Художник:Акимов Н.В.
Студеният вятър остъргва до синьо лицето. Ще му се вече да бе стигнал до дома... Ех! Още малко, само няколко пресечки по тесните улички в махалата и... Мисълта за огъня и топлината някак ускори крачките, въпреки насрещния студен порив. Има ли нещо по-хубаво от нажежена до червено печка в тоя кучешки студ? Май няма! Уф! Даже мислите замръзват под дебелата вълнена шапка и качулката, дето все гледа да се скрие от вятъра назад на раменете. Очите сълзят, а по бузите остават само ледени следи. Светът е замръзнал...
Ето, дърветата покрай оградите стенат от силния вятър. Размахват оголели клони, като да го молят да се укроти поне за малко... Едва ли ги чува развилнялата се хала!
А колко е хубаво през лятото! Да вървиш под зелените сенки и да слушаш птичките, как се радват на слънцето. Божия благодат са тия кичести зелени великани, сега толкова самотни и някак
нещастни...
Още една пресечка... Ето! Вижда се светлинката от малкото прозорче откъм пътя! Колко е хубаво, когато можеш да сгрееш премръзнали ръце на огъня! Как приятно трескат сухите цепеници! Я почакай ! Та това са същите дървета, дето си спомнях преди малко- за лятото, за листата дето чистят въздуха, за птичките Божии... А сега ги горим, за да се стоплим... Виж ти! Значи какво излиза? Дърветата, когато живеят и дори когато умират, даряват живот...
Б. Калинов 2009г.
Пловдив.