По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“
Бях се напил до несвяст...
Стаята, дето се събудих, с бледо-жълтеникав таван обелен в ъгъла над главата , си е чисто болнична.Макар, че болниците трябва да са бели... Да! Ето-омотан съм със разни системи и странно писукащи техники,като по филмите. Няколко лепенки по челото и болка в лявото рамо показват, че неслучайно са ме докарали тука. Само да си спомня откъде се започна...А, да! Тя ме заряза! Остави ме и аз реших да се нарежа здраво. И не само се нарязах, ами и седнах зад волана на „Пежо“-то , май със цел да се пребия някъде...Дано да не съм убил някого! Не дай си Боже! А и той, най добрия ми приятел не ми каза нищо...Изниза се без да каже дума! Дали знае? Тя сигурно му е казала...Няма как да не му е казала вече! Ами да , та нали и аз му се оплаках, че жена му ме напусна...Като че ли той ще ми я върне! Като се замисля, може и да го направи. Та той е толкова...А пък аз! Да взема , че да направя такава величайша глупост...Сигурно той ме е извадил от купа тенекии и ме е докарал в болницата! И ми разправя, че всичко ще се оправи. Ще се оправи-друг път!Няма оправия ! Не и сега...Ако опитам, май с дясната ръка ще сигна до щепсела на тая писукаща машинария. Трябва да го направя, преди да е дошъл някой! Ееех....Сбогом!
Б. Калинов.25Септември 2009г.
Пловдив.