Вече се зададоха първите замръзляци и тая година. Сутрешните слани зачестиха и някак трудно се раздвижваха четниците преди поемане по пътеките за поредна пусия из Родопа.Дошло е време за разделба до новата хайдушка пролет,кога закука кукувица из Балкана. А сега -да се прибере , кой къде! Едни при невеста и дечица,други- при стара майка и тейко.
Хайде , дружина , да се опростим, па да се не забравим до пролет!
Войводата подава на всеки по махмудия та да има с що да зарадват рода и челяд за Свето Рождество. Нека се знае,ненапразно са шетали из хайдушките пътеки...Доста се кервани запряха, хайдушки данък платиха.
-Айде! Че коледарите след някой ден тръгват, дружино! Да има с какво да ги посрещнем, че и сурвакари после...И да се не улежите! Напролет ви искам да сте ...Абе здрави да сте! И умната! Да ви не надушат душмани!
Усети се войводата и млъкна...Стари харамии наставлявам - изговори на себе си под мустаци някак и повиши глас:
-Нека да е честито Рождество Христово на всинца ви, дружино! Хващайте пътеките нaкъмто селата, а догодина, живот и здраве, пак да се съберем тука, на Драгойна. Хабер да чакате, кога се гората разлисти!
Б. Калинов.2009г.
Пловдив.
http://www.youtube.com/watch?v=bu1TWyLKd1I