Навик! Закъде ли бързам сега? Автобусът е почти след час време...И нарочно минавам по
привичните пътеки – все напряко, между блоковете. Повече от година вече мина, а още си карам
все едно съм на работа. Ето зад ъгъла ! Свети в леката мъгла като бял кораб...Знам, че нарочно избирам тоя маршрут! А ега бързай,де! Започвам сякаш да плувам ,като на забавен кадър и си мисля -ще ме забележат.Въображението извиква стотина погледи. Поне!
Ето! Сега върви поредния урок и по прозорците няма никой. Съвсем никой! Тишина...Само от кабинета по музика на втория етаж се чува пианото и леко разногласен хор...Малко разстроен, по-точно.
Кои ли са? На шести „Б“ ми се причуват...Или не? Чак се върнах назад, да слушам!
Ех! Ще си изпусна автобуса! Трябваше да мина по булеварда...
Б. Калинов.22.12.2009г.
Пловдив
http://www.youtube.com/watch?v=91nD7zi-n-E