиото , но никога не губела сила на духа, продължавайки със своите обръщения към ленинградчаните под формата на доверителни и мъжествени стихове.

         Не, днес не плачем. Сълзите са малко
         Ненавистта залог наш жизнен стана
         Животът, който водим днес, е двоен:
         В блокаден кръг на студ, печал и глад
         Ний вдишваме щастлив и щедър бъден ден

                превод - Г. И.
Тези героични редове са написани през най-трудните и за нея лично и за целия град дни на февруари 1942 . Веднъж през зимата тя пада от глад на улицата , по пътя за радиото. Пада върху нечий замразен труп и си е мисли,че няма да може да се стане . Но в този миг от черната кутия на високоговорител, висящ на  едно дърво , тя чува призива на собствения си глас : " Ленинград не ще се предаде, Ленинград се бори " - и намира сили да се изправи и да тръгне. Олга Бергголц говори и пише " въз основа на правото на споделеното страдание " и хората са вярвали в думите й : " Как думи да намеря в този час, вдовица Ленинградска съм и аз . "
Блокадният подвиг на Олга Бергголц е отличен с най-високото отличие - народно признание. Наричали са я ласкаво "Муза" и "Блокадна Мадона", но най-скъпият подарък за нея са простите думи "Нашата Оля." Тя го е чувствала, говорейки за това, в   което се е превърнала сама  за града, за неговите жители, "И гордостта  не ще да утая, че бях в съдбата твоя редови, мой град, и носих званието поет" . А германците за нейните радиопредавания са вписали Олга Бергголц в черния списък на хората, подлежащи на разстрел на първо място след превземането на Ленинград от тяхна страна (точно като Юрий Левитан в Москва)
По време на обсадата Олга Бергголц , като свидетел, участник и жертва, е създалa най-добрите си творби, посветени на героизма на защитниците на града на Нева : поемата " Февруарски Дневник " , " Ленинградска поема " и " Ленинградска тетрадка " - всичко това в суровата 1942 година.След това - стихосбирката " В памет на защитниците " и пиесата " Те са живели в Ленинград " и сценария на филма " Ленинградска симфония " . Веднага след края на войната, тя е подготви- ла сборник от свои изказвания по радиото   «Говори Ленинград», но тази най-скъпа за нея книга е излязла едва през 1975 година, малко преди смъртта на писателката. През 1959 година Олга Берголц  създава автобиографична книга с лирическа проза със заглавие «Дневни звезди», в която просто и правдиво описва делниците на обсадения Ленинград.
Ленинградчани, особено оцелелите в обсадата и техните деца и внуци, все още почитат паметта на своята забележителна землячка . На нейно име е кръстена улица в квартал Невски на града , а на улица Рубинщайн , в къщата, в която е живяла, е открита паметна плоча . Бронзов барелеф в нейна памет е издигнат на входа на Радиото. Паметници на Олга Бергголц са издигнати в двора на Филологическия факултет , където тя е учила , и в училищния двор , където по време на войната е била  болницата, в която писателката неведнъж е държала речи пред ранените. Но , разбира се , най-добрият паметник за Олга Бергголц остават нейните горди и безсмъртни си думи , издълбани върху гранитни паметници : "Никой не е забравен и нищо не е забравено "
               
от руски - Галина Иванова