Имаше един стар лаф за къръка и Разпети Петък,дето все на такъв ден му се пада...
Та на същия ден звъни на пожар забравения телефон на Благоверната. Поглеждам дисплея-Priqtel ви търси! И наивно си мисля,че може и да е пък и мой приятел, дето е записан тъй...Да, ама не! Нали така се казваше? Отсреща затвориха набърже и моето почти басово „Ало“увисна като...Абе направо като скъсана найлонка на клон!
Будала съм си и туй-то! Толкова ли не можах малко да поповдигна тембъра,та даже и да изфалцирам малко? Почесвам се на едни места по главата и си мисля дали да я подкарам по стар нашенски обичай...Или пък?
Решавам че съм гражданин на цивилизована Европа. Последно и окончателно!
-Миличка-казвам, доколкото мога кротко-търси те преди малко един приятел! Не разбрах кой е,защото ми затвори. Нещо не ме хареса ли...Не знам!
Виждам, че тя леко се изчервява, но...с усмивка! Или пък с насмешка...С тия жени човек никога не може да е сигурен!
И заради Решението си твърдо налагам вето на всички въпроси по случая.Вето, вето, ама доколко да е вето?До тази сутрин,както и си мислех...
Благоверната не отиде рано на работа и докато е още в банята
изписука SMS-но телефончето! Сега вече ритнах европейското
възпитание накъмто майната му,а като видях латинските букви,ми се дощя да ритна още нещо...
Не ритнах!
Просто взех моя телефон и изпратих отговор на български език:
„ Милата ти е добре! А слуховете за моята смърт са силно преувеличени!“
И се подписах, като цивилизован европеец.
Б.Калинов.06.04.2010г.
Пловдив.