След малко бус-ът навлезе в крайпътен паркинг, в чийто край между няколкото високи тополи се виждат разперените чадъри на бистро, а зад тях- дървената конструкция на самото ресторантче. Няма как да не се забележат няколкото етапа на строителство, които досега бе претърпяло то... Даже ей-там в дъното се вижда и караваната, от която изглежда се е започнало всичко тук.
Ася слезе от машината все още запалена от любопитство... А насреща и’ вече бърза млада жена със запасана брезентова престилка, и види се, големи гумени ботуши, които пристъргват леко по плочника пред бистрото.
- Добре дошли! Рано си тръгнал пак, чичо Иване! - Засмяно тръсна руси къдрици жената- Димо ей-сега ще донесе кафето, че и ние още... Захванах се да полея цветята хем и да измия плочите, че слънцето след малко ще жегне! А кое е това девойче? Роднина?
- Ааа! Още не...Ама, да ти кажа, може и тая да стане! Това е Ася. Пътува с мен от Пловдив за морето... За Созопол. – Иван затърси нещо из джобовете си, и като не го намери, продължи- Ася, това е Милка! Ще станете добри дружки. Сигурен съм! А! Ето го телефона ми... Къде да се разположим, Ася?
- Където ви харесва, чичо Иване! – Появи се с поднос с димящо кафе висок на ръст, русоляв младеж, метнал бяла кърпа на лявата си ръка. – Добре дошли! От заведението... Специално! Закуската се пече... Банички с масло и сирене!
- Димчо! Благодаря от сърце! А това е Ася! Тя е художничка, като... Всъщност, ей- сега ще се разбере! Аха!
Чичо Иван посегна към телефона си. Отвори го, като кимна на Ася многозначително. Намери и набра номер...
- Добро утро, Никола! Наспа ли се? Е! Извинявай, че те събудих толкова рано, ама искам да те питам... Да си загубил нещо? В скоро време... Да! Снощи например!
Ася смени цвета на лицето си... Понечи да стане, но чичо Иван я спря с жест. А после продължи:
-Нещо много хубаво и важно?! Така...Така? И после не я намери? Ахааа! Сега... Слушай внимателно какво ще ти каже чичо ти! Понеже ти си я зарязал сама снощи, няма да можеш сега да я чуеш по телефона. Но, при положение, че Ася поиска да говори с тебе, аз няма да откажа да и’ дам номерa на телефона ти... Хубав ден, племеннико! Неее! Не ме моли... Не съм поп, че да ми се молиш! Затварям!
Телефонът бе прибран на мястото му- в работния гащиризон и ципът изсвири над него, затворен с рязко движение на пръстите...
Минута тишина, в която утринният ветрец припляска леко краищата на чадърите над масите в бистрото.
По- хубаво кафе в живота си Ася не бе вкусвала досега!
„Можеше изобщо да не слагам дори и една лъжичка мед в чашата си...“ – помисли си тя, докато слушаше разговора...
- Какво ме гледате така? – Чичо Иван стана от стола си.- Хайде, Асинка! Път ни чака... А пък за Никола не се кахърете въобще! Казано е: „ Който търси – намира!“
Две слънчеви усмивки изпроводиха бус-а, докато излизаше от паркинга...
Следва продължение.
Б.Калинов- Странник
10. Август 2013г.
Банско.