Ранна утрин е... От Изток едва едва се подават първите слънчеви лъчи, а лалетата в градинката на баба все още са свили в малки оранжеви сфери листенцата си. Те, както се знае, очакват топлината на пролетния ден, за да покажат на Света истинската си красота ... Невероятна е!
По зелените стебла тук-там се появява капчица утринна роса, стича се и потъва някъде в рохкавата почва с надеждата да се върне отново, но този път като частица от дъждовен припев, носен от онзи немирник- Вятъра.
Всъщност... Къде е той? Успал се е, навярно... Слушах го снощи да рони цветовете на черешите, като дори си подсвиркваше от удоволствие. Такъв си е...
-Май е...- Дочу се кадифеният глас на сива гургулица от някой съседен двор.
-Така е!-Казвам на глас- Вярвам ти!!!
Б.Калинов- Странник.
30. 04. 2013г,
Банско