Вчера през целия ден снова по двата бряга на реката... Но без никакв късмет!
„Вече се стъмва... Ако и утре няма улов, как ще да посрещна гости за Никулден?!“ – Въртеше му се непрекъснато и все по- силно и ясно тая мисъл в главата.
Тръгна към село, воден от мисли- тъжни, като сивкавия дим на комините, носен насреща му от вятъра. Мирисът на горели дърва, идващ от накацалите по хълма отсреща къщурки, накара Колю да се сети за цигарите в раницата.
- Тфу! Цел ден и цигара не съм палил... Зарад тоя пусти карък!
Процеди през зъби на глас, а после седна на завет до една скала, която утъпканата от много стъпки пътека заобикаляше почти изцяло.
Поизправи с пръсти измачканата цигара и тъкмо да драсне клечка кибрит, иззад скалата се подаде човек- непознат за Колю, ама от тези хора- дето като ги видиш, почваш да се чудиш- къде, аджеба, си го виждал, срещал... Идеше насреща му- види се.
- Добра среща, адаш! На риболов ли си бил? Не ми се видиш доволен нещо...
И докато слисаният Колю се канеше да отговори, непознатият добави:
- Хайде, със здраве! Пък... Ти се върни до реката- може да ти се върне късметът!
И отмина надолу по пътеката.
Колю стоя вдървен, докато догарящата цигара не опари пръстите му, а после пое обратно в здрача накъм реката.
- Браво, бе тате! Истински рибар си ти!!!
Ококори очи Стоян- големият му син, който бе дошъл с невестата си и децата си да почетат бащиния имен ден.
И не само той остана учуден от огромния шаран, поднесен на трапезата от стрина Колювица.
- Майстор си, Колю! Жив да си! Ама, кажи де го хвана- това чудовище? Аз... Не съм знаел , че в наш‘та река има такива...
Димитър, комшията му, зададе въпросите, които напираха в главите на всички празнуващи.
- И да ви кажа... Няма да повярвате, хора!
Рече сериозно Колю.
И като отпи глътка вино добави:
- Но, Бог ми е свидетел... Истината ви казвам!
Странник
06.12.2015г.
Пловдив