С малката в ръце, съпроводена от домакините, Ася се озова в хол на две нива, а откъм кухнята действително се носи много приятен мирис на пържени мекици...
„Също както в мамината кухня!“- Помисли си Ася- „ Остава и смокиново сладко да сеrвират и... Все едно съм си у дома!“
С трясък на врати влезе и чичо Иван. В ръцете му- един не малък кашон, а и видимо доста тежичък...
- Абе, хора... Поне за вратите да ми бяхте помогнали?! Петър къде из... И като видя малката- настанена в скута на Ася- Ха така! Настанихме се! Ами, ние докога ще пътуваме, ако така засядаме насякъде...
- У нас не е „навсякъде“! – Дочу се гласът на Михаела от кухнята- Ей сега и Петър ще дойде! Ето ви мекиците! – Появи се вече на вратата с поднос, върху който димят две огромни чинии с мекици, две по- малки- със нарязано сирене... И няколко малки купички – познайте с какво!!! Да! Точно...
Ароматът на смокините като че ли накара и чичо Иван да се укроти, но мисля, за това помогна и изражението на малката Дима, която се вкопчи в Ася, като че ли не искаше да я пусне да си отиде. Седна тежко - с пуфтене и охкане - на фотойла откъм вратата на хола. После затърси в дълбоките джобове на работните дрехи, докато не намери едно „лукче“. Погледна закачливо към детето:
- Ела, Диме! Ела при мен! Виж какво ще ти дам...
- Няма! – Троснато отвърна малката – Искам при Ася! – И направи нацупена муцка... Обаче с едно бързо движение грабна бонбончето от протегнатата длан на чичо Иван.
- Браво бе! Димитрия, я изтичай да донесеш от салфетките! Боже! Това дете за пръв път така се „зашива“ за някого... Иначе е такава срамежливка, че просто не е истина!? Не мога да я позная! А от чичо Иван направо се криеше до ден днешен... Думи нямам! – Опита се да направи разсърдена физиономия Михаела, която обаче изобщо не и‘ се получи. Малката с неохота се отдели от Ася, но отиде веднага да изпълни заръката на майка си.
В това време и Петър се завърна с чанта, пълна с бутилки безалкохолни напитки.
- Не знаех, какво точно обичате, затова взех от магазина няколко вида... Заповядайте!
- Е! Да уважим труда на домакинята! – Чичо Иван разкъса една от мекиците – все още вдигащи ухаеща топла пара, и топна големия откъснат залък в чинийката със сладкото. Примлясна от удоволствие...
- Ех, че вкуснооо! Опитай, Ася! Такова страхотно сладко само тука се прави! Браво на теб, Михаела! Изучила си занаята до съвършенство...Майсторка си!!!
Наистина. Мекиците, а и сладкото от смокини бяха много вкусни. Ася благодари за гостоприемството, като обеща на младото семейство да им гостува пак.
- Когато се връщаш от морето, нали? Обещай ми, моля те! – малката обхвана с две ръце асината шия, шепнейки в ухото и‘ с жальовни нотки в гласа.
Моеш ли отказа обещание при такава молба? Никак!
- Обещаното си е обещано, нали како Ася?- Успя да напомни Дима, преди двигателят на бус-а да изръмжи – сякаш недоволен, че почивката му е свършила. Пътуват вече към магистралата, а у Ася още звучи гласчето на малката Дима. Също така и не я напуска картината на домашния уют срещнат там - в предградието на Стара Загора.
- Наистина, чичо Иване, ако спрем така още някъде...И ще забравя нацяло накъде и защо пътувам... Пътуваме де!
Избухнал в два гласа – в една ниска и една висока октава, смехът запълни кабината на бус-а, преля през отворения прозорец на шофьорската врата и отиде с вятъра да зарадва житните ниви, разляли златото на класовете си край пътя.
Хубаво е да се пътува така, нали?
Следва продължение.
Б.Калинов – Странник
Пловдив
11.01.2014г.