Веднъж, щом се събудих, чудо на нощното шкафче видях:
Нещо кръгло в мойте очите наивно се взря…
И без да се сдържа: „Простете, кой сте вий и от где?” попитах
И учудено, мигайки, то ми каза: Аз съм звезда…
Помълчах аз минута и ощипах се леко,
убедих се, че туй не е сън.
И се губех как да попитам натам:За какво ли е туй ?...
А тя, без да се притеснява дори и най-малко,
С писък ми заяви: „Пийт, теб на мене те подариха!”…
Опала! Нямам думи! И уви, не е дадено да се досетя!
Обяснете?- попитах, поглед лек през прозореца хвърлих-
Извинете, нима е възможно,
Да ме подарят, без дори мен да попитат?...”
И звездата, смутено, затъпи се, порозовя,…
С интерес следих гостенката, моята госпожа.
И , усмихвайки се смутено, тихо, несмело, тя
„Искаше ми се с теб да се запозная…” призна.
Отдавна от високо, Пийт, теб наблюдавах.
И татко Слънце и мама Луна аз умолявах,
При тебе да дойда, да ми разрешат
За да гледаш на рождения ми ден само към мен…”
И звездата, скри очите, огромни, що не може да скриеше,
И синеейки, че е казала нещо ненужно, се срамуваше…
И ми се прииска нежно, ласкаво да я погаля,
По бодливите нейни, тъй разбирам, коси…
Но бодлите и се оказаха чудно приятни:
Като котешко пухче, податливи те бяха…
И, излъчвайки топлина, сменяха цвят многократно;
И изглеждаше, сякаш нещо свързва мен със звездата…
И като котенце, без от ръце си да пусна, носих ден цял-
И щастливи очи до среднощ бях съзрял…
Може би, и не всички звезди са като тази, не знам,-
Но сърцето ми съвсем по друг начин бие, аз знам…
Перевод с русского: http://www.proza.ru/2012/12/26/881
Перевод выполнила Веселина Русинова
Дата перевода: 19.03.2013
ленты рецензий на болгарском:
http://www.proza.ru/comments.html?2013/03/19/278
http://www.proza.ru/comments.html?2013/09/29/1520