то лоок
видях отново бедната жена която нямяше квяртира
дремеше на пейка срещу библиотеката
казах и че съм я забелязал в 4 часа в задното помещение на кафене аксаков но не съм я будил за да и кажа здрасти щото ми се стори тъпо- спеше върху масата
един бездомник ни подмина отърквайки ръкав у нас
тя ме попита ходихте ли си до ловеч-
защото също е оттам
не- казах- всъщност ходих но не свърших работа така че...в една сладкарничка тетевенска келнерка по- скоро сервитьорка реши че лудо ме харесва дори ми даде ключа от тоалетната...
заспах едва на пейка пред перона докато чаках влака след 2 бири при автогарата
отсреща иззад паметника наднича друг бездовник
минават разни кутки млади или стари студентки и служителки тя казва тръгвам си а аз- и аз след малко
паметникът няма да си иде
навярно де защото като го удариш знайш как кънти-
то лоок в ранен следобяд пред малко ме бе събудила една бургаска циганка за да не спя твърди че съм французин
носех хляб и лимон в найлонова торбичка и двете си якета - под мишница и мисля...
мисля си...