Отпи бавно няколко глътки кладенчова вода Тихон, па се върна с бързи стъпки в Храма. Прекръсти се, а като отмина очното неравновесие, застана до стената с подпрени о зида подпори на скелето.
- След малко ще се покатеря, Господи...
Рече тихо- като на себе си, а стените отразиха шепота в нишите си и го преобразиха - същи ромон на планински ручей! Тонове бързи и леко по-бавни, сякаш двугласен напев на пирински девойки...
- Прости, Боже, мен грешния! Дочуват ми се песни, а трябва да изпиша Твоето Възкресение. Не остана много време до Великден, а до тогава съм дал дума да довърша изписването на Храма. Инак, с какви очи ще да погледна слепите войни на Самуила, построили всичко това?!
Застана над бялата плоча под купола, погледна още веднъж двуглавия орел, кацнал незнайно отде върху и', притвори очи...
Силата на изворната вода, лекувала болките на ослепените войни, просветли ума му:
- Знам, Господи, как да изпиша всичко!
И започна...
Странник